— А как ще го скриете? — попита саркастично той.
— Той ще го узнае, когато аз намеря за нужно да му кажа. Обещай, че ще мълчиш!
Джон кимна, но изражението му остана мрачно.
— Разбира се, че ще мълча.
— Не бива да казваш и на Гевин.
Джон изскърца със зъби.
— И как бих могъл да го направя? Бих дал живота си, за да узная къде е и дали е здрав!
— Ти все още не си ми казала защо си тук, мила — намеси се кротко Хелън. — Уолтър Демари ли те повика?
Джон се отпусна на стола си и изръмжа:
— Защото е най-своенравната жена, която познавам. Не пожела да ме чуе и дойде.
— Не виждах друга възможност — допълни тихо Джудит. — Какво ти казаха, мамо?
— След смъртта на Робърт ме доведоха тук и вече повече от седмица не съм говорила с никого. Дори слугинята, която ми носи храната и чисти, има заповед да мълчи.
— Значи не знаеш къде държат Гевин?
— Разбира се, че не. Едва от теб чувам, че е затворен в замъка. Какво иска лорд Демари?
— Мен — отговори просто Джудит и разказа на майка си за плана на Демари.
— Но той не може да анулира брака ви. Ти чакаш дете от него.
Джудит погледна сериозно майка си.
— Това е основната причина, поради която трябва да държим състоянието ми в тайна.
— Какво ще правиш сега? Как ще избягаме от този замък? Дали ще успееш да спасиш Гевин? Тук са още Джон и Джоан, да не говорим за самата теб. — Хелън закърши отчаяно ръце.
— И аз не знам — призна честно Джудит. — Но какво друго бих могла да направя? Само да знаех къде е Гевин…
— Нали Джоан е с теб. Кажи й да се огледа и ослуша. Ако намери мъж, който знае, тя ще успее да измъкне истината от устата му. Нали знаеш, че методите й са безотказни?
Джудит кимна мълчаливо. Погледът й блуждаеше.
— А сега за Уолтър Демари. Познаваш ли го? Може ли да му се има доверие?
— Не! — отговори категорично Джон Басе. — Нито на него, нито на така наречения му приятел Смитън.
Джудит не се разтревожи от възраженията му.
— Демари е влюбен в мен. Смята, че съм красива, и ме желае. Аз ще се правя на плаха и покорна, докато намеря Гевин и подготвя бягството му.
Хелън погледна загрижено дъщеря си. Каква красавица беше родила.
— Ти не знаеш почти нищо за мъжете, детето ми. Те не са като сметководните книги, с които си свикнала. Те са силни и често непредвидими.
Джон се надигна и проговори предупредително:
— Идват.
— Чуй ме, Джудит — помоли бързо Хелън. — Питай Джоан как да се държиш с Демари. Вслушай се в съвета й. Тя разбира от мъже. Не действай на своя глава.
— Но аз…
— Обещай ми!
— Ще се опитам. Нищо повече не мога да обещая.
Вратата се отвори. Влязоха Джоан и едно от момичетата на Демари, за да вземат Джудит. Тя се сбогува нежно с майка си и ги последва. Женското крило беше на четвъртия етаж. Там бяха наредили и стаята на Джудит. Джоан остана, за да помогне на господарката си да се преоблече за вечеря. Джон стоеше на стража пред вратата.
Джудит изми лицето и ръцете си и когато Джоан й подаде кърпа да се избърше, попита предпазливо:
— Знаеш ли къде е лорд Гевин?
— Не, господарке. — Джоан я изгледа учудено. Не беше обичайно господарката да й задава въпроси.
— А би ли могла да го откриеш?
Джоан се ухили.
— Мисля, че ще се справя. Тук има достатъчно дърдорковци.
— Ако ти трябват пари за подкуп, ще ти дам.
Джоан разтвори ужасено очи.
— О, не, господарке! Ще се обърна към някой мъж.
— Сигурна ли си, че той ще ти каже истината?
Джоан вдигна рамене. Господарката й не разбираше нищо от мъже.
— Зависи как ще го попитам.
За първата вечер с Демари Джудит бе избрала рокля от сребърна коприна. Фустата беше зелена и шумяща. Джоан вплете в косата й сребърни панделки.
— Какво според теб трябва да направи жената, която иска да получи нещо от Демари? — попита тихо Джудит.
— О, този човек ми вдъхва ужас. Не бих посмяла да му се изпреча на пътя. Другият обаче, онзи Смитън, той по би могъл… — Джоан не довърши изречението си.
Джудит я погледна изненадано.
— Какво говориш? Този мъж има безмилостни очи. Веднага разбрах, че е алчен и жесток.
— Да не би лорд Демари да не е? Той е много по-лош. Брутален, надменен… Бързо променя мнението си. Щом получи онова, за което е копнял, то вече няма стойност за него.
— Смяташ ли, че това се отнася и за жените?
Джоан падна на едно коляно до стола на господарката си и зашепна съзаклятнически:
— Аз познавам мъжете. Сега засега лорд Демари е луд по вас. Страстта го е заслепила и докато трае тази лудост, можете да бъдете спокойна.
— Какво искаш да кажеш?
— Той уби баща ви, държи затворени майка ви и съпруга ви и всичко това само защото е луд по вас. Как мислите, какво ще стане, когато огънят му угасне?
Джудит все още не разбираше. Джоан разтърси сърдито глава и продължи да обяснява:
— Ако се подчините на лорд Демари, той ще започне да ви гледа с други очи, господарке. Ако ви има, ще престане да се интересува от вас. Мъже като него харесват само играта, тя ги предизвиква. Щом спечелят, очарованието отлита.
Най-после Джудит проумя какво се искаше от нея.
— И какво трябва да направя, за да го държа на разстояние? — Тя беше готова и на най-рискованата игра, само да можеше да спаси майка си и Гевин.
— Той няма да ви принуждава. Трябва да го оставите да вярва, че ви ухажва и че вие лека-полека се поддавате на чара му. Можете да поискате от него, каквото ви хрумне. Той ще изпълнява с удоволствие желанията ви. Само че трябва да действате умно. Не го карайте да ревнува. Никога. Не му позволявайте да разбере, че сте привързана към съпруга си. Внушете му, че мразите лорд Гевин. Трябва да се отнасяте към него като към изгладняло куче, на което поднасяте парче месо. — Джоан се изправи и изгледа изпитателно господарката си.
— А сър Артър? — попита с лека усмивка Джудит.
— Той се подчинява на лорд Демари — а когато се наложи, сигурно ще се продаде за торба злато.
— Дали някога и аз ще се науча да разбирам мъжете като теб? — попита замислено Джудит.
Джоан избухна в смях.
— Защо ви е? Нали си имате лорд Гевин. Той струва колкото всички мъже, взети заедно.
