— Хари, обичам те.
Той се наведе да я целуне. Но Клер нежно се отдръпна, защото, въпреки че беше чела как се галят хората по света, сама не искаше да бъде обект за наблюдение на някакъв непознат.
Хари само се изсмя, метна я на седлото на коня си и сам яхна зад нея.
И двамата не усетиха как Тревилиън се отдалечи през гората.
Глава трета
Шумна въздишка изтръгна Хари от съня му. Той неохотно отвори очи. Стаята беше озарена от злокобна червеникава светлина, а пред леглото му стоеше призрак. По-високо от човешки ръст, видението беше цялото забулено в черно и имаше най-отблъскващото лице, което беше виждал през живота си.
Замаян, Хари седна в леглото и се наведе напред, за да разгледа по-добре призрака, който стенеше така страшно, сякаш току-що го бяха убили и се бе върнал на Земята, за да плаши живите. Той се прозина.
— Чичо Ками, ако си ти, по-добре върви да спиш. Иначе ще изтървеш закуската.
В този миг чудовището престана да стене, слезе от трикракото столче в края на леглото и си свали маската. Хари изведнъж се събуди.
— Ти ли си наистина? — прошепна той. — Тревилиън?
Тревилиън махна черното покривало, с което се беше загърнал, и се ухили на своя по-малък брат.
— Че кой друг.
Хари седна изправен и се облегна на тапицираната табла на леглото си.
— Ще ми налееш ли уиски? Ей там, на масата.
Тревилиън напълни догоре две чаши с малцово уиски, подаде едната на брат си и седна в голямо, украсено с резба дъбово кресло до леглото.
— Така ли посрещаш блудния син? Едно „Ти ли си“? Няма ли да има угоено теле? Или дори парад за добре дошъл?
Хари отпи голяма глътка от своето уиски.
— Мама знае ли вече, че си тук?
Тревилиън пресуши чашата си на един дъх и я напълни повторно.
— Не.
Той разглеждаше Хари с присвити очи. Немалко хора бяха описали настойчивостта, с която Тревилиън обичаше да разглежда хората. Всички, които го бяха срещали лично, запомняха за дълго невероятно изразителните му очи. В моменти на гняв те бяха черни, покоряващи и пламтящи.
Хари също пресуши чашата си. Мразеше сцените. Скандалите му бяха противни и той знаеше, че завръщането на брат му от мъртвите щеше да доведе до бурни разправии в семейството.
— Тя обаче ще трябва да научи — промърмори той, като подаваше чашата на Тревилиън да му я напълни отново.
Тревилиън погледна към полупразната си чаша.
— Нямам намерение да стоя тук дълго. Ще остана само докато събера сили и напиша няколко неща. После отново ще се отървете от мен.
Едва сега Хари започна да оценява цялото значение на факта, че противно на очакванията, брат му все пак не беше се преселил в отвъдния свят. Погледна го на бледочервената светлина на лампата, както се разглежда чужд човек. Беше на две години, когато Тревилиън бе изгонен от дома, и оттогава го беше виждал само няколко пъти. Да се нарече Тревилиън черната овца на семейството беше много слабо казано.
— Ти, естествено, знаеш — каза Хари замислено, — че със завръщането си ставаш дук.
Тревилиън изпръхтя, за да покаже на брат си какво означава за него тази титла.
— Нима допускаш, че искам да водя заседнал живот и да управлявам тази уродлива къща плюс останалите замъци? Колко такива грозилища притежаваш всъщност?
— Четири — отвърна бързо Хари. Избягваше да погледне брат си, тъй като Тревилиън имаше невероятната дарба да чете и най-потайните мисли на човека. А когато не успяваше да ги прочете, задаваше въпроси, докато другият сам му ги издаваше.
— Е, разкажи ми какво става в английския ти череп? — попита Тревилиън приятелски.
— Ти си толкова англичанин, колкото и аз, и освен това аз съм половин шотландец.
— Затова ли постоянно се разхождаш в този проклет килт? Не ти ли мръзне задникът?
— Отгатна — каза Хари усмихнато и допусна грешката да погледне брат си.
— Правиш го заради момичето, нали? — попита Тревилиън.
— Какво знаеш за нея?
— Твърде малко неща — отговори тайнствено брат му.
В този миг Хари избухна в смях.
— Значи ти си бил! Ти си бил възрастният човек, когото срещнала. Виновен си, че конят се е изплашил е я хвърлил. Ти си бил болният старец, който паднал в безсъзнание пред нея.
Хари се изправи още повече в леглото. За него брат му открай време си беше възрастен човек. Един от техните вуйчовци беше подхвърлил, че Тревилиън се родил на белия свят вече зрял, искал да си спести детството и затова го прескочил. Хари доста се зарадва, че бяха нарекли по-големия му брат „старец“.
— Трябваше да я чуеш — продължи Хари. — Не беше във възторг от теб и непрекъснато говореше за „стареца“.
Тревилиън се изправи и закрачи към дъното на стаята. Но не ти е казала името ми, помисли си той.
— Знаеш ли, че иска да пише книга за мен?
Хари никога не бе виждал своя брат толкова самоуверен.
— Тя иска да пише за всичко. И чете всичко, което й попадне пред очите. Ти си седмият или осмият човек, струва ми се, за когото иска да напише книга и между другото, тя май е третата жена, която копнее да стане авторка на твоята биография. — Хари направи пауза. — Каза ли й кой си?
— Не. Разправих й, че съм близък на семейството, в отговор, на което тя спомена твоя покоен брат, който по нейна преценка бил един… страшно усърден драскач на писма.
— Не крие мнението си, нали?
Тревилиън се обърна към Хари и го фиксира с поглед на отровна змия. Някакъв човек, твърдящ, че познавал лично капитан Бейкър, веднъж се закле пред Хари, че той можел да гледа някого с часове, без да мигне нито веднъж.
— Изглежда, че я харесваш.
Хари сви рамене.
— Тя е добро момиче, макар и типична американка.
— И изключително привлекателна — добави тихо Тревилиън.
Хари се изправи.
— Слушай, Уили, това не значи, че ще се опиташ да ми я отнемеш, нали? Тя е моето откритие, моята богата американка.
Тревилиън седна отново до леглото и се усмихна на брат си.
— Значи тя е твоята богата американка. Ще се жениш за нея заради парите?
— В края на краищата всеки иска да запази покрива над главата си, не е ли така? А и мама…
— Ах, да, нашата скъпа майка. — Тревилиън поднесе чашата си към светлината. — Как е тя със здравето?
— Повече не може да се желае, в нейното състояние.
— И още гони всеки от стаята си, предполагам. Твоята богата американка запозна ли се вече с нея?
Хари отпи глътка уиски.
— Още не. Клер пристигна едва вчера.
— Вярваш ли, че ще хареса годеницата ти?
— Има ли значение? В края на краищата Клер е подходяща партия.
— За един американец.
