благодарно, докато притискаше ръкописа към гърдите си като някаква скъпоценност.
Тревилиън се намръщи. Тя му се усмихна, както дете се усмихва на баща си, и той положи голямо усилие, за да овладее нервите си. Беше сгодена за брат му. Съвсем не беше лекомислена млада жена, с която да се забавлява един следобед. Ако я докоснеше, това щеше да има лоши последици и да доведе до безкрайни усложнения.
— Седнете пак оттатък и пазете тишина — заповяда той строго. — Трябва да си върша работата.
Тя не отрони нито дума повече, върна се при пейката до прозореца и седна. Отне й няколко минути, докато свикне със ситния почерк на капитан Бейкър и скоро разбра що за книга й беше дал Тревилиън. Бе превод на източен трактат върху любовно изкуство.
Първата глава разказваше за красотата на жените и се описваха всички части на женското тяло. Втората беше посветена на мъжете, следваше описание на любовните пози. После идваха забавни сведения за съпружеската изневяра и за всички възможни разновидности на така наречената свободна любов.
Клер прочете ръкописа на един дъх. Към пет часа влезе огромният черноок мъж с белите дрехи и остави пред нея поднос е плодове, филии хляб и висока метална чаша. Клер промърмори „благодаря“ и започна да яде, без да откъсва очи от четивото.
На едно място се изсмя високо.
Тревилиън я стресна, като я запита кое е толкова смешно.
— Тук пише — отговори тя, — че дребните жени са много по-добри за… — Тя погледна нагоре към него. — Разбирате за какво, в сравнение с едрите. Въобще дребните жени били за предпочитане за… е, сещате се за какво… за любов.
Той я погледна. На ръст беше малко над един и петдесет и седеше със свити колене. Той й се усмихна прелъстително.
Погледите им се кръстосаха за миг и в тази секунда през главата й минаха много картини на съвкупяващи се двойки. Тръсна глава, сякаш за да пропъди подобни образи и отново потъна в книгата. Прочете редица истории, които разказваха за изневярата на жените към техните съпрузи. Тези епизоди я накараха да се намръщи. Прелисти бързо ръкописа, но не можа да открие съответната глава за изневярата на мъжете към техните съпруги.
На едно място от гърдите й се изтръгна високо „ха!“.
Тревилиън й хвърли поглед.
— Тук пише, че мъжете и жените никога не могат да бъдат приятели, че това било пример за невъзможното. Не вярвам и съм убедена, че и капитан Бейкър не може да го е вярвал. Той…
— Това е превод, а не съчинение, което отразява собственото му мнение. Не забелязахте ли, че не съдържа данни за дължини и ширини, няма диаметри на колела на каруци…
Клер остави хапливата му забележка без отговор и продължи да чете. Едрият мъж в белите одежди й подаде миниатюрна чашка с някаква течност. Отпи от нея и се закашля.
— По-внимателно — предупреди я Тревилиън.
— Мисля, че не трябва да пия уиски.
— А пък аз мисля, че не трябва да четете това, което тъкмо четете.
Тя се усмихна. Имаше право. После сви рамене, отпи от чашата и се вглъби отново в ръкописа. Уискито я стопли.
След известно време дочете и последната страница и се загледа през прозореца.
— Е? — попита Тревилиън. — Достоен ли е за него? За капитан Бейкър, имам предвид?
Клер бавно се обърна и го погледна. Главата й беше замаяна от прочетеното — неща, които досега й бяха напълно неизвестни. Разглеждаше тъмните очи на Тревилиън, широките му рамене, ръцете му с дълги прави пръсти.
— Аз — започна тя, но бързо се отказа. — Разбира се, трябва да се издаде само за отбран кръг читатели — рече с делови тон. — Но мисля, че може да донесе добри пари.
Тревилиън й се усмихна малко покровителствено.
— Че какво знаете вие за печеленето на пари?
Клер му върна покровителствената усмивка. Може би поради светлината, но в този миг той не изглеждаше никак стар.
— Докато вие, британците, наследявате готови пари, ние, американците, се налага сами да си ги печелим. В Америка един мъж — или една жена — може да започне от нула и да натрупа милиони. Достатъчни са само упорит труд и далновидност.
— Но и вие ще спечелите пари от брака си с един дук.
— Изглежда не познавате много добре семейството си, иначе щяхте да знаете, че Хари няма и пукнато пени. — Клер му обърна отново гръб и стана от пейката. — Много ви благодаря, мистър Тревилиън, че ми дадохте да прочета ръкописа. Беше извънредно интересен. Но трябва да тръгвам. Сигурно е вече късно и аз отново… — Тя се сепна, щом погледна часовника се. — Наближава седем! Ще пропусна вечерята, ако не побързам. — Остави ръкописа върху най-близката маса, извика още веднъж: — Благодаря! — и изтича надолу по стълбите.
Едва беше изчезнала, когато в стаята влезе Оман, за да разтреби. Тревилиън гледаше към празната й чаша за уиски и ръкописа, който току-що бе прочела.
— Харесва уиски и книги за секс — каза той тихо и се усмихна.
— Тя е хубавица — каза Оман на родния си език — един език, който Тревилиън беше усвоил след дълго, упорито изучаване.
— Тя принадлежи на моя брат — каза той и обърна гръб на Оман. — Принадлежи на неговия свят, не на моя.
Глава пета
След дългата и тягостна вечеря Хари настоя да излязат с Клер в градината. Тя беше много доволна, тъй като по време на храненето мислеше само за изминалия ден — и за мъжа, с когото го бе прекарала. Той беше толкова странен, толкова различен от мъжете, които познаваше, и породи у нея толкова противоречиви чувства! В един миг искрено го мразеше, а в следващия разглеждаше неговите… ръце.
— Тази вечер изглеждаш особено привлекателна — каза Хари. — Сякаш витаеш в някакъв друг свят, замечтана си и цяла сияеш. На какво се дължи това?
— О — излъга тя, — на нищо. Просто си мислех за онова, което четох днес. — Беше радостна, че въпреки студа и течението в къщата отиде на вечеря с една от най-дръзките си рокли, която оставаше раменете и ръцете й голи. Но за да се хареса на Хари, тя беше готова и на по-големи жертви.
— Значи най-сетне са те пуснали в библиотеката?
Тя се спря стреснато и го погледна.
— Откъде знаеш за тази история?
Той само се усмихна, взе ръката й и продължи да крачи.
— Хари, вярваш ли, че мъжете и жените могат да бъдат приятели? — попита тя.
— Да — отвърна Хари предпазливо.
— Ние приятели ли сме? Имам предвид, можем ли — ти и аз да разговаряме за всичко?
— Какво се опитваш да ми кажеш? — попита той подозрително.
Клер си пое дълбоко въздух.
— Мога ли, когато стана дукеса, да променя сегашните правила в къщата? Мога ли да разреша на хората да се хранят по стаите си и да влизат в кухнята, когато им се прииска? Мога ли да им позволя да говорят по време на храненето?
Хари се усмихна неуверено.
— Разбира се, че можеш. Когато станеш дукеса, ще можеш да правиш, каквото ти скимне. Тогава това ще бъде твоята къща.
— Мога ли да преустроя западното крило?
Хари се поколеба за миг.
— Какво знаеш за западното крило?
Когато тя наведе глава и не му отговори, той се спря и повдигна брадичката й, така че се наложи Клер
