интересува?
Когато Маймунката понечи да се изправи, Клер й изви толкова силно ръката на гърба, че тя извика от болка.
— Престани най-сетне, Тревилиън. Тя е още малко момиче.
— Разбира се, че е малко момиче — отвърна Тревилиън саркастично и погледна Клер. — Дошла си, за да ме обвиняваш, нали? Не знам как стигнах до тази идея — но се надявах, че може би ще дойдеш да ми благодариш. Мактарвит ми разказа, че искаш да помогнеш на Лий и Кинкейд да се оженят и ето ги вече оженени.
— Действително обаче това не беше истинска сватба. Те само живеят заедно. Утре ще отидеш при тях и ще им кажеш истината.
— Няма да правя нищо такова. Аз съм имал толкова право да венчавам, колкото и всеки друг духовник. Дори повече, смея да твърдя. Съмнявам се, че някой от посредствените селски свещеници е минал през същите изпитания, за да заслужи сана си.
— Не говорим сега за това.
— А за какво, моля?
— Те трябва да се оженят както си му е редът. Да бъдат венчани от човек, посветен в истинската религия.
Тревилиън престана да се смее. Стана и си изтри лицето с една кърпа.
— На този свят съществуват много религии и суфизмът е само една от тях — каза той. — Лотрис и Кинкейд са законно венчани.
— Какво искаш да кажеш?
— Точно това, което казах. На доста места по света бракът е твърде разтегливо понятие. Западният начин на живот би изглеждал абсурден на хората там. Самата идея да се свържеш завинаги с един човек е достатъчно смехотворна. — Той си избърса лицето, отиде с бързи крачки до огромния шкаф, който заемаше почти цялата стена, и го отвори. Клер още не беше надниквала в него. Той бе пълен догоре с най-различни видове ботуши: меки, твърди, кожени, украсени с шарки, извезани и от велур.
— О! — възкликна Маймунката, скочи и застана до него. Тревилиън й се усмихна с възхищение.
— Може ли да пробвам някои от тях?
— Може да правите каквото си искате — отвърна той нежно.
— Престани! — изкрещя Клер. — Тя е дете.
Тревилиън си избра чифт ботуши и седна да ги обуе.
— В някои страни на четиринадесетгодишното момиче се гледа като на стара мома. Мъжете предпочитат да си вземат съвсем млади жени, за да ги възпитават според своите представи. Така имат време да ги научат на послушание. — Той погледна Клер и вдигна вежди. — Още не съм срещал мъж, който да иска жена му да му противоречи, макар че съм виждал какви ли не странни неща.
Той обу единия ботуш.
— Можеш ли да ми обясниш нещо? Преди да знаеш, че аз съм капитан Бейкър, ти го възхваляваше до небето. От твоята уста чух, че бил велик човек, на когото светът дължи много. Ти вярваше, че капитан Бейкър — и единствено той — е влязъл в Пеша, защото никой друг не бил способен на този подвиг. Но когато разбра, че аз съм капитан Бейкър, ме намрази. Моите рисунки, които някога харесваше, сега те отвращават. Вече не смяташ книгите ми за възвишени — сега те са прекалено долнопробни, за да ги чете рано съзрялата ти сестра. Току-що каза, че посветеният в суфизма няма право дори да бракосъчетае двама души.
Тя отмести поглед от него, защото той казваше истината.
— Героите се оказаха фалшиви — каза тя накрая.
Той обу втория ботуш и стъпи с двата си крака на пода.
— А, най-сетне разбрах; сега аз, по дяволите, съм един развенчан герой.
— Не ругай пред сестра ми.
Тревилиън се изправи в цял ръст пред Клер и я прониза с гневен поглед.
— Ще ругая, дявол да го вземе, когато си искам. Ти беше онази, която искаше да омъжи Лий за Кинкейд, а аз само го направих вместо теб. Подмамих ги в павилиона, заключих ги и после от покрива им отмъкнах дрехите с кука. А ти не намираш дори дума на благодарност за доброто дело. Напротив — само се оплакваш.
Когато Клер не каза нищо и само го изгледа накриво, Тревилиън отиде до една ракла и отвори със замах капака й. Порови и извади папка с документи.
— Ако не ти харесва, че Лотрис е венчана от посветен в суфизма, кажи тогава коя религия предпочиташ?
Той извади няколко документа от кожената чанта.
— Може би някоя английска? Тук имам документи, които свидетелстват, че имам право да извършвам религиозни обреди в четири английски религии. Или ти е по-мила на сърцето някоя американска религия? Американски дипломи се получават най-лесно. Там трябва да кажеш на някого, че си „призван“ и вече гледат на теб като на свой човек.
Тревилиън хвърли няколко документа в краката й и после отново погледна кожената папка.
— Може би предпочиташ някоя религия от Индия? Или пък от Арабия? Тук имам и африкански дипломи. Много интересни документи. Едната е написана върху дървена кора, други две пък на животински кожи. Не мисля, че изгаряш от желание да узнаеш какво използват за мастило.
Той изсипа цялото съдържания на папката в краката на Клер и я погледна.
— Стигат ли ти толкова религии? Сега вече изглеждам ли ти достатъчно посветен, за да извърша една брачна церемония?
Тя погледна надолу към разпилените документи, но не се наведе да ги вдигне.
— Но ти не вярваш в нито една от тези религии — възрази Клер тихо.
Тревилиън я прониза с пламнал поглед.
— Аз вярвам във всичките.
Сега тя наистина се вбеси.
— Направи Хари на глупак — изсъска Клер като змия. — Знаеше, че той не иска да стори нищо против волята на майка си.
— А, ето какво било значи. Нима са нужни особени усилия, за да изглежда Хари глупак?
Клер вдигна ръка, за да го зашлеви, но той хвана китката й и я задържа, докато погледите им се сблъскаха. Сърцето й биеше като лудо.
Той пусна грубо ръката й.
— Върви си. Не знам защо си бях внушил, че си по-различна. Ти си точно като всички останали. Четеш с удоволствие книгите ми, слушаш унесено за далечни страни и непознати обичаи, но когато опре до нещо важно, ти си не по-малко ограничена от другите дами. — Той изрече последната дума като ругателство.
— Това не е вярно — прошепна тя. — Аз вярвам в онова, което е видял и направил капитан Бейкър. Мисля, че той е… Той въобще не е герой. Той е мъж от плът и кръв, който обича и мрази и… и има слабост към ботуши и хубави момичета, независимо от възрастта им…
Млъкна и се извърна настрана. Когато заговори отново гласът му беше тих.
— Върви си сега. Изчезвай, имам работа. Кажи на Лотрис да си намери… — той преглътна. — … човек от правилна, истинска, призната от Господ религия, който да я венчае. Кажи й, че е кощунство неверник да венчава. — Когато я погледна, очите му бълваха огън. Бяха така гневни, че Клер отстъпи крачка назад. — Не идвай повече тук. Не желая повече да те виждам.
Клер кимна онемяла. Протегна ръка на Сара Ан, която стоеше зад нея, и излезе.
— Той не е като останалите хора, нали? — попита Маймунката навън.
— Не — прошепна Клер, — със сигурност не е.
— Мисля си, че трябва да предпочетеш Хари. Той е много по-лесен за управляване.
Клер скръцна със зъби.
— Хари принадлежи на майка си.
Маймунката погледна към прозорците на Тревилиън.
— Хари и неговата майка, взети заедно, не са толкова страшни, колкото е той.
