— А, така ли — каза Клер и се отпусна на възглавниците. — А той никак не ми липсваше. Беше ми много добре с Хари. Знаеш ли, Хари иска да ми купи пушки. А също и хрътка.
Маймунката се изсмя.
— Да можеш да се видиш, когато се връщате от лов. Приличаш на мокър плъх и имаш най-нещастния вид на света. Всички забелязват — само не и твоят скъп Хари. Толкова е тъп…
Клер понечи да я сграбчи за гърлото, но малката се изтърколи със смях от леглото.
— Толкова си смешна, че щях да забравя защо съм дошла. Спомняш ли си Джек Пауъл?
— Онзи, който лъжеше, че влязъл в Пеша?
— Да, същият. Днес във вестника пишеше, че щял да изнесе лекция в Единбург, като представи доказателство, че той — а не капитан Бейкър — е бил в Пеша. Доказателството било не… не…
— Неопровержимо?
— Точно така. — Маймунката се прозина. — Май капитан Бейкър няма да влезе в историята като откривател на Пеша.
— Но той я е открил. Единствен той е бил в града, не Пауъл. Не могат все пак да…
Малката се прозина още веднъж.
— Мислех, че ти е безразлично. Нали ходиш на лов с Хари. Време е да си лягам. Уили ми обеща да дойде тази вечер и да ми прочете една история.
— Нямаш право да го наричаш така. И какво е това, което ще ти чете?
— Да ми чете ли казах? Не, той ми разказва разни неща. Страхотни истории за Пеша. Трябва да го накараш да ги разкаже и на теб. Е, хайде, лека нощ. До утре — Маймунката се ухили до ушите. — И когато облечеш мокрия си костюм за езда, няма да ми се сърдиш, че стоя на разстояние, нали? — Тя взе свещта, отмести портрета и изчезна в ходника.
Клер остана няколко мита като вкаменена, после скочи и удари с юмрук по възглавниците. О, този Тревилиън! Маймунката я попита дали ставал за брак. Той?! Ако някоя жена от любов се излъжеше да го вземе, тежко й. Нещастницата щеше да е обречена на жалко съществуване. Вечно щеше да е сама, да го чака и да умира от безпокойство за него, когато той се забавлява с разни красавици… по начините, които бе описал в книгите си.
Тя заудря по възглавниците, докато се умори. После се опита да заспи. Но не успя да мигне. Ах тези герои, мислеше си тя. Едно е да обожаваш мъж от разстояние и съвсем друго да го срещнеш в живота.
На следващия ден, облечена в прословутия си влажен костюм за езда, Клер отново тръгна на лов с Хари. Крачеше с него и помощника му из мочурливи местности, катереше се по стръмни, обрасли с пирен хълмове. По едно време стигнаха една чудно красива гора. Из целия път не бяха разменили нито дума с Хари, защото той я беше предупредил да пази абсолютна тишина.
Когато навлязоха в гората Хари изведнъж прошепна нещо на другия човек. Клер се огледа наоколо. Наблизо видя великолепен елин и три сърнета. Усмихна се — бяха толкова красиви. Нежните, достойни за обич създания, стояха под дърветата толкова спокойни и безгрижни.
В следващата секунда пушката на Хари изтрещя и еленът се строполи на земята. Трите сърнички избягаха в гората.
Хари и помощникът изпаднаха във възторг и възбудено коментираха, че животното било проснато с един изстрел. Когато наближиха, Клер видя, че еленът повдигна малко глава. Още беше жив.
Затича се към животното, изпреварвайки Хари и другия мъж. Но преди да стигне до елена, пушката на Хари гръмна втори път и главата на животното падна на земята.
Това дойде прекалено много за Клер. Беше твърде изтощена от лова през последните дни, затаила възмущението си от гледката на стотици убити птици и животни. Стоеше загледана в могъщия мъжкар, който само допреди минути още беше жив и толкова красив. А сега бе само купчина мъртво месо. И за какво? Хари не се нуждаеше от животното, за да се нахрани. Беше го убил, защото убиването беше за него спорт. Защото му доставяше удоволствие.
— Великолепен изстрел, нали? — каза Хари зад гърба й. Клер се обърна с пламнали очи към него.
— Как можа?!
— Какво как можах? — Хари беше искрено объркан. Когато забеляза недоумението му, в Клер избухна нещо. Сви юмруци и го заудря с всички сили по гърдите.
— Нямаше право да убиваш животното! Нямаше право! То беше красиво и нямаше никаква причина да стреляш в него. Ти си…
Хари улови ръцете и.
— Скъпа, това са само нерви. Успокой се, скоро ще ти мине. Помня, че при първия си елен и аз бях малко възбуден.
Тя се отдръпна малко от него и забеляза, че той въобще не разбира чувствата й.
— Не можеш ли да вършиш нещо полезно? — изкрещя тя. — Не можеш ли да правиш друго, освен да убиваш?
Хари се обърка съвсем.
— Та аз не съм американец, ако това имаш пред вид.
Клер отстъпи крачка назад и запуши устата си с ръка, за да не извика нещо повече. Очите й се напълниха със сълзи. Как можа да каже такова нещо на мъжа, когото обичаше? Тя се обърна и побягна.
Спусна се по хълма и хукна през нивите. Когато стигна до коня си, метна се на гърба му колкото се може по-бързо и го пришпори към къщата.
Влезе през главния вход, където завари майка си да стои сред стотина кутии и сандъци с лондонски етикети.
— Ела да видиш какви прекрасни неща съм купила, скъпа — каза майка й. — Само погледни — ветрило, обсипано с диаманти.
Очите на Клер бяха пълни със сълзи и не можа да види нищо. Само кимна и изтича горе в стаята си. Щом затвори вратата, бързо превъртя ключа. Същото направи с вратата към гардеробната.
Когато остана съвсем сама, тя се хвърли в леглото и изля болката си в поток от сълзи. Не знаеше точно защо плаче, сигурно заради горкия елен. Но дълбоко в душата си знаеше, че има и друга причина за сълзите й.
Няколко пъти чукаха на вратата й, но Клер не отвори. Само плачеше.
Маймунката беше в конюшнята, когато Хари се върна от лова. Престори се, че случайно е там, но в действителност Ками беше чул галопа на Клер и я бе видял, като се втурна разплакана в къщи. Маймунката изтича до конюшните да разбере какво се е случило. Хващаше я все по-голям яд на сестра й. Въпреки интелигентността си Клер съвсем се бе объркала какво всъщност иска. Опитваше се да прави онова, което другите очакваха от нея. Тя трябваше да обича Хари, затова вършеше глупост след глупост.
Хари влезе в обора и Маймунката забеляза, че е разгневен. Наблюдаваше го мълчаливо. На никого не беше казвала колко много й харесва всъщност Хари. Много й допадаше външността на Тревилиън, но Уили не беше мъж, с който една жена — а Сара гледаше на себе си като на жена — може да живее. Хари, напротив, бе тъкмо за брак. Горката Клер беше прекалено глупава, за да знае как да го подхване.
— Пак ли ви заряза? — попита Маймунката и Хари се обърна уплашено към нея. Тя му се усмихна и си отхапа от една голяма червена ябълка.
— Какво правите тук?
— Чаках ви — каза Маймунката със съблазън в гласа.
Хари я изгледа недоверчиво и само се изсмя.
— По-добре се върнете в детската стая.
Маймунката само се изкикоти и мина покрай него. При това полюляваше хълбоците си, както беше виждала у други жени — Клер никога не правеше такова нещо. Тя смяташе, че жената може да заплени един мъж с приказки. Маймунката се спря на десетина крачки от Хари и го погледна през рамо. Той я зяпаше така, както беше очаквала.
— Ще ми дойдете ли на гости? — попита кокетно. После захвърли огризката и изтича към къщата.
Хари остана загледан в младата жена, която до преди малко мислеше за дете. После удари с камшика стената на конюшнята.
— Да вървят по дяволите всички — промърмори той и тръгна към къщата.
Тайната врата изскърца и се появи Маймунката. Пристъпи до леглото и се вгледа изпитателно в
