големият портрет да се отмества и разбра, че някой идва от тайния коридор.
Мигом забрави изтощението си, скочи от леглото и изтича към скритата врата.
— Тревилиън? — възкликна тя.
Но там бе не Тревилиън, а сестра й със свещ в ръка. Клер й обърна гръб.
— Трябваше отдавна да си заспала — каза тя уморено и се върна в леглото си.
Маймунката затвори тайната врата, остави свещта върху нощната масичка и се покатери на огромното легло.
— Станала си ловджийка, както чувам.
— Същинска Диана — промърмори Клер и направи гримаса пред недоумяващата физиономия на Маймунката. — Ако намираше време да отвориш книга, щеше да знаеш, че Диана е богинята на лова.
Маймунката й се усмихна мило.
— Обзалагам се, че Хари знае всичко за боговете и богините. За това ли си говорите по цял ден? Или се състезавате кой от двамата владее по-добре френски или италиански? Може би спорите за политика и религия? Изнасяш ли му лекции по шотландска история? А, сетих се, разправяш му какво ще промениш тук, щом станеш дукеса.
Клер присви устни.
— Бъди добро момиче и отивай да спиш.
— Наистина, за какво си говорите през цялото време с Хари?
— Случайно това не те засяга.
Маймунката се протегна в леглото.
— Между другото, виждала ли си от тогава капитан Бейкър?
— Не, не съм и нямам желание да го видя. И право да ти кажа, бях толкова заета, че дори не съм се сещала за него.
Маймунката се обърна по гръб, кръстоса ръце зад тила си и впери поглед в балдахина.
— Тревилиън е най-необикновеният човек, когото съм срещала през живота си. Видя ли онзи неща, които висят в стаята му? Оръжията и разните носии? Трябва да е скитал много по света.
— Ако не прекарваше времето си в слухтене зад чужди врати, а беше прочела някоя негова книга, щеше да се учудиш колко места е посетил и какво е видял. Той е изключителна личност.
— Защо тогава му се разсърди, когато венча сестрата на Хари?
Клер отвори на два пъти уста, но не можа да каже нищо.
Махна с ръка.
— Няма да разбереш.
— Може би ти си го смятала за герой, но после си се разочаровала, че е съвсем обикновен човек, така ли?
— О, той няма нищо общо с обикновените хора. Той е… — Тя погледна свирепо сестра си. — Вече трябва да си лягаш.
— С Хари така добре ли се чувстваш, както с капитан Бейкър?
— Разбира се. Ама че смешен въпрос. Хари е мъжът, когото обичам. Искам да прекарвам колкото се може повече време с него. А капитан Бейкър не ме интересува. Той е роднина на Хари и трябва да бъда любезна с него.
— И ти беше просто любезна с него, когато го гледа три дни болен? — Маймунката погледна дяволито. — Съблече ли му всичките дрехи?
— Вън! — извика Клер. — Изчезвай от тук.
Но малката не се помръдна от мястото си.
— Внимавай или ще събудиш старата змия — отвърна тя, като имаше пред вид госпожица Роджърс. — Чу ли какво се е случило, след като Лотрис се омъжи?
Клер искаше да отвърне на хитрушата, че не я интересува, но не можа.
— Не — каза тя тихо, — нищо не съм чула.
— Старата вещица, дукесата, едва не получила удар. Във всеки случай бесняла с пяна на устата.
— Не мога да повярвам. — Клер не искаше да насърчава сестра си, но не можа да надвие любопитството си. — Хари каза…
— Хари не знае нищо за това. Той е бил на лов. — Маймунката хвърли развеселен поглед на сестра си. — Когато се върнал, старата дама се държала сякаш нищо не се е случило. Тя винаги омеква в негово присъствие. Но чух, че заплашвала да убие виновника за този номер. А според мен и Лотрис има още да пати.
— Това са само слухове.
— Хм — усъмни се Маймунката. — Ако Хари трябва да избира между теб и майка си — кого, мислиш, че ще избере?
— О, я ме остави на мира. — Клер избягваше да мисли какъв ще е отговорът.
Сестра й млъкна за малко.
— Липсва ли ти Тревилиън?
— Разбира се, че не. По цял ден съм заета.
Маймунката се изсмя.
— В кухнята разправят, че костюмът ти за езда никога не изсъхвал. Вонял толкова ужасно, че го окачвали в отделно помещение.
— В такъв случай ще си купя друг.
— И после още един и още един. Ще ти трябват планина от костюми за езда, когато се омъжиш за Хари. Сигурно мислиш да прекараш целия си живот на лов с него?
— Не, разбира се. Аз ще… — Клер замлъкна, когато се опита да си представи времето след сватбата.
— Мислиш ли, че капитан Бейкър някога ще се ожени?
— Изключено! Мъже като него никога не се женят. Или ако го направят, зарязват жените си да плачат в къщи, а те тръгват да откриват нови места… и нови жени.
— Сигурна ли си?
— Познавам го много добре. Чела съм всичко, което е написал, и всичко, написано за него.
— Но беше мило от негова страна да помогне на Лотрис по този начин. При това рискуваше много. Какво ли щеше да му стори старата вещица, ако го бяха разобличили в павилиона?
— Едва ли го е направил от добро сърце, по-скоро… — Клер направи гримаса. — Не знам защо го направи — сигурно иска да го опише в някоя книга.
— Ти по-рано каза, че пишел за всичко, което се случва. Видя ли как те е изтипосал в рисунките си?
— Да — Клер вдигна глава. — А ти кога си ги виждала?
— Вчера сутринта. Бях при него и…
— Какво си направила? Ходила си при него? — Клер сграбчи сестра си за ръката. — След вулгарните намеци, които ти направи? Нямам му доверие. Не мога да те оставя сама с него…
— Той е много мил човек и никога не ме е докосвал, ако това те тревожи.
Клер пусна ръката на сестра си и се облегна на възглавниците.
— Не, всъщност не е опасен. Той е почтен човек — посвоему. — После се реши да попита: — Как е той?
Маймунката гледаше замислено към балдахина.
— Мисля, че му липсваш.
Клер скочи в леглото.
— Наистина ли? Каза ли го? Не че ме интересува, но… А защо мислиш, че му липсвам? — Клер не би си признала, дори да я изтезаваха, на нея колко много й бе липсвал Тревилиън. Да, бе невъзможен човек, навъсен, циничен, подигравателен към света. Толкова често я поставяше в глупаво положение. Но, Боже мой, само с него чувстваше, че наистина съществува! В негово присъствие мозъкът й и всеки нерв на тялото й трептяха от живот и радост. Той я караше да проявява страни от характера си, за които не беше подозирала. Беше събудил у нея вярата, че струва нещо и че може да извърши полезни дела.
— Не е споменавал, че му липсваш — отговори Брейт. — Но това се усеща.
