Лицето на Хари внезапно засия.
— Хрумна ми великолепна идея! Ще ти подаря няколко пушки за сватбата. Ще си имаш собствено оръжие, украсено със сребро. Още днес ще пиша в Лондон да дойде човек и да вземе мярка. — Той се усмихна щастливо. — Все повече се радвам на сватбата ни.
Клер се помъчи да отвърне на усмивката му, но зъбите й тракаха от студ.
— Да тръгваме — каза Хари. — Ще ти направим един хубав горещ чай.
Клер си помисли с копнеж за уютната топла колиба на Мактарвит и за неговото сгряващо уиски.
— Да — каза тя, — един чай би ми дошъл добре.
Половин час по-късно Клер си беше в стаята, а госпожица Роджърс вдигаше врява за мокрите й дрехи.
— Надявам се, че не очаквате от мен да оправя този костюм? — Дребната сива женица трепереше от възмущение. — Беше хубав костюм, макар и с френска кройка, но сега е съсипан. Разбира се, ние, англичаните, а и онези, шотландците, не сме така богати като вас, американците, че да хвърляме дрехите през прозореца. Но аз си мълча. Изпълнявам си задълженията и толкова. Не ми подобава да критикувам… хм… господарката си. Макар че човек се пита с какво една жена от страната, която до преди няколко години се населяваше от диваци, да е по-добра от една англичанка — но коя съм аз да задавам такива въпроси? Смятам, че е цяло нещастие…
— Госпожице Роджърс! — произнесе Клер толкова твърдо, колкото й позволяваха тракащите зъби. — Ще кажете ли на лакея да ми приготви банята?
— По това време?
— Да, по това време.
Госпожица Роджърс изсумтя недоволно.
— За някои хора прислугата не значи нищо. Ние трябва да се съсипваме от сутрин до вечер. Ние…
— Бързо! — заповяда Клер, докато се мъчеше с вкочанените си от студа пръсти да разкопчае жакета си.
На вратата се почука и влезе икономът със сребърен поднос. На него имаше чайник. Дано да е нещо топло за пиене, си помисли Клер, но не се надяваше много — кухнята беше толкова далече от спалните, че всичко пристигаше почти съвсем изстинало. Но чаша хладък чай все пак беше по-добре от нищо.
— Роджърс — каза икономът строго, — викат ви долу.
Когато свадливата старица излезе, Клер протегна треперещата си от студ ръка към чайника.
Но зад него видя широка чаша, пълна с нещо, което можеше да бъде само уиски. Погледна смаяна иконома, а той й отвърна с едва забележима усмивка.
— От Мактарвитовото ли е?
— Да, и то най-доброто му. Двадесет и пет годишно.
Ръката на Клер трепереше, когато взе чашата.
— Обичам го — прошепна тя на иконома.
— Много млади дами споделят чувствата ви — отвърна той усмихнат.
Клер искаше да отпие само мъничко, но когато усети благословената топлина в стомаха си, желанието й стана непреодолимо. Вдигна чашата и я обърна на един дъх. После се хвана за таблата на леглото, за да не падне. Икономът я гледаше смаяно.
— Чух, че сте шотландка — каза той с респект. — Сега съм убеден, че е така.
В този миг вратата се отвори със замах и в стаята нахлу разгневената Роджърс.
— Никой не ме е викал долу — каза тя запъхтяна.
Икономът невъзмутимо прикри чашата зад чайника и се обърна към жената.
— В такъв случай значи съм се заблудил. Позвънете да приготвят банята за господарката ви.
Това беше заповед и госпожица Роджърс тръгна послушно към звънеца.
Клер, която все още се държеше за таблата на леглото, се усмихна на иконома. Не беше сигурна, но й се стори, че преди да излезе, той й смигна съучастнически.
Час и половина по-късно тя се беше изкъпала и носеше топла вълнена рокля за вечеря. Хари я чакаше пред стаята й и й подаде ръка. Клер разбираше, че днес му е доставила радост. За първи път, откакто се бяха запознали, той разговаряше с нея. По начало нямаше какво толкова да каже, а тази вечер повече от всякога — всяка дума се въртеше около лова.
Говореше за убиването на патици и елени. Кроеше дори планове да замине за Индия на лов за тигри и за Африка, за да стреля по слонове.
— А ти, скъпа, ще ме придружаваш навсякъде.
В трапезарията й предложи мястото на Лотрис от дясната си страна и през цялото дълго хранене говореше за бъдещия им съвместен живот. Обещаваше да я научи да стреля и да я въведе в лова с хрътки. Говореше за „блъдинг“, което означавало, че щял да намаже челото й с кръвта на убита лисица.
— Звучи чудесно — промърмори тя и се отказа от останалата риба в чинията си.
След вечеря, когато мъжете и жените се разделиха — дамите пиеха кафето си в салона, а господата — вино в библиотеката, Хари придружи Клер до стаята й.
Сложи ръце на раменете й и я погледна в очите.
— Харесваш ми повече, отколкото си мислех — прошепна той. — Днес ми беше добра компаньонка.
— Но аз цел ден не казах нито дума. Само седях в дъжда и кихах.
— Ще свикнеш. Когато имаш свои пушки, ловът ще ти доставя още по-голямо удоволствие. Нищо не може да се сравни с вълнението да преследваш и убиеш едно животно. — Той я целуна. — А що се отнася до мълчанието, аз харесвам, когато жената не вдига много шум. На прекалено умните жени им е скучно. Слава Богу, ти не си от тях.
— Така е — каза тя тихо. — Аз действително не се смятам за умна.
Хари не долови сарказма в гласа й.
— Добре — каза той и отново я целуна по челото. — Сега искам да си починеш. Не забравяй, че утре рано сутринта тръгваме на лов за яребици.
Клер кимна и влезе в стаята си. Докато госпожица Роджърс й помагаше да се съблече, дори не чуваше нейните оплаквания. Май наистина бе оглушала. Сачмените пушки, помисли си тя. Мъртви птици. Мъртви тигри. Мъртви слонове. Капитан Бейкър описваше слонове в две книги, посветени на Индия. Според него те бяха много мили и твърде полезни животни.
Когато госпожица Роджърс излезе, Клер седна пред тоалетната си масичка и намаза лицето си с крем. Кожата й бе грапава и набръчкана от студа. Дълго втрива крема, като се разглеждаше в огледалото.
Ето я дукесата, помисли си тя. Ще се омъжа за Хари и ще стана дукеса.
Не биваше да мисли за нищо друго. Легна си и благодарение на умората и студуването през деня заспа бързо.
Още преди да пукне зората я събуди гневната Роджърс. Вдигна я по тревога, защото мъжете щели да тръгнат много рано на лов.
Клер навлече костюма си за езда, още влажен от вчерашния ден, и безмълвно слезе долу. Мъжете вече бяха на конете и я чакаха. Хари сияеше от щастие и я потупа по рамото, когато застана до него на коня си.
Отново прекара деня, клекнала в ъгъла на едно стрелбище, а дъждът валеше ли, валеше. От време на време Хари я окуражаваше с усмивка и й разправяше за великолепните сачмени пушки, които ще й подари за сватбата.
Вечерта в къщи я чакаше топла баня и поднос с чаен сервиз. Когато госпожица Роджърс влезе в стаята си, Клер невъзмутимо си пийваше уиски от чаената чаша.
На третия ден отново беше на крак преди зазоряване. Когато слезе долу, Хари я осведоми, че днес отиват за зайци и бекаси. Цял ден Клер вървя в дъжда из мочурищата, докато мъжете изпостреляха зайците в околността. Хари й обеща като допълнителен сватбен подарък собствена хрътка. Когато вечерта се добра до стаята си, Клер не чувстваше ръцете и краката си. Хари й съобщи, че на следващия ден отиваха за сърни. Клер се боеше, че не е в състояние да понесе смъртта на някое от тези животни с кротки очи, които понякога срещаше в планината.
Намаза лицето си с крем, легна си и се опита да заспи. Изведнъж я стресна скърцане. В полумрака видя
