— Ако Перлата е у Пауъл, капитанът ще му я вземе.
Клер си пое дълбоко дъх. Така и предполагаше. Тревилиън не успя да скрие потреса си от вестта, че Пауъл владее тази вещ. Беше сигурна, че ще предприеме нещо.
— Кога ще тръгне за Единбург?
— Веднага — отговори Оман.
В следващите няколко секунди Клер трескаво размисляше. То се знае, беше безумие да тръгне с Тревилиън. Бе годеница на друг и знаеше произтичащите от това задължения. Обичаше Хари й щеше да прекара живота си като дукеса Макарън.
От друга страна обаче беше длъжница на Тревилиън. Той й помогна да омъжи Лотрис за Кинкейд. Дори бракът да бе нередовен, жестът си беше жест.
А освен това Тревилиън беше роднина на годеника й. Нима Хари нямаше да му се притече на помощ в такъв важен момент? Като бъдещ член на семейството и още повече като дукеса, Клер също бе длъжна да се погрижи за честта на Тревилиън. Ако Хари беше тук, той щеше да стори всичко, за да принуди Пауъл да върне Лунната перла. Клер бе сигурна в това.
Тя погледна към Оман.
— Убедете го да вземе карета и да ме почака при конюшните. Веднага слизам.
Клер тръгна към къщата, но се сети, че не знае как да влезе незабелязано в нея. Единственият й познат път през тайните коридори започваше от кулата на Тревилиън.
Оман, изглежда, отгатна затруднението й и мълчаливо я поведе към източното крило. Там, също така скрита зад храстите, се намираше малка врата. Той я отвори и й посочи една ниша в стената, където имаше няколко свещи и кибрит. Клер запали една свещ и понечи да благодари на Оман, но той вече беше изчезнал.
Нямаше представа къде се намира и как може да се добере до стаята си през лабиринта от ходници. Погледна към пода, за да открие някакви следи в прахта. Наистина имаше множество малки стъпки, които можеха да принадлежат единствено на Маймунката.
Клер тръгна по следите. Къде ли беше сестра й сега? Стигна до една врата, около която по пода не бе останал никакъв прахоляк. Отвори я полека и пристъпи на пръсти вътре.
Заслепи я ярка светлина, но веднага чу гласа на сестра си.
— Не искам!
Клер пристъпи по-навътре и видя малка театрална сцена с пъстри декори. В средата стояха сестра й в неприлично къса копринена рокля и висок, извънредно кльощав мъж, облечен в дрипи. И двамата се обърнаха, щом чуха Клер.
— Какво правиш тук посред нощ? — попита Клер. — И какво си облякла?
— Аз съм Саломе и точно сега трябваше да танцувам, но той казва, че нямаме време за това.
Кльощавият мъж направи великолепен поклон пред Клер.
— Камелът Д. Монтгомъри на вашите услуги, мадам.
Клер огледа малката зала с червените плюшени кресла и позлата по стените. Искаше да попита коя пиеса играят и още много друга неща, но сега нямаше време. Обърна се към сестра си:
— Имам нужда от теб.
— Не можеш да намериш пътя до стаята си, нали? — отвърна Маймунката. — Ще ти го покажа, но ще ми дадеш нещо в замяна. И като стана дума за костюми, ти какво си облякла?
Клер отмина последния въпрос с мълчание.
— Не ми трябваш само като водач, а и за друго. Ще ти дам каквото поискаш.
Маймунката се усмихна доволно.
— Ще се видим по-късно, Ками — извика тя през рамо и поведе Клер към тайния коридор.
Клер не можеше да проумее как сестра й се ориентира в този лабиринт. Коридорите се разклоняваха във всички посоки. Скоро обаче стигнаха до стаята на Клер.
— Беше при него, нали? — попита Маймунката, след като затвориха вратата. Беше ясно кого има пред вид.
— Помогни ми да се облека. Заминавам с него за Единбург.
Маймунката ококори очи.
— Напускаш Хари?
— Разбира се, че не. Тревилиън е в беда. Нощес някой стрелял по него и според мен е бил онзи Пауъл. Тревилиън отива в Единбург да му вземе Лунната перла.
Малката се усмихна лукаво.
— Знаеш ли какво наричат Лунната перла?
Клер, която тъкмо вадеше една вълнена рокля за из път, се обърна към сестра си.
— А ти знаеш ли?
— Може би. Колко време ще те няма?
— Не зная. Два-три дни, не повече.
— Значи и нощем ще си с Уили?
— Вече ти казах да не го наричаш така.
Маймунката се ухили широко.
— Защото ти го наричаш така, нали?
Клер се мъчеше да облече бельото си.
— Помогни ми да завържа този корсет и млъкни за малко.
Но сестра й не мирясваше.
— Ами Хари? — попита тя, стягайки корсета.
— Какво Хари? В момента сме скарани, това е всичко.
— И ето че изчезваш с друг мъж.
За миг Клер спря да се облича.
— Изобщо не е така. Тревилиън ми помогна в случая с Лотрис, знаеш много добре. Сега той се нуждае от помощ. Освен това Тревилиън не е мъж, а е… голям учен. Той принадлежи на света и аз съм длъжна да му помогна.
— Дрън-дрън — каза Маймунката. — Ти го обичаш. Луда си по него. Когато го погледнеш, цялото ти лице засиява.
Клер закопча последните копчета на роклята си.
— Объркала си се. Аз обичам Хари. Обожавам го и винаги се радвам, като го видя. А с Тревилиън сме само приятели, но дори и това не е много сигурно. Знаеш как ми се подиграва…
— Имаш предвид онези карикатури? Той рисува всичко живо, което му попадне пред очите. Мен ме изтипоса със спаружено лице като на бабичка, обаче тялото… — Маймунката грейна от гордост. — През живота си не си виждала такова тяло — направо божествено. На друга рисунка пък съм с Ками, леля Мей и двете сестри — крадли. А пък да беше видяла карикатурите на Хари и майка му!
Клер, която тъкмо подреждаше пътната си чанта, смаяно вдигна глава.
— Значи рисува всички?
— Да, и също така описва всеки човек. Оман разправя, че се наложило да донесе още две маси в гостната, на които Уили ще пише за нашето семейство. Според Оман в момента той бил очарован от американците.
Клер мушна гребена и крема в пътната чанта и накрая прибави към тях голяма бутилка от уискито на Мактарвит. След първия й лов икономът редовно я снабдяваше с уиски.
— Мисля, че прекаляваш с общуването. Тази къща ти влияе зле.
— Напротив, тук съм като риба във вода. — Маймунката се усмихна. — Можеш ли да кажеш същото за себе си? Чувстваш ли се тук на мястото си? Или са ти по-мили ония, дето живеят в грозните къщурки. Къде е твоето място? При Хари или при Тревилиън?
Клер щракна закопчалките на пътната чанта. Нямаше намерение да отговаря на сестра си.
— Знаеш какво да правиш, докато ме няма. Лъжи както намериш за добре, а в това ти нямаш равна. Може би трябва да започнеш да пишеш романи. Просто отвътре ти идва да измисляш. Ела сега и ме целуни. Няма да се виждаме известно време.
Маймунката млясна сестра си по бузата, но после, поддала се на порива си, буйно я прегърна.
