но когато усети колко е слаб, само кожа и кости, не посмя да повтори.
Въобще човекът изглеждаше като жив скелет, но беше огромен, с широки рамене и тя не можеше да се справи само с едната си здрава ръка. В края на краищата успя да изпъне първоначално единия, а после и други си крак. Сложи главата му върху гърдите си и закрепи тялото му между краката си. Помоли се на ум да не мине никой сега по пътя и да я завари в това положение и напрегна всичките си сили, за да го претърколи с една ръка от себе си и да го обърне по гръб.
Когато най-сетне лежеше до него, Клер се задъхваше от напрежение.
— Сър! — извика тя няколко пъти, но той не помръдваше. Сложи ръката си на шията му и се помоли на Бога да не го е убила. Сърцето му туптеше. Явно припадъкът беше преминал в дълбок сън.
Клер, която още седеше до него, въздъхна. Какво да прави по-нататък? Не смееше да се отдалечи и да го остави сам. Според представите й из шотландските лесове още бродеха вълци. Когато погледна отново мъжа, тя забеляза, че той започва да трепери.
Въздъхна за втори път и съблече стария вълнен жакет, като внимаваше да не движи навехнатата си ръка. Зави го, после отмахна предпазливо от челото му напоените с пот кичури.
Когато го разгледа по-внимателно, той й се стори значително по-стар. Предполагаше, че е в края на петдесетте или началото на шестдесетте и ако се съдеше по бледността му, явно не му оставаше да живее много. Откри два белега по бузите му, по един от всяка страна — дълги, страшни белези — и се попита какви ли злини го бяха сполетели, та да оставят толкова грозни следи. И после предпазливо прокара пръст по очертанията на белезите.
Въпреки възрастта косата на непознатия беше гъста и тъмна и буйни мустаци закриваха горната му устна. Устните му бяха все още пълни.
— На младини трябва да си бил истински красавец — прошепна тя, като махаше още един кичур от лицето му. Сега разглеждаше онова, което бе останало от тялото му. Беше настина огромен, вероятно по- висок и от Хари, но не беше едър като нейния годеник. Нямаше толкова силни мускули и не беше така набит, а изглеждаше по-скоро върлинест, с широки рамене и тесни хълбоци.
След като огледа човека от главата до петите, Клер се усмихна, тъй като непознатият беше облечен странно като нея самата. Носеше стара риза, прекалено тънка за това мразовито утро, под която явно нямаше нищо, тъй като ужасният жълтеникав цвят на кожата му прозираше през тънкия плат. Краката му бяха обути в мръсни, омазнени велурени панталони, които бяха скъсани на няколко места. Това бяха панталони, които господарят може би е носел преди петдесет-шестдесет години, когато е отивал в своя клуб. Но най-странни бяха ботушите, които носеше — най-хубавите, които Клер беше виждала в живота си. Тя разбираше от такива неща. Тези ботуши действително бяха от най-добро качество.
Може би непознатият беше джентълмен, с когото съдбата се е отнесла сурово, помисли си тя. Той взе да трепери отново, но в това отношение и на нея не й беше по-добре. Огледа се и видя, че небето се е покрило с оловни облаци. Усети, че започва да пръска ситен дъжд. Това обаче не беше дъждът, който познаваше в Америка — който връхлита със светкавици и гръмотевици и после се излива като от ведро върху земята, а едно почти безшумно, студено ръмене, което по-скоро приличаше на много гъста мъгла. Разтри рамото на наранената си ръка, за да прогони студа, но нищо не помагаше. Не можеше да прави друго, освен да чака мъжът отново да се събуди, преди двамата да си навлекат смъртоносно възпаление на белите дробове. Чувстваше се почти като ангел — хранител, който бди над живота на този човек. Примъкна се встрани от него, облегна се на едно дърво и се загледа в дъжда, който обгръщаше като пелена всичко наоколо. Може би щеше да й стане по-топло, ако си спомнеше за пращящ в камината огън… и за къщата, която семейството й наемаше през лятото във Флорида…
Тревилиън отвори очи и запримига, за да отърси миглите си от влагата. Лежеше неподвижно и се опитваше да си спомни как се бе озовал върху студената, мокра земя.
Спомни си, че беше излязъл от гората и при това едва не се сблъска с един подплашен кон. Някакво момиче се преметна във въздуха. Искаше да й се притече на помощ, но със забележим американски акцент тя му заповяда да улови коня й, сякаш беше някое конярче.
Не му беше трудно да улови животното, но дори това просто действие се оказа пряко силите му. В мига, когато стигна до момичето и искаше да му каже какво мисли за държанието й, беше усетил как коленете му се подгъват и му причерня пред очите.
Когато се събуди, се оказа на земята, завит с нещо като детско палтенце. Тракане със зъби го накара да извърне глава. Прогизнало до кости и треперещо от студ, момичето седеше облегнато на едно дърво. Докато той примигваше срещу вечно ръмящото шотландско небе, тя кихна три пъти едно след друго. Не беше виждал човешко същество, което да съзерцава света с толкова големи невинни очи. Тя е още почти дете, помисли си той. Клер избърса носа си с ръка и погледна към него.
Беше прелестна, но той беше виждал и по-хубави жени — ако тя въобще можеше да мине за жена. Би й дал не повече от четиринадесет години, ако не беше едрата й гръд, която се открояваше през тънката мокра блуза.
— Събудихте се — каза тя и се взря в изразителните му тъмни очи. И в този миг Клер осъзна, че погрешно го бе преценила като безобиден старец. Никога не бе виждала такива очи: тъмни, пронизващи и силни. В тези очи се четеше интелигентност, дълбочина и познание. Мъжът я гледаше толкова внимателно, че тя се почувства, сякаш той четеше мислите й. Намръщи се и отклони поглед.
Тревилиън си помисли, че тя има най-чистите и най-невинните очи, които някога е срещал.
Опита се да се подпре на лакът и когато се размърда, тя веднага се затича и се наведе над него, за да му помогне. При това хубавата й гръд докосна за секунда бузата му. Когато реши, че му е помогнала достатъчно, тя се изправи и Тревилиън й се усмихна.
Клер отново се намръщи. Беше я погледнал по начин, който не й хареса. Той я беше пронизал с поглед — по-точно казано не нея, а бюста й — с такава дяволска усмивка, че с удоволствие би го ударила. Способен е на всякакви злодейства, помисли си тя. Беше твърде различен от Хари. Тези тъмни опасни очи не можеха да се сравняват с невинните сини очи на Хари.
Изправи гордо рамене. Нямаше да се остави някакъв непознат да я уплаши.
— Какво търси човек като вас навън в такова време? — попита тя като учителка, която чете конско на непослушно момче. — Трябваше да сте си вкъщи, в леглото. Няма ли кой да се грижи за вас? Нямате ли жена, дъщеря?
Той отърси дъждовните капчици от миглите си.
— Излязох да се поразходя — каза той и свъси чело. — А как да го разбирам това „човек като вас“?
— Нищо обидно. Имах пред вид, само че е студено и влажно и че не изглеждате много здрав. Мога ли да ви оставя сам, докато изтичам за помощ?
— Помощ за какво?
— За вас, естествено. Може би мъжете ще донесат носилка и…
Като чу тези думи, Тревилиън се надигна колкото се може по-бързо от земята… предпочиташе да умре, отколкото да се забележи, че му прилоша при това отривисто движение.
— Уверявам ви, госпожице, че мога да вървя със собствените си крака. — Не ми трябва носилка. — Но въпреки желязната му воля, Тревилиън с ужас усети, че се олюлява. За негова изненада момичето го прегърна през кръста и преметна ръката му над раменете си.
— Виждам, че не се нуждаете от помощ — подигра го тя. Чувстваше се много по-добре, когато не й се налагаше да го гледа в очите. Поне успя да изтрие самодоволното изражение от лицето му — този високомерен поглед, който като че ли намекваше, че прониква във всичките й мисли.
Той се облегна на нея. Едва ли му стигаше до раменете, но всъщност му беше удобно.
— Може би все пак се нуждая от мъничко помощ — каза той с преднамерено слаб глас и с усилие потисна присмеха си.
— Почакайте, ще намеря коня, за да яздите до вкъщи.
— А вие какво ще правите, докато яздя?
— Ще вървя — отвърна тя и после добави тихо: — Може би така ще се стопля.
Тревилиън се усмихна:
— Не ми трябва кон. Ще ми се завие свят, разбирате ли? Може би ще повървите малко с мен — само докато се почувствам по-добре.
Клер се опита да се овладее. Нямаше желание да играе заради него ролята на милосърдна сестра.
