единствено Пеша.
— Освен това скоро е трябвало да умре.
— Сигурен съм, че и това е допринесло за нейното решение.
— Значи тя е напусната с теб града и сте пътешествали из страната. Но после ти си умрял, или по-точно Пауъл решил, че си умрял, и ти е задигнал всички записки и Лунната перла. Така ли е?
— Горе-долу.
Когато Клер отново заговори, гласът й приличаше на шепот.
— Сега искаш да я спасиш, защото я обичаш? Затова ли се развълнува толкова, когато чу, че се намира при Пауъл?
— Просто си представих как той я държи насила. Докато вървяхме към морето, Джек гледаше на Ниса като на скъпоценна плячка, която трябва да се изложи в музея. Няма да позволя да оглеждат Ниса в някой мухлясал салон. — Той прониза Клер с очи. — Някои жени понасят да са пленници, но други няма да издържат.
Тя не обръщаше внимание на думите му.
— А ти как си я оглеждал?
— О, правех го колкото се може по-често — ухили се той, после си придаде озадачен вид. — Какво ти става? Ако някой ни чуе, ще си помисли, че сме влюбена двойка и ти се пръскаш от ревност заради някаква стара история.
— Не ме разсмивай. За каква ревност говориш? Забрави ли, че искам да опиша живота ти. Ето защо е добре да знам всичко, което си направил. Би било страшно романтично, ако си отвлякъл хубавицата от свещения град, защото я обичаш. Читателите харесват подробни истории за привлекателни млади пътешественици и прелестни девици.
— Когато се запозна с мен, твърдеше, че съм стар и грозен. Впрочем Ниса съвсем не е девица, дори е много далеч от тази представа.
— Какво? Значи води безпътен живот?
— Колко си високомерна! Ако знаеш, че ти остават само пет години живот, щеше да разсъждаваш иначе.
— Сигурна съм, че щях да правя същото, което правя и сега. Щях да се омъжа за човека, когото обичам и да живея щастливо с него.
— И да не смееш да кажеш дума на закуска, нито пък да влезеш в библиотеката.
— Престани най-сетне! Не понасям тези постоянни подигравки с Хари и с мен. Обичаш ли Ниса? — почти извика тя.
— Кажи ми първо ти кого обичаш.
Клер му обърна гръб. Какъв отвратителен човек! Нищо чудно, че искаха да го убият.
— Боли ли те рамото?
— Познавам и по-лоши болки.
Тя му се усмихна и изведнъж гневът й се изпари. Понякога съвсем забравяше, че той е капитан Бейкър с всичките му необикновени подвизи и умни книги.
— Разкажи ми за Пеша.
— Събираш материал за биографията ми, така ли? — намръщи се той.
— Просто искам да знам. Маймунката ми каза, че си й разправял много за Пеша. Какво се случи там в действителност? Пауъл влезе ли с теб в града?
— Не, аз бях сам.
Клер се усмихна тържествуващо, защото излезе права.
Вгледа се в лицето му. Вече разчиташе чувствата му като от отворена книга. Колкото и пронизващо да гледаха черните му очи, тя знаеше, че въпросите й го радват. Изведнъж някаква искра мина между тях. Той беше мъж, а тя жена и седяха сами в тази тъмна карета.
Сърцето й заби лудо. Отмести поглед към прозореца и побърза да заговори.
— Разкажи ми цялата история — прошепна тя.
Тревилиън въздъхна дълбоко.
— Откъде да започна?
— Как се подготви да проникнеш в Пеша. — Тя си пое дълбоко дъх. Трябваше да го накара да говори. — Какви дрехи носеше? Как промени цвета на лицето си? Кога научи езика? Как изглеждат жените на Пеша?
Тревилиън беше изкусен разказвач. Знаеше кога да спре, за да разпали любопитството на слушателя. Разказа й, че намерил човек, който някога бил роб в Пеша. Той му показал пътя за свещения град и го научил на езика.
Когато Тревилиън разказваше как влязъл в града, дъхът на Клер спря. Макар да знаеше щастливия край на историята, разказът бе толкова завладяващ, че тя трепереше за живота му. Всъщност се оказваше, че легендарната Пеша не беше величествен град, в който всичко е от злато, а малко, затворено зад стените си градче — толкова древно, че чак не бе за вярване, със старинни каменни къщи и още по-стари жители.
— А какви бяха жените им? — попита Клер.
— Единствените жени в града бяха Ниса и нейните осем девици. Те са жриците на Лунната перла и след смъртта й се връщат обратно при своите семейства. На тях им е забранено да общуват с мъже.
— Да общуват ли?
— Да спят, да се любят, да правят секс с мъже — отвърна той.
— Но Ниса можеше, така ли? — побърза да попита Клер. — Тя можеше да спи с мъж?
— Ниса можеше да прави всичко, каквото си пожелае. Искаш ли да научиш нещо повече за града, или те интересува само любовния живот на Ниса? Може би твоето любопитство се дължи на несполуките в собствения ти любовен живот.
— Престани! — извика Клер. — Разказвай по-нататък.
Той й разправи как Ниса му спасила живота. Ако се разберяло, че чужденец е проникнал в свещения град, щели да го убият на място. Тревилиън се криел в покоите й, които били отрупани с невероятни съкровища: средновековни испански мечове, редки накити, отнети някога от кръстоносците, великолепни коприни, мебели и статуи.
— Тяхната богиня трябва да живее сред най-прекрасни предмети.
— Докато я умъртвят — забеляза Клер. — Посичат ли я? Дано поне са измисли по-лек край за жената, която пет години са боготворили.
— Говориш за неща, които не разбираш — ядоса се Тревилиън, но продължи разказа си.
На зазоряване спряха в една странноприемница и закусиха. Клер се прозина сладко.
— Защо не останеш тук и не се наспиш, а аз ще отида до града и ще доведа Ниса? — опита той да я придума.
Клер само се усмихна. Нямаше намерение да го изпусне от очи нито за секунда.
Тревилиън въздъхна тежко.
— Е, добре, тогава да тръгваме. Чака ни още много път.
Глава деветнадесета
Пътуваха до три часа следобед и през цялото време Тревилиън й разказваше за Африка, за Китай и за други чудни места. Скараха се само веднъж, когато той заговори за един африкански вожд, който бил любопитен да разбере какви деца ще се родят от бял мъж и черна жена. Наредил да съберат двадесет и пет момичета от селото и помолил капитан Бейкър да ги оплоди.
— И ти какво направи?
— Ами направих единствено възможното при тези обстоятелства.
Клер се усмихна с надежда.
— Отказал си.
Тревилиън й намигна.
— Просто на следващата сутрин се наложи да тръгна един час по-късно.
Минаха няколко секунди, преди Клер да разбере. Искаше й се да го разпита по-подробно, но се
