въздържа.
В три часа спряха пред друга странноприемница и Тревилиън нае две стаи.
— Пристигнахме. Сега ще спим до полунощ.
Клер не искаше да си легне, докато той не й се закле, че ще я събуди, щом тръгне към дома на Пауъл. Едва след това тя тръгна към стаята си. Беше толкова капнала, че й беше трудно да се съблече. Просна се на леглото, без дори да се завие.
Когато се събуди, навън беше още тъмно, но в стаята гореше лампа. Разтърка си очите и се огледа. На един стол в другия край на стаята седеше Тревилиън с бележник в ръка, и на кука в тавана висяха обръчите на турнела й.
Клер разтърка още веднъж очи. Той рисуваше приспособлението, което издуваше полата й отзад.
— Добре ли спа? — попита Тревилиън, без да откъсва очи от бележника си.
— Как смееш! — Разсъни се изведнъж тя, скочи и смъкна турнела от куката.
— Много интересно приспособление. Има няколко африкански племена, които носят нещо подобно, но там ги плетат от трева. Приличат по-скоро на кошница, отколкото на телен кафез. Ако се наложи, могат да носят вода в тях. А това тук и при най-добро желание не може да послужи за нещо полезно.
— Да не съм от някое негърско племе, та да ме изследваш — пристъпи тя войнствено с пламнали от гняв очи.
Той погледна нощницата й и се усмихна.
— Бих изследвал и други неща, които се намират под дрехите ти. — Посочи й с очи леглото. — Може да отложим с няколко часа посещението си при Пауъл. Дори с много часове.
Клер отстъпи крачка назад.
— Не биваше да влизаш посред нощ в стаята ми. Трябваше да почукаш.
— Колко време ти трябва, за да се приготвиш? И не слагай това чудо. — Той посочи турнела. — Ако се наложи да влезем през прозореца, ще се заклещиш.
— Трябва да го сложа. Роклята ми е така ушита, че без турнела ще се влачи отзад.
Тревилиън я изгледа презрително.
— Не го слагай — повтори той ядосано, обърна се и излезе от стаята.
Половин час по-късно Клер се появи във вестибюла. Носеше своя тъмнозелен костюм и турнела, който издуваше полата отзад. Изражението й трябваше да предупреди Тревилиън, че е готова за схватка, която смята да спечели.
Той понечи да направи някаква забележка, но само й подаде един сандвич.
— Дано се заклещиш на прозореца! А сега да тръгваме.
Клер обаче се забави още малко, докато гостилничарят не й донесе едно пакетче. Тревилиън не я попита какво е това, а и тя нямаше желание да му каже.
Скоро стигнаха до хубавата къщичка, в която бе отседнал Пауъл.
— Наистина ли ще влезем с взлом? — прошепна Клер.
— Да. — Тревилиън я погледна изпитателно. — Може да не участваш, ако не искаш.
Клер поклати глава, пое си дълбоко дъх и го последва в задния двор на къщата.
— И какво ще правим сега?
— Ще чакаме сигнала на Оман.
Клер седна на малката веранда и се умълча умърлушено. След няколко минути се разнесе такъв силен грохот, че тя подскочи и ушите й забучаха. Сякаш няколко оръдия обстрелваха къщичката.
— Хайде! — извика Тревилиън и хвърли камък в най-близкия прозорец. Преди Клер да се усети, той я вдигна на ръце и я тласна към прозореца.
Клер се промуши ловко през отвора, но турнелът й, разбира се, се заклещи в рамката. Не посмя да помоли Тревилиън за помощ, а се дръпна малко назад, извъртя обръча и се промуши в стаята.
Секунда по-късно и Тревилиън скочи до нея. Намираха се в килера зад кухнята и до тях долиташе суматохата от улицата. Някои хора — вероятно слуги — тичаха към предната част на къщата.
Тревилиън улови Клер за ръката и я поведе уверено през тъмни стаи и коридори, докато стигнаха една тясна стълба. Къщата явно му беше добре позната. Качиха се на горния етаж и на два пъти се притискаха в стената, за да не ги видят. Клер забеляза един човек — може би Пауъл — да изхвръква от стаята си и да се втурва по коридора, като се мъчи да завърже халата над нощницата си.
Докато глъчката на улицата не стихваше, Тревилиън заведе Клер до една заключена врата. Без да се бави, той я изкърти.
Когато пристъпи прага, на Клер й се стори, че попада в друг свят. Просторната стая беше цялата в полупрозрачни копринени завеси, които проблясваха във всички цветове на дъгата. Те се люлееха от течението и шумоляха, а въздухът ухаеше на сантал и жасмин. Тревилиън не обърна внимание на тази красота, докато Клер остана с отворена уста на вратата. Подът беше покрит със скъпи копринени килими, напластени един върху друг, а върху тях Клер видя през прозрачните копринени воали, спускащи се от тавана, купища разноцветни възглавници.
Тревилиън влезе навътре, като отмахваше прозрачните завеси. Клер го следваше по петите. Внезапно той спря. Бе намерил, каквото търсеше.
Върху възглавниците бе коленичило с молитвено събрани длани най-прелестното създание на света. Клер виждаше само профила, но изящните черти развълнуваха душата й. Дълги черни мигли се спускаха над бузи с цвета на пчелен мед. Малкият, чудесно оформен нос и сочните извити устни бяха самото съвършенство.
Клер пристъпи иззад гърба на Тревилиън, за да види по-добре жената. Тя беше малка и изящна — по- изящна от Клер — и под прозрачните й дрехи се виждаха нежни момичешки гърди. Стоеше напълно неподвижна и Клер започна да се пита дали е жива, или е някоя изключителна статуя от злато и абанос.
Оглушителният шум откъм улицата върна Клер към действителността.
— Трябва да се махаме оттук — прошепна тя на Тревилиън, но той седеше неподвижен и съзерцаваше жената. Клер пристъпи към нея, за да докосне рамото й, но той я спря с жест.
— Тя се моли — прошепна само с устни.
Клер изчака още няколко секунди. Ако ги пипнеха в къщата на Джек Пауъл, затворът не им мърдаше. Стига преди това Пауъл не ги застреляше, разбира се.
Мина цяла вечност, докато жената най-сетне вдигна глава, обърна се и забеляза Тревилиън. Клер само за миг-два зърна лицето й, но дъхът й секна, толкова покоряваща беше нейната красота. Сладко овално лице, лъчезарни бадемови очи, фин нос и пълни чувствени устни. Клер веднага я намрази.
Омразата й нарасна още повече, когато жената с меден глас възкликна:
— Франк! — и се хвърли в обятията на Тревилиън.
Той я притисна към гърдите си. Грациозните й крачета в бродирани с бисер пантофки, висяха над пода. Тя го целуваше — първо брадичката, шията, после наред всичко, което можеше да достигне, като не спираше да гука на своя мек, провлечен език, който звучеше като любовен напев.
— Да се махаме оттук! — настоя Клер отчаяно. Дори не забелязваше, че Тревилиън се опитва да избегне целувките на жената. Той сякаш се интересуваше повече от реакциите на Клер, отколкото от милувките на това чудно момиче.
— Тръгвайте най-после! — изсъска Клер вън от себе си.
Тревилиън кимна и каза нещо на жената. Тя също кимна и продължи да го милва по врата.
— Тревилиън! — изкрещя Клер — ще ни хванат!
Той й се усмихна, сякаш му бе направила комплимент и остави Ниса на пода. Едва сега сякаш жената забеляза Клер.
Ниса отстъпи крачка назад и я разгледа от главата до петите. Клер не смееше да мръдне, само очите й пламтяха от гняв. Ниса обиколи Клер и застана зад нея. Каза нещо на Тревилиън и той й отговори.
— Какво прави тя? — попита Клер.
— Според Ниса задникът ти изглежда като гърбицата на камила. Обясних й, че под роклята носиш телена кошница, но не за да приличаш на камила.
Клер го стрелна гневно.
Ниса отново се приближи да Тревилиън и го заговори.
