— Един от най-сигурните източници на национален доход за Ланкония е гроздето, но от пет години вече ни мори суша. Ако имаме една такава инсталация, бихме могли да напояваме лозята…

— Ще трябва да се посъветваш с някои инженери. Но аз мисля, че сигурно ще може да се направи.

— Ти би ли могъл да провериш? Искам да кажа, когато отидем в Ланкония, би ли помогнал за моята страна?

— Ще се опитам.

Арайа му се усмихна с благодарност.

— За моя народ това би било от жизнено важно значение. Доли ми каза, че няма човек на света, който да разбира повече от корабостроене от тебе.

Джей Ти се разсмя от все сърце.

— Е, чак толкова! Но моето семейство наистина разбира нещичко от тези работи. — Той погледна часовника си. — Време е да спим, миличка! — Сепна се и машинално се поправи: — Исках да кажа, Ваше…

— Аз започвам да харесвам тези гальовни обръщения — прекъсна го Арайа. — Само това „принцесо“ малко ме обърква…

— Но пък ти приляга — каза той и се прозя. — Да, хладна, скована, резервирана, като че ли не си от плът и кръв! Самото обръщение „принцесо“ те кара да си представяш нещо недосегаемо, точно каквото си ти!

— Ох — въздъхна Арайа тихичко и се обърна на другата страна. — Като че не съм от плът и кръв…

Тези думи още звучаха в ушите й, докато седеше пред огледалото в банята и размазваше крема по лицето си.

Наистина ли е такава? Преди две вечери той я целуна и страстното желание, което я връхлетя, направо я изплаши! Може би жените като Хедър са по-различни?!

Арайа облече тънкия пеньоар в прасковен цвят, който бе купила с Доли, и се излетна на тясното легло. Но не можеше да заспи. Беше ужасно горещо.

Към полунощ се разрази буря, задуха напорист вятър, светкавици осветяваха ярко стаята, сякаш за да изглежда последващият оглушителен трясък още по-страшен…

Изведнъж прозорецът зейна. Арайа дочу стъпките на Джей Ти и придърпа чаршафа до брадичката си. Той затвори прозореца и се приближи до леглото й.

— Будна ли си?

Тя кимна.

Джей Ти дойде още по-близо.

— Бурята ли те събуди?

Тя поклати глава отрицателно.

Джей Ти приседна на леглото и попита грижовно:

— Да не си болна? — Той сложи ръка на челото й. Арайа хвана ръката му и я задържа така.

— Какво има, миличко? Да не си сънувала кошмари?

Той я привлече към себе си и я залюля като бебе. Но Арайа не искаше да я третира като дете. Изведнъж тя се притисна силно към него. Джей Ти веднага разбра.

— Сега вече съм загубен! — прошепна тихо той, обхвана лицето й с две ръце и жадно я целуна. — О, мила! — шепнеше той. — Сладка моя, прекрасна моя принцесо! Ти си моя, не го ли знаеш? — Той бе заровил устни в тила й. — Моя! Спасих живота ти, затова си моя…

— Да, да! — простена тя. — Искам, искам да усетя, че съм жива! Нека!

Беше я пожелал диво още когато я видя да се къпе на острова. От тогава не преставаше да го преследва дори и на сън онова видение — тесния й ханш, пълните гърди…

Джей Ти разкъса нощницата и скри лице в тези разкошни гърди, без да престава да я гали.

Арайа простена и отметна глава назад.

Джей Ти полагаше усилия да бъде внимателен, налагаше си да не бърза… Та тя е все още девица, страхува се може би… Но беше все едно да се опитва да наложи на Земята да не се върти…

Целуваше жадно раменете и ръцете й, тила й, плъзна леко устни по устата й и отново потъна в гърдите й. Цялата й кожа пламтеше под устните му.

— Джарл! — проплака тя.

— Да, моя малка, аз съм при тебе! Ето ме!

Налагаше се да я води, защото беше съвсем неопитна. Но колко бързо възприемаше! Той предпазливо, тръпнещ от нежност, проникна в нея… О, Господи! Тя наистина бе добра ученичка…

Неспирно целуваше устните й, гърдите й, все по-силно увлечен от тежкия ритъм на тялото си. Спортуването бе направило нейното тяло силно и гъвкаво. Тя с готовност го следваше, отвръщаше на порива му, търсеше неговия ритъм… Желанието му се отприщи, нямаше повече сили да се сдържа. Експлозията на върховната наслада разтърси тялото му и той се отпусна тежко върху нея, притиснал я отчаяно с ръце и крака.

Необходими му бяха няколко минути, за да дойде на себе си.

— Жива ли си?

Той усети кимането й върху гърдите си и се усмихна.

— Стига ли ти въздухът?

Арайа отново поклати глава. Цялото му лице грееше в усмивка, когато се обърна малко настрани. Още се държаха здраво прегърнати.

— Причиних ли ти болка? — запита отново той.

— Малко… Но не беше страшно. Аз… Беше ми хубаво.

Джей Ти изпитваше страх да я погледне в очите. Дали няма да види там омерзение… Но след тези думи той се отдръпна малко и се взря в очите й. Като че ли бяха станали още по-хубави. Косата й се стелеше на меки вълни около главата й, на слепите й очи се виеха мокри къдрици.

Той нежно целуна устните й.

— Какво ще кажеш да се изкъпем? Двамата заедно във ваната?

Арайа го погледна с широко отворени очи.

— Да… Но позволено ли е… Прави ли се наистина? Мъжете и жените могат ли…

— Този тук мъж и тази жена ще го направят!

Джей Ти стана. Арайа бързо извърна глава, за да не се притесни той, че го вижда гол. Тя посегна пипнешком за нощницата си, но Джей Ти я дръпна да стане от леглото.

— Недей! Не се обличай! Искам да те гледам.

— О-о — възкликна тя поруменяла и сведе очи. Той отстъпи крачка назад, огледа я и тихичко подсвирна:

— Вие сте изключително, забележително явление, милейди! Ох, не, исках да кажа, Ваше кралско…

Тя се доближи толкова до него, че връхчетата на гърдите й докоснаха кожата му. Постави пръстчето си на устата му:

— Тази нощ ти позволявам да ме наричаш милейди, съкровище, малката ми или… както намериш за добре!

— Ако продължаваш да бъдеш толкова изкусителна, така и няма да стигнем до банята! Ела, сладка моя, ще те изкъпя!

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

— Значи, стана тази работа! — каза Бил Фрейзър, докато седяха на четвъртата бира в една от кръчмите по Дювал стрийт. — И как ще продължи всичко това? Ще я върнеш ли на нейния принц?

— Не е принц, а само граф. Няма богатство, а освен това е и по-нисък от нея.

— Ако ме бяха попитали, бях готов да се закълна, че изобщо не се интересуваш от нея, а камо ли от това да проучваш годеника й.

Джей Ти изпразни чашата си и си поръча пета бира.

— Военната полиция добре ще те нареди, ако се напиеш!

— Не съм пиян — изпъшка Джей Ти. — Но бих искал да съм! Как можах да се захвана с тази властна

Вы читаете Принцесата
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату