— На майка му? — вдигна вежди тяхната помощница.
— О, тя е една от онези янки-снобки… А сега пристига, за да види снахата. Джей Ти изкара работата така, като че Арайа не знае как да се държи…
— Дооли! — обърна се предупредително Арайа.
— Разбирам! — кимна дамата и отстъпи крачка назад, за да разгледа по-добре лицето на Арайа. — Та- ка-а! Сега сте много по-добре. Ще помоля оркестъра да изсвири едно кратко калипсо, с което да оповести появата ви. Нали няма да е лошо?
— Би било много мило от ваша страна — отвърна Арайа.
— В края на краищата, и аз съм имала свекърва на времето, а имам и съпруг. Не бива никога да търпите една изневяра! Надявам се, че ще успеете да го стреснете така, че да внимава за в бъдеще. Кои песни да изсвири оркестърът?
— Ами… аз зная думите на „Чика-чика бум“, на „Тико-ти-ко“ и на „Ай, ай, ай, обичам те много!“…
— Всичките страшно ми харесват! — каза дамата и трите се разсмяха: — Значи изчаквате, докато чуете оркестъра!
Арайа изчака няколко минутки, преди да излети като вихър от тоалетната. Беше гледала четири пъти филма на Кармен Миранда, добре бе изучила цялото й поведение, така че когато влезе в залата с приглушеното осветление и всичките тези елегантно облечени дами и господа във фракове и в парадни униформи, беше същинска Кармен Миранда. Вървеше леко, полюшвайки бедра, всред стъписаната публика.
— Много си сладичък! — каза Арайа на един адмирал и го щипна закачливо по бузата. Беше усвоила добре странния испански акцент. — Много му са хубави звездичките, нали? — усмихна се тя към жената на адмирала.
След това Арайа се отпусна на скута на някакъв капитан трети ранг, като си позавъртя хубаво задничето насам-натам.
— Искаш ли да направиш с мене малко чика-чика бум-бум?
— Млада госпожо! — задави се офицерът от възмущение. — Имате ли изобщо покана за този бал?
— О, да! — изписука Арайа. — Аз съм съпруга на един много важен човек!
— И той е? — излая капитанът, докато се бореше отчаяно да се освободи от нея.
— Ето го!
Джей Ти бе наблюдавал сцената страхотно развеселен, нямаше и представа каква е тази мадама.
— Мили Боже! — изпъшка той поразен, когато позна Арайа. Той машинално хукна през залата към нея и я дръпна от скута на капитана.
— Ужасно съжалявам, сър! — каза Джей Ти. — Нямах представа, че тя… Искам да кажа… О, сър!
— Май че харесваш жените в червено? — прошепна Арайа на ухото му. — Затова съм си сложила и червено, точно като цвета на косата й… — Тя се обърна към другите и отново изви глас. — Толкова е мъжествен, нали? Толкова е… — Тя завъртя очи, издаде задните си части към Джей Ти и се поотърка о бедрото му, като разтърси поли високо и показа разголените си крака чак до горе. — О-о-ох! — изскимтя тя.
— Лейтенант Монтгомъри! — гръмна адмиралът.
— Да, сър? — отвърна Джей Ти едва.
— О-о-оу! Искам да се запозная с майка му — поде Арайа и присви капризно устенца. Тя се освободи от хватката на Джей Ти и се хвърли към някакъв капитан.
— Понякога мъжете са толкова ужасни, не мислите ли, миличък?
— Аз съм майката на Джарл — чу тя глас зад гърба си.
Арайа се обърна и се вкамени — дамата от тоалетната!
— Господи! — прошепна Арайа. — Аз… аз… Нямаше сили да продължи. Искаше й се да потъне в земята.
Мисис Монтгомъри се наведе и целуна Арайа по бузата.
— Няма да се предаваш сега! — прошепна тя. След това се обърна към околните: — А сега ще ви изпеем нещо с моята снаха. Джарл, подай ми моля те, джобното си ножче!
— Мамо, сега искам да ви отведа веднага вкъщи!
— Мисля, че това е чудесна идея, лейтенант! — обади се адмиралът. — Ще ви очаквам в понеделник сутрин в кабинета ми!
— Слушам! — Джей Ти отдаде отривисто чест и хвана Арайа за рамото.
Но Арайа се отскубна и каза високо:
— Страхотен тиранин, нали? Иска от мене да мия чинии, да жуля пода, кара ме дори да му търкам гърба в банята, а никога не ми позволява да пея… Неколцина от гостите се разсмяха:
— Хайде де, защо не й позволите да попее?
— Но да! И аз с удоволствие бих послушала — каза развеселена съпругата на адмирала.
— Подай ми ножчето си, Джарл! — каза Елеонор. Джей Ти машинално подаде ножчето и тя цепна скъпата си елегантна вечерна рокля чак до бедрото… След това взе три големи цвята от хибискус от масата и ги втъкна в косата си.
— Кажи на оркестъра да свири „Тико-тико“! — нареди тя на Джей Ти.
Арайа и свекърва й направиха страхотно шоу. Танцуваха и пяха, надпреварваха се да измислят нови и нови номера. Оркестрантите се включиха развеселени с виртуозни солови изпълнения — на барабаните и на останалите инструменти. Когато свършиха и последната песен, двете жени се поклониха, хванати за ръце. Аплодираха ги неистово. След като дълго се кланяха и приемаха овациите, те най-после се отправиха към тоалетната.
— Дали ще можете да ми простите някога? — обърна се Арайа към мисис Монтгомъри, когато влязоха в дамската стая, където ги очакваше Доли. — Просто нямах представа! Лейтенант Монтгомъри ми разказваше, че вие… О, Господи! Толкова съжалявам!
— От години не съм се забавлявала така. — Ще дойдете ли сега с нас у дома?
Елеонор се засмя:
— По-добре ще е, ако моята красива нова дъщеря остане сега сама с мъжа си! Искам да ви кажа само едно нещо: Монтгомъровци лаят често и много, но не хапят! Бъдете твърда! Дайте му да се разбере. Но след това се сдобрете майсторски с него!
Арайа цялата поруменя.
— Аз трябва да вървя. Мъжът ми ме чака. Надявам се, че ще дойдете скоро да ни посетите! Ах, и още нещо. Наистина ли ви става сутрин лошичко?
— О, не, разбира се! — отвърна Арайа с усмивка. — Оставете ми още малко време, за да го постигна.
— Вярвам, че първата ви рожба ще се роди преди годината да е свършила! Нали познавам сина си! — Тя целуна Арайа по бузата. — Наистина е време да тръгвам! Нали ще ни дойдете скоро на гости? — Тя махна приветливо с ръка и излезе.
— Ама съвсем не прилича на моята свекърва! — прошепна Доли. — Бас държа, че тази жена никога не би ливнала доматена супа върху спагетите…
Арайа продължаваше да гледа замислено затворената врата.
— Вашите американски мъже изобщо не заслужават такива жени!
— О! — изпищя Доли и се втурна към вратата, защото няколко жени се опитваха да влязат в тоалетната. Тя опря гръб на вратата, за да им попречи да отворят и каза: — Бързо облечете шлифера и се прекачете през прозореца! Аз ще се опитам да ги задържа! Да знаете, че имате право за онова, което казахте за американските жени!
Арайа се промуши през прозореца и едва не падна върху Джей Ти.
— Естествено! Къде другаде бих могъл да намеря моята царствена съпруга! — Той я хвана през кръста и й помогна да стъпи долу. — Отиваш да пазаруваш и те арестуват за кражба! Отиваш на бал и ме излагаш така, че да не смея да гледам хората в очите! Накара дори майка ми да подскача полугола наоколо…
Той я отведе до колата и отвори вратата пред нея. Когато сядаше, Арайа усети в джоба на шлифера ножчето на Джей Ти. Сигурно мадам Монтгомъри го беше оставила там.
— Това, което направи тази вечер, е недопустимо! Така няма да се държи нито една американка, нито
