— Една мъдра жена не бива да обръща внимание на изневерите на съпруга си.
— Какво? — Доли се изпречи на пътя й. — Във вашата страна може да е така, но не и в Америка! Сега ще идете отсреща и ще дадете на тази финтифлюшка да се разбере!
— На жената? Но какво е виновна тя? Просто е приела поканата му. Може изобщо да не знае, че е женен. Джей Ти Монтгомъри е този, който трябва да бъде наказан.
— Никога не съм гледала на нещата по този начин, но мисля, че сте права. Но все едно, какво мислите да направите?
— Една принцеса от кралски дом не може да търси отмъщение! — отвърна Арайа високопарно.
— Ето това е разликата между нас двете. Аз бих предприела нещо!
Продължиха пътя си мълчаливо. Даваха филма „Пролет в планините“. Едната от артистките беше някаква странно облечена жена на име Кармен Миранда. На Арайа тя приличаше на карикатура на всичко онова, което американците мислят за чужденците. Доли се смееше от сърце на това как върти очи и на погрешното й произношение, но Арайа не намери нищо чак толкова забавно в тези сцени. Не можеше да откъсне мислите си от въпроса на Доли: „Какво мислите да направите?“ Може би се бе превърнала достатъчно в американка, за да може да не обръща внимание на изневерите на Джарл. Но какво можеше да стори?!
Арайа вдигна глава и отново впери очи в екрана. Кармен Миранда беше облечена в някаква смела рокля в крещящ пурпурен цвят… Да, това е идея! Тя си представи как я представят на свекърва й, облечена в рокля с дълбоко деколте, чак до корема, и с цепка на полата. А на главата непременно нещо високо, най- малко половин метър…
— И да блести като полилей — прошепна Арайа.
— Какво казахте? — попита Доли.
— Има ли плочи с нейните песни? — осведоми се Арайа.
— На Кармен Миранда? Разбира се.
Арайа се усмихна и се вгледа в движенията на жената от екрана. Всичките тези пресилени и престорени жестове, съвсем няма да е трудно да се имитират…
След филма Доли забеляза, че Арайа отново изглежда някак по-весела.
— Поразвесели ли ви малко филмът?
— О, да. Започвам вече да се държа така, както съпругът ми си представя една чужденка! На Бала на командира ще приличам на Кармен Миранда. Когато ме представят на майка му, ще я щипна по бузката и ще кажа: „Чика, чика…“
— Аз… аз мисля, че не бива да го правите. Искам да кажа, че балът е светското събитие на годината и е много строго официален, канят се само висши офицери. Бил и аз можем само да мечтаем за такова нещо. Джей Ти е поканен заради майка си. Освен това, Арайа, вие трябва да се отнасяте добре със своята свекърва. Това е неписан закон. Тя може да се държи пренебрежително с вас, но вие във всички случаи ще трябва да бъдете мила към нея. Повярвайте ми, една зла свекърва може да превърне живота ви в ад!
— О, този ад не може да е по-страшен от сегашното положение. Изгубих родината си. Мъжът ми прекарва времето си с друга жена и изобщо не ме забелязва. Каза ми, че съм била студена и не съм имала нищо човешко. Е, ще му покажа, че не съм такава!
— Това Джей Ти ли го каза? Наистина си заслужава да му сложите обеца на ухото, но трябва да се помисли как! Сигурно има и по-добър начин. Аз лично бих предпочела да спра с голи ръце танк, отколкото да се разправям със свекърва ми!
— Къде мога да си поръчам рокля? Представям си нещо в червено и бяло, естествено от най-прости материи. Как се казва това лъскавото?
— Пайети. Но не мисля, че точно Балът на командира е най-подходящото място, за да…
Арайа я погледна сериозно:
— Ако сега ми помогнете, можете да ми гостувате цял месец в Ланкония и да пробвате всички корони, които притежавам. Сигурно са около двадесетина…
Доли хлъцна. Очите й станаха кръгли от възторг.
— Можем да сложим и червени топки за елха в косите ви. А пък хазайката на Бони има едни страхотни обеци, ей такива големи седефени халки. Представяте ли си, червени, на бели точки!
— Бомба! — отвърна Арайа с усмивка. Но първо трябва да купим няколко плочи на Кармен Миранда. Мисля да изпея нещо и да потанцувам. Ще накарам Джарл Тайнън Монтгомъри да ме забележи, бъдете спокойна!
— Надявам се, че съзнавате какво правите… — Очите на Доли горяха от възбуда. — Мъжете обичат жени с кураж. И презират страхливките… Значи мислите, че ще се получи?!
— Ще гледа само мен, а не онази червенокосата — увери я Арайа твърдо.
— Ох, не се съмнявам, че ще ви гледа! Затова съм готова и ръката си в огъня да сложа. Безпокои ме само едно: как ще ви гледа?!
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
— Сега вече няма връщане! — въздъхна Доли и се облегна на вратата на тоалетната. — Джей Ти повярва ли на обяснението ви, защо няма да дойдете на бала?
— О, казах му нещо такова, че има дълго да го премисля! Доверих му, че нещо всяка сутрин ми прилошава…
— Ау-у! — закиска се Доли. — Малко ми е мъчно за Джей Ти. Но няма да отстъпваме! Дадох пет долара на жената, за да не пуска петнадесетина минути хора в тоалетните.
Арайа свали дългия си шлифер и отпусна полите на роклята от бял евтин сатен. Беше прилепнала в ханша, с цепка отгоре до долу. Подгъвът и цепките на полата бяха обточени с три бухнали волана от найлон, целите обсипани с червени и бели пайети. Корсажът бе също от бял сатен, изрязан така, че да се вижда голият корем. Ръкавите се състояха от три ката драпиран найлон, също посипан с пайети. На китките й святкаха някакви безвкусни червени гривни, на врата си бе сложила четиринадесет наниза от маниста, които стигаха чак до кръста й.
Но гвоздеят на този тоалет беше шапката — висок бял копринен тюрбан, украсен с огромни червени изкуствени китки от найлон, между които се мъдреше полумесец… На тюрбана бяха намерили място и прословутите обеци на хазайката на Бони.
— Ох, да се надяваме само, че няма да пада от главата ви! — суетеше се Доли.
Опитваха, въртяха, прихващаха с трескави пръсти, когато изведнъж чуха, че някой пусна водата в една от тоалетните.
— Как не проверих кабините! — ахна Доли.
От една от кабините излезе висока, стройна жена с тъмноруси коси. Беше облечена във вечерна рокля, черна, по тялото, страшно изискана. Кожата на лицето й беше гладка и опъната, трудно можеше да се определи възрастта й.
Доли и Арайа стояха като вкопани.
— Представление ли готвите? — попита жената.
— О, съвсем импровизирано — отвърна Арайа.
— Охо! Мога ли да ви помогна? — Непознатата посочи тюрбана.
— С удоволствие!
Жената прибра сръчно косите на Арайа на тила й и нагласи тюрбана.
— Тежи ли?
— Не много — отвърна Арайа. — Мисля, че съм готова.
— О, не, мила! — възрази жената. — Непременно трябва да си оправите грима. Личицето ви съвсем се изгуби в тази грамада! Ето ви моите гримове. Искате ли помощ?
Арайа послушно седна пред огледалото и се остави в ръцете на непознатата.
— Не бих искала да се меся, но ми се струва, че целият този театър е заради някои мъж?
Арайа замълча, ала Доли забръщолеви възбудено!
— Да, заради мъж! Ами той… виждате ли, този тип кръшка! Искаме да отмъстим. И на него, и на майка му…
