— Сега започвам — отвърна той и хвана Арайа за ръката.
Но преди да успее да я целуне, тя се отдръпна рязко.
— Не допускаш сериозно, предполагам, че ще правя същото, което правят и другите… На обществено място… — изсъска тя.
— Слушай! В твоята родина всички ли са толкова… студени?
— Какво имаш предвид? — Аз идвам от една топла страна с ясно изразен мек климат — отвърна тя объркана.
— Ти искаш ли да се научиш да бъдеш американка или не?
— Опитвам се да се науча.
Джей Ти направи усилие да се владее.
— И се справяш със задачата си много добре. Погледни ги — и той посочи останалите — Те няма да забележат дори и врагът да започне офанзива. Те изобщо не ни обръщат никакво внимание. Онова, което
— Добре — и Арайа му подаде ръка. — Можеш да целунеш ръката ми. Но само не ми изкълчвай рамото и не ми причинявай някаква друга болка…
— Млъкни най-после и слушай, госпожо…
— Би трябвало да кажете…
Той обхвана с ръка тила й и я целуна, преди да успее да каже още една думичка.
Два пъти през живота й я бяха целували по устата. Първия път когато граф Джулиън й направи предложението, и вторият път, когато Джей Ти я целуна на острова. Но никоя от тези целувки не я бе подготвила за това преживяване сега.
Ръцете му обхванаха главата й с някаква безкрайна, закриляща нежност, устните му се плъзнаха меко по нейните устни. Арайа поиска да го отблъсне, но се въздържа героично. Тя сложи ръце на раменете му, беше приятно да усеща голата му кожа. Той нежно я привлече към себе си и започна страстно да я целува. Арайа затвори очи.
Когато се откъсна от нея, Арайа остана на мястото си, като някакъв сомнамбул. Прошепна някаква ланконска думичка и отвори очи. Джей Ти все още държеше главата й.
— … Това е един от нашите… американски обичаи. Харесва ли ти? Познато ли е това в Ланкония?
Тя знаеше, че той се опитва само да я дразни, но не се ядоса.
— И как е моето целуване в сравнение с целувките на Мич?
Арайа се изправи. Преди той да разбере какво става, тя му удари една гръмка плесница.
— А този американски обичай научих от твоята приятелка във Вашингтон! Бих желала някой да ме придружи до вкъщи.
— Виж какво — изправи се Джей Ти пред нея — не сме ти някакви прислужници, които можеш да въртиш на пръста си! Когато някой иска нещо в тази страна, трябва да каже „моля“!
— В такъв случай аз моля да ми позволите да си тръгна.
— Ще те заведа в къщи. Все пак съм твой съпруг. — Той се обърна към Доли, в очите му тлееше огън. — Опитах се! Опитах, дявол да ме вземе… Ела, Ваше кралско височество, ще те заведа у дома.
Оставиха всички пред домовете им. През цялото време, докато пътуваха с джипа на връщане, цареше гробно мълчание. Сърцето на Арайа биеше чак в гърлото. Тя разбираше, че бе реагирала съвсем пресилено на една глупава шега. Всъщност това доказателство за неговата ревност я беше направило щастлива. Но изведнъж я бе обзел необясним страх…
Откакто се помнеше, й бяха втълпявали, че никога не бива да губи самообладание. Винаги бе държала на външната изява, винаги бе контролирала перфектно чувствата си. Но целувката на този мъж я накара да загуби разсъдъка си. При граф Джулиън нямаше и помен от това! Но всъщност тя никога не бе оставала насаме с него. Дори и сега, само като седеше до Джей Ти в джипа, сърцето й се разтуптяваше при всяко докосване.
Когато останаха сами в колата, Арайа реши да му се извини, но той я изпревари:
— Стой далече от мене! Колкото е възможно по-далече!
Арайа изпълни нареждането и не отвърна нито дума.
Следващите два дни бяха отвратителни. Арайа направи с Бони и Доли една разходка за пазаруване, отиде с тях и да поплуват, но нищо не й достави удоволствие. Джей Ти се държеше отново толкова ледено! Вече нямаше никакви шеги! Изпълнен с досада и нетърпение, той я учеше да готви и да пере.
— Но нали вчера измих всичките съдове! — протестира Арайа.
— Да, вчера. Но трябва и днес. Три пъти на ден, седем дни в седмицата.
— Шегуваш се, нали? Ако трябва всеки ден да мия съдове, да бърша прах, да пера, да готвя и да пазарувам, то кога, кажи, моля те, ще намеря време да прочета книга, да се поразходя с Доли и Бони или… Кога ще мога да бъда Арайа, а не мисис Монтгомъри, която мисли само за това, кой прах за пране е най- добър?
— Трябва да вървя на работа.
Същия ден се появи мисис Хъмфри. Джей Ти се беше договорил с нея да поеме чистенето и приготвянето на вечерята.
Вечерта Арайа украси масата със свещи и цветя, опита се да създаде задушевност и празнична атмосфера. Но Джей Ти пристигна от работа, светна целия полилей и духна свещите.
Арайа знаеше, че й е страшно ядосан. Но толкова й се искаше да го види отново как се смее. Той смяташе, че бракът им е само временно задължение, ала тя знаеше по-добре от него. Колкото и странно да беше, тя вече не го мразеше, независимо от това, че той си оставаше загадка за нея.
Тя поднасяше пред ястието — студен омар — когато реши да го позакачи. Изпъна предизвикателно бюста си и запита с престорен глас:
— О, ти какво би предпочел? Този малък студен омар или мен клетата?
Тази сполучлива пародия на Долиния начин на говорене извика бледа усмивка на лицето му. Арайа доволна седна до него.
— А какво правят всъщност американските девойки, когато са сами?
— Най-често си лягат в леглото. Засега не се сещам за друго.
— А не намират ли американките — оживи се Арайа с блеснал поглед — живота си скучен? Изпитват ли наистина удоволствие от слугинската работа?
Джей Ти отново се усмихна.
— Е, може би „удоволствие“ да не е най-точната дума. А какво прави една принцеса по цял ден?
— Ние много спортувахме. Заедно със сестра ми яздехме, взимахме уроци по танци и по фехтовка…
— Аха! Затова изглеждаш толкова… — той не довърши.
— Как изглеждам?
Джей Ти се засмя. Той се ухили.
— Ами по бански си страхотна.
— Благодаря.
— Най-после да чуя „благодаря“ от устата ти!
— Защото най-после си я заслужи — контрира бързо Арайа.
— Значи когато ти спасих живота, нямаше „благодаря“!
— Защото мисля, че ти беше по-лош и от похитителите. „Хайде, дишай! Хайде, заради татко Монтгомъри…“ — започна да го имитира смешно тя.
Джей Ти понечи да отвърне нещо, но се въздържа.
— Искаш ли да видиш плановете за новия танкер? Може да се поразсееш малко.
— Да, добре.
Седнаха на кушетката и сведоха глави над чертежите на първия кораб, снабден с инсталация за преработване на морската вода във вода за пиене. Това щеше да бъде страшно улеснение за флота. Джей Ти беше натоварен с управлението на проекта.
— А възможно ли е да се инсталира такава система, и на сушата? — поинтересува се Арайа.
— Навярно ще е дори по-лесно отколкото на кораба. Защо?
