— Та поради това предпочиташ да се държиш долнопробно с нея!
— Не се държа долнопробно. Просто се държа на разстояние. И този проклет Мич би трябвало да внимава, че дяволите ще го вземат… Ох, извинявай!
По личицето на Доли трепна усмивчица. Нейно кралско височество бе постигнала известен успех, той вече не ругаеше наляво и надясно.
— Мисля, че тя може да се влюби в Мич.
— Какво? — Джей Ти по-скоро ритна, а не натисна спирачката, като рязко промъкна джипа в тясното място за паркиране пред хотела.
— Не бих обвинявала никой от тях. Тя има нужда от някой, който да се държи мило с нея, да й казва колко е хубава. Днес тя изглеждаше фамозно, не смяташ ли?
Джей Ти изглеждаше изцяло погълнат от мислите си, когато слезе от колата и се упъти към хотела.
Доли го последва, доволно усмихната. Все пак успя да го накара да се позамисли.
Преди години хотелът е бил средище на богаташите, но сега, през войната, тук бяха настанени семейните офицери. Но луксозното фоайе си оставаше също толкова впечатляващо, както и на времето, дори магазинчето под колоните все още работеше.
— Почакай! — каза Джей Ти, когато минаха край щандовете. — Смяташ ли, че този ще й хареса? — Той посочи един семпъл бански костюм, толкова дълбоко изрязан на гърба, че направо дъхът ти да спре.
— Положително — каза Доли и влезе след него в магазина. Помогна му при избора на плажна рокля и една сламена шапка. „Кожата й е толкова нежна!“ — обясни Джей Ти. Купиха и голяма плажна чанта.
— Какво ще й е нужно още?
— Нещо, което да я отклони от Мич — каза тя само.
Усмивката на Джей Ти моментално угасна.
— Бижута имате ли? — обърна се той към продавачката. — Диаманти някакви? Или смарагди?
Жената хлъцна.
— Не… Не, нямаме, сър. Но получихме голям асортимент френски парфюми…
— Добре. Ще взема по едно шишенце от всеки вид. Или, чакайте! По-добре по едно голямо шише от всеки вид.
Той видимо изгуби търпение, докато опаковаха всичко.
— Можем ли вече да тръгваме?
— Веднага — отвърна Доли. — Искам само да се кача да си взема банския.
Джей Ти й се усмихна.
— А дали не ти трябва нов костюм?
„Никога не отблъсквай подарък от един хубав мъж и никога не мисли след това за цената!“ — обичаше да казва майката на Доли.
— Нов костюм? Да, страшно бих искала.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Арайа не продума, докато пътуваха към апартамента на Лари и Бони. Останалите се опитваха да поразведрят атмосферата с шегички, но тя усещаше, че всички я наблюдават и дебнат, защото е различна от тях.
И всичко това заради Джей Ти! Този ужасен, противен човек бе причина за всички злини, които й се струпаха в Америка. Разбира се, без отвличането. Спаси, наистина, тогава живота й, но сега й се искаше да се бе удавила.
Арайа беше застанала в микроскопичната дневна на Бони, когато вратата се отвори и се появиха Доли и Джей Ти. Арайа светкавично изчезна в кухнята, но Джей Ти я последва.
— Донесох ти нещо — каза той тихо.
— Може би биографията на Джордж Вашингтон, с тест за препитване на края на всяка глава?
Джей Ти се позасмя и й подаде плика с покупките.
Арайа го взе колебливо и извади първо тъмносини бански. Веднага го погледна недоверчиво.
— Сам го избрах. В плика има шапка, чанта и една рокля. А в колата има цяла торба парфюми. Очите му грееха. — И нито един учебник!
Арайа дори не потрепна.
— Какво получихте? — дотича Гейл любопитна. Арайа й подаде кесията и Гейл започна да рови в нея. — Великолепно извинение, Джей Ти! — прецени най-сетне Гейл. — Току-виж че от тебе излезе истински съпруг. — И сега? — Гейл погледна Арайа подканващо.
Арайа почувства, че Гейл очаква нещо от нея, но нямаше представа какво.
— Когато един съпруг поднася извиненията си по такъв мил начин, просто го целуваш и всичко е отново наред. Давайте! Давам ви две минути, а след това се качете горе да се преоблечете. Тръгваме всички за плажа. Ох, а съм и гладна…
След тези загадъчни думи Гейл ги остави сами.
— Аз… бих искал да ти направя предложение да сключим мир — започна Джей Ти. — Може би не трябваше да го казвам, но бях толкова шокиран като те видях! Толкова различна изглеждаше…
— Да, вярвам ти. Но просто исках да приличам на американка. Дългата ми коса бе толкова старомодна.
— Харесваше ми.
— Така ли? — Арайа беше наистина смаяна. — Не съм знаела. Искам да кажа, никога не си споменавал.
Той пристъпи крачка към нея.
— Е, да. Харесваше ми. Много ти приличаше.
— Така е по-леко и приятно — каза тя и приглади косите си.
— Наистина ли? — Той посегна и зави между пръстите си един лъскав кичур. — Може би е така.
— Двете минути изтекоха! — провикна се Гейл. — Тръгваме!
Арайа изскочи смутена от кухнята. В спалнята Доли й помогна да облече тясно прилепналия бански костюм.
Усмихната, Арайа тръгна надолу по стълбата. Долу бяха застанали този чудесен, вечно усмихнат Мич и мъжът й. Но дали наистина беше той? Арайа не го бе виждала така — бе се облегнал отпуснато на перилата и се смееше с пълно гърло на някакъв виц, който Бони разказваше. Арайа настръхна от подозрения. Какво замисля пак? Какви ли дяволски мъчения щъкат в главата му?
— Принцесо! — каза Мич и й предложи ръката си.
Арайа съвсем естествено я прие. Но Джей Ти светкавично се пъхна между тях.
— Мисля аз да водя жена си.
— Е, най-сетне! — позасмя се Мич и след като хвърли тъжен поглед на околните, излезе от хола.
Натъпкаха се всички в джипа на Джей Ти. Жените насядаха в скута на мъжете си, само Арайа седна отпред до Джей Ти. Но колкото по-любезно се държеше той, толкова по-подозрителна ставаше тя. Само да можеше да разбере какво ли крои!
Пристигнаха до брега и мъжете бързо се изпокриха из дюните, за да се съблекат. Момичетата започнаха да събират дърва за огъня. Изведнъж Доли изсвири с уста, за да изрази възхищение: пръв се появи Джей Ти в черните си бански. Той й махна с ръка и нагази във водата:
— Ще дойдеш ли ла поплуваме, принцесо?
— Не, благодаря. Не мога вечер в тази вода…
— Джей Ти оправда очакванията им — набързо извади около дузина омари, които веднага приготвиха и още по-набързо изядоха.
След вечерята, когато огънят вече догаряше, всички се смълчаха прегърнати, двойките започнаха да се целуват.
— Джей Ти! — провикна се Доли между две целувки. — Защо не научиш твоята принцеса на чудесния американски обичай на гушкането?
