— Наистина ли? Може би тук има твърде малко ергени?
— В една военноморска база и то във военно време, има купища чудесни мъже! — Доли изгледа Арайа изпитателно. — Той нещо не се е отнесъл добре с вас, така ли е?
— Той е мой съпруг — Арайа изведнъж осъзна, че тези американки все се опитваха да я предизвикат да им разкаже нещо. — Винаги е бил добър към мене.
— Когато Бил започне да се мъчи „да бъде добър към мене“, значи непременно кръшка някъде! Но хайде, трябва да тръгваме!
Мъжете бяха изгубили търпение. Погледът, с който Мич прониза Арайа, я накара да сведе очи. Как свободно я хвана за ръката и й подаде стола! А след това седна до нея и веднага преметна ръка зад гърба й…
— Изглеждате страхотно! Направо ме торпилирахте! — каза той неясно. — И преди това бяхте красива, но сега сте в състояние да объркате целия градски транспорт! Какво ще кажете за една разходчица на лунна светлина?
Арайа погледна ръцете си. Комплиментите на този мъж я вдигаха до облаците, чувстваше се желана.
— Но моят съпруг… — прошепна тя. Мич се приближи още по-плътно до нея.
— Очевидно е, че Джей Ти не умее да цени вашите достойнства, принцесо! Умирам за очите ви, за походката ви, за… всичко! Не съм срещал досега момиче като вас! Ами вие и Джей Ти, вие изобщо не се обичате истински! Сигурно сте се оженили по някакви други причини. Да не би бебето да е на път?
— Съвсем не — отвърна Арайа дружелюбно. Ръката на Мич докосна рамото й. Досега мъж не бе галил кожата й. Беше толкова приятно!
Очите му бяха толкова близко, носовете им почти се допираха.
— Елате да се махнем оттук — прошепна Мич.
Тя точно понечи да се съгласи, когато върху нея сякаш небето се раздра и се появи сам гръмовержецът в лицето на лейтенант Джей Ти Монтгомъри.
— По дяволите! — гръмна гласът му. — Какво си направила с проклетата си коса?
От секунда на секунда американската съпруга Арайа се превръщаше все повече в принцесата от кралски род. Арайа скочи:
— Как се осмеляваш да държиш такъв език в мое присъствие? — Тя царствено вдигна ръка. — Свободен си! Махай се! Веднага напусни помещението!
Хората от сладкарничката се смаяха. Доли първа се окопити. Джей Ти й се виждаше по-малко страшен от гордата и строга Арайа.
— Джей Ти, сядай! Седни, моля ти се и престани да гледаш толкова страшно. Келнер! Моля! Донесете на господина една студена бира! — Доли се обърна към Арайа и автоматично понижи гласа си. — Ваше кралско… Исках да кажа, принцесо, седнете, моля ви!
Арайа се овладя. Беше й мъчително неприятно, че привлече вниманието върху себе си. Държа се направо глупаво! Усети как Мич хвана ръката й и я стисна. Тя седна, докато Джей Ти продължи да стои прав, като мяташе зли погледи.
— Седни най-после, Джей Ти! — изкомандва Доли решително. — Младоженци! — вдигна тя извинително рамене към останалите посетители, които с интерес наблюдаваха сцената.
Един войник от съседната маса подхвърли:
— Кой за кого е женен? — И той погледна многозначително към Арайа и Мич.
След дълго колебание Джей Ти се отпусна най-сетне на един стол и впери сърдит поглед в бирата си. Гейл потупа Арайа по ръката:
— Имате право, принцесо! Мъжът не бива да ругае. Започне ли веднъж, спиране няма!
Арайа не вдигаше очи от ягодовия си шейк. Искаше й се земята да се отвори под нея, да я погълне. Ръката на Мич все още бе на облегалката на стола й, но се беше поотместила по-далечко от нея. Пак направи гаф! Също както тогава в магазина… Всички й се бяха надсмивали и всичко, което направеше, ги караше да се превиват още повече от смях! А Джей Ти Монтгомъри, единственият човек, когото познаваше в Америка, се отнасяше толкова лошо с нея! Толкова се стараеше да му се хареса…
— Ела да идем на плажа! — предложи Доли весело. — Ще си вземем банските и ще поплуваме при залез слънце. Джей Ти ще ни хване няколко омара и ще си ги изпечем!
— Аз имам работа — отвърна Джей Ти. Доли се наведе към него.
— Тогава ще бъдеш така любезен да докараш жена си — и тя натърти на това „жена си“ — до нас, за да й заема някой бански костюм.
— Разбира се — каза Джей Ти и затърси ключовете си от колата. — Веднага ли искаш да тръгнеш?
Доли стана.
— Може би ще е по-добре ние да тръгнем сами. Ще се срещнем след половин час у Лари и Воин. А ти се грижи за нашата принцеса! — нареди тя на Бил, хвана Джей Ти под ръка и го насочи към вратата.
— Копеле такова! — изсъска Доли, щом седнаха в джипа, предоставен на Джей Ти. — Бил всичко ми разказа. Намирам, че се държиш като негодник!
— Само не започвай и ти! За днес ми стигат ядовете с жени!
— Но все някой трябва да ти го каже! Държиш се наистина скандално към това чаровно момиче!
— Чаровно?! Чаровните момичета не се оставят да ги опипват чужди мъже!
— Слава тебе Господи! Поне това си забелязал! — каза Доли саркастично. — Мич страшно я харесва, всички ние я харесваме, всички освен теб, разбира се. — Тя изведнъж снижи глас: — Джей Ти, с очите си видях как ти успяваш с чара си да накараш дори ония кльощави стари моми в управлението, пред които и командирът ви трепери, да ядат направо от ръката ти! Не можеш ли да проявиш малко от този чар и пред жена си?
Джей Ти взе остро един завой.
— Бедата може би е в това, че тя ме мрази… Или може би защото е толкова арогантна. За нея аз съм човек от простолюдието. А и нищо свястно не може да направи. На мене ми е възложено да я науча да се държи като американка. Това и правя.
Нещо в тона му накара Доли да промени тактиката.
— Много е хубава, нали?
— Изглежда много сладка, при положение, разбира се, че харесваш такива префинени мадами.
— Аха. Ясно — кимна Доли.
— Какво ти е ясно? — изръмжа той.
— Страхуваш се от нея.
— Какво-о?! — изрева той и закова на червения светофар.
— Страхуваш се от това, че ако си мъничко по-любезен с нея, може да откриеш, че е много мила и смела. Бил ми разказа, че дори не можела да се облича без чужда помощ, когато пристигнала в Америка. А сега ти приготвя закуската!
— Когато реши да ми прави закуска, си изгори ръката!
— Но поне се е опитала! Помислял ли си някога за това, колко самотна се чувства? В чужда страна, омъжена за човек, който я презира… И пак прави възможно най-доброто! Справя се въпреки противното ти държане.
— Въпреки моето държане?! Та аз и спасих живота!
Настъпи мълчание. След време Джей Ти каза тихо:
— Не ми се иска да се занимавам много с нея. Щом нашите военни изтеглят двойничката й, тя ще заеме полагащото й се място. Ще ми подаде да й целуна ръка и ще ми каже: „Сбогом, глупако!“ Може да ми даде и някой орден, да си го окача на шията!
— Ама не те измъчваха такива мисли, като се любеше с Хедър Адисън, с Деби Лонгли, Карин Файлсън и другите там…
Джей Ти се засмя.
— Точно така. С Арайа е съвсем различно, сама си го забелязала. Човек не може да „походи“ с една принцеса! Тя не мечтае да си има къщичка с боядисана в бяло оградка! Тя мечтае за дворци, за политическа мощ и за вечна всеотдайност! Кралете нямат нито личен живот, нито някакви свободи.
