пък една принцеса!
— Прав си — каза тя сломена. — Роклята е наистина просташка… Тя извади ножчето и с бързи движения сряза елечето отпред чак до кръста, гърдите й изскочиха целите навън. — А и полата е ужасна — и тя постави решително ножчето в цепката.
Джей Ти понечи да каже нещо, но се загледа в задното стъкло и светкавично скочи върху нея, за да прикрие голотата й с тялото си.
— Чакам ви в понеделник сутринта, лейтенант Монтгомъри! — проехтя плътен мъжки глас.
— Слушам, сър! — Джей Ти не помръдна от мястото си.
Адмиралът изгледа и двамата леко шокиран и се отдалечи.
Джей Ти и Арайа се спогледаха и избухнаха в звънък смях.
Той я целуна горещо, ръцете му се плъзнаха под шлифера към гърдите й.
— Чудесна беше, детенце! Направо страхотна!
Тя отвърна на целувката му и ръцете й нетърпеливо започнаха да разкопчават китела на парадната му униформа.
— Така ли? По-добра ли бях от червенокосата?
— Това е само секретарката ми.
Арайа заби юмрук в ребрата му:
— Значи целуваме ръка на секретарката си?
— След като е стояла цяла нощ да чука на машина доклада ми, го правя, разбира се. — Той се опитваше да доразпори шева на роклята й. — С какво си го шила това?! Като че ли е корда за въдица…
Лакътят му натисна клаксона и острият звук ги накара да поизтрезнеят. Той я изгледа жадно, но се премести зад кормилото и запали мотора.
Арайа издърпа останките от роклята си надолу, така че остана съвсем гола под шлифера.
Джей Ти потегли бясно. Но изглежда че „шофирането“ го поохлади, защото едва влязоха вкъщи и той отново избухна:
— Искаш да останеш колкото е възможно по-незабелязана, а изведнъж спретваш такова зрелище! Знай, че това е всичко друго, но не и по американски! Моята съпруга не може да се държи така!
Тя остави шлифера да се смъкне от раменете й и застана гола пред него.
— А това по американски ли е? Твоята съпруга може ли да се държи така?
— Не винаги! Но за момента е добре.
Само след част от секундата той лежеше вече заедно с нея на пода.
— Уморих се от тези вечни пререкания! — прошепна Джей Ти. — Нека да се порадвам на времето, което ми остава да бъда с тебе!
Любиха се безпаметно на пода в дневната. След това той я понесе на ръце нагоре по стълбите, но така и не стигнаха до горе, започнаха да се любят на едно от стъпалата. Постепенно Арайа се плъзгаше на пети и лакти нагоре под неговия напор и той я следваше така, стъпало по стъпало, докато не се добраха напълно изтощени до втория етаж и останаха проснати на пода в коридора.
— А какво ли ще ме правиш, ако се облека като Джейн Харлоу? — запита Арайа тихо.
— Пак същото!
— О-хо! — засмя се тя и се поразмърда под него предизвикателно. Но подканването явно не беше сериозно.
— Но ти наистина си много прилежна ученичка! Ела да идем в банята.
— Ще ми изтриеш ли гърба?
— Може, само че не навсякъде. Иначе пак ще ми създадеш работа…
Арайа отново се разсмя.
Той остана в банята, докато тя лежеше във ваната и го разпитваше за майка му. Джей Ти още не можеше да преглътне поведението на майка си. Жената, която той знаеше, беше толкова далеч от цялото това представление! За него тя винаги излъчваше едно мило и сдържано присъствие, беше истинска дама…
— Искаш ли да ти насапунисам гърба?
— Ох, да, тиранин такъв! — изви тя глас с акцента на Кармен Миранда.
Джей Ти изпъшка, но я целуна нежно отзад по врата.
Докато той влезе във ваната да се изкъпе, Арайа си избра една лилава нощница с тънички презрамки и застана мълчаливо на вратата на банята.
— Какво чакаш? — запита Джей Ти.
— Питам се в кое легло ще трябва да спя тази нощ? — промълви тя срамежливо.
— В моето естествено! — дръпна я той към себе си и моментално потъна в сън.
— Ето че го накарах да ме забележи! — прошепна тя щастлива.
— Какво каза, муцунке сладка? — промърмори сънено той.
„Още едно галено име!“ — усмихна се Арайа, гушна се в него и заспа.
На сутринта Арайа бавно изплува от дълбините на съня. Чувстваше се прекрасно. Тази нощ беше истинско вълшебство. Нямаше сдържаност, нямаше болки — само пламенна страст. Тя се понадигна на лакът, за да го погледа. Беше толкова хубав! Не можеше да си представи по-красив мъж в целия свят! Какво блаженство ще бъде да се събуди сега и да каже „Обичам те!“…
Разбира се, и граф Джулиън й го бе казвал, но той явно имаше предвид нейното кралство, а не нея самата. А този мъж тук не искаше кралството й. Искаше нея, нея и тялото й!
Арайа се усмихна на мислите си. На острова тя бе принцесата, но той не й се подчиняваше, не признаваше никакви заповеди. Но когато действуваше като жена, той правеше всичко, което тя пожелае…
Искаше да му се хареса! В Ланкония непрекъснато й бяха втълпявали, че трябва да се стреми да се хареса само на хората, които са с по-висок сан от нея. Но в Америка всичко беше толкова различно! Беше се опитала да се хареса на приятелите на Джей Ти, а сега беше стигнала до там, че се чудеше какво да направи, за да му угоди!
Разбираше, че той иска да направи от нея идеална американка и се зарече пред себе си да удвои усилията си, за да му помогне. Дали да не му опече няколко хамбургера… Американските мъже просто умират за месо.
Джей Ти се протегна, отвори очи и я погледна.
— Добро утро! — прошепна той и я притегли върху широките си космати гърди.
— Как се казваше онзи мечок, с който играят децата в Америка?
— Имаш предвид как децата наричат мечоците? Теди бер.
— Да, точно така беше. При теб се чувствам като плюшено мече.
— Ти не си никакво мече — промълви Джей Ти тихо и я обхвана с краката си. — Прекалено тъничка си за мече, а и нямаш козина.
— Прекалено тъничка? — попита тя уплашено.
— Прекалено тъничка за мече.
— О! — Тя се сви до него. — Но иначе не съм ти прекалено слаба, нали?
— Не си. — Той я целуна.
— Прилично ли е да спиш с някого при дневна светлина?
— Не зная. Хайде да опитаме! Ако е грешно и дойде дяволът да ни прибере, поне ще умрем щастливи.
Арайа прихна, но смехът замря на устните й, когато Джей Ти започна да я гали. Той не бързаше, решил да събуди всичките й сетива. За първи път и тя започна да гали жилавото му мускулесто тяло.
— Щастлива ли си? — погледна я той усмихнат.
— Да…
— Дали няма да успея да те направя още по-доволна…
И той наистина успя.
След това тя дълго остана мълчалива, притиснала разгорещеното си тяло плътно до неговото.
— Сега обаче вече трябва да ставам! — каза Арайа след дългите минути на безпаметно блаженство. —
