— Ела! Хайде да потанцуваме!
— Чакай! Нека да пуснат нещо по-бавно. Тези танци не ги мога много.
— Окей! — каза тя и се обърна към кюфтетата. — В такъв случай ще поканя Мич, като се видим следващия път. Той трябва да е страхотен танцьор.
Джей Ти я сграбчи за ръката и започна да я размята лудо из двора. Когато мелодията свърши, Арайа беше останала без дъх.
— Аз казах само, че не ги мога много-много! — каза Джей Ти ухилен, а Арайа звънко се разсмя.
Седнаха на масата. Джей Ти наблюдаваше жена си. Колко се беше променила! Сега ядеше хамбургера си с ръце и пиеше бира направо от шишето.
Посещението на генерала го притесни. Отново му напомниха, че трябва да връща принцесата, като че ли я е взел назаем!
— Къде намери тази риза? — запита той и посочи карираната риза, която й висеше като на закачалка.
Арайа го погледна косо над шишето с бира.
— От твоя гардероб. Беше в една кутия.
— Кутията, дето е най-отзад? Дето е залепена? Или, по-точно, дето беше залепена? Нали е написано отгоре „лично!“?
— Да, кимна тя весело, вперила поглед в него. Джей Ти изпухтя гневно и Арайа промени изражението си.
Той често беше слушал мъже да се оплакват, че жените им бърникат навсякъде. Винаги бе вярвал, че ще успее да възпита жена си така, че да не се рови в личните му вещи, че ще си запази някаква своя лична територия. Но странно, сега това изобщо не го ядоса. Дори му стана приятно, че е била достатъчно заинтересована, за да разглежда личните му вещи. Така заприличваха някакси повече на съпружеска двойка.
А ето че трябва да я отстъпи на друг мъж. Зарече се в себе си, че щом само върне Арайа на нейния дърт и хърбав граф, моментално ще се ожени за друга. Беше му приятно да го очаква някой в къщи. Хубаво е да си седнеш в събота на двора и да си направиш скаричка…
Дали ще може да намери някоя като Арайа?! Усмихна се при спомена за последната нощ.
Джей Ти бутна назад стола си и намали радиото.
— Ти спомена вчера, че сутрин ти се повръща… Вярно ли е или искаше само да те оставя на спокойствие?
— Лъжа беше.
— Но какво ще стане, ако наистина забременееш от мене? Ще те вземе ли така онзи твой синьокръвен граф?
— Аз си оставам кралица, а тъй като той желае да се ожени за кралица, сигурно това не би имало значение за него.
— И какво ще стане с детето?
— Ако е момче, като мой първороден син той ще бъде престолонаследник и крал. Ако е момиче, ще стане кралица само ако нямам мъжки наследници.
Джей Ти отпи глътка бира.
— Разбирам. И този твой комар, мъжа ти, няма да има нищо против, така ли?
Арайа се закашля, за да прикрие смеха си.
— Кралицата ще бъда аз, така че ще се слуша моята воля.
— Излиза, че старият Джулиън ще възпитава, без дори да гъкне, детето от друг мъж?
— Той така и така няма да има думата при възпитанието, дори и детето да е негово. Кралските деца се възпитават от гувернантки и частни учители. Аз, например, до навършването на четиринадесетата си година съм виждала майка си само по за половин час всеки ден — само вечер от шест до шест и половина.
— Значи така растат децата ви?
— Не зная как би могло да бъде иначе.
— В Америка е съвсем друго. Ако имахме сега дете, то щеше да живее при нас. Ти щеше да го храниш, аз щях да играя с него на топка.
— Още един пример за равноправието по американски! — отбеляза Арайа. — За майката работата, за бащата удоволствията.
Джей Ти се понамръщи, но после челото му се изглади отново.
— Според мене е малко жестоко да си оставиш детето на чужди хора. Тебе кой те утешаваше, когато паднеш и се удариш?
Арайа го погледна смаяна.
— Вика се лекар. Но обикновено една принцеса е охранявана достатъчно добре, за да не се нарани. Падала съм няколко пъти от кон. Това е всичко.
— Охранявана?! Когато бях на дванадесет години, прекарах с палатка два дни на един остров сам самичък.
— Кралските деца не се оставят никога сами. Дори и когато спят, някой седи при тях.
— Разбирам. — Той отхапа замислен от хамбургера си. — И нашето дете, искам да кажа, ако си вече бременна, ще бъде гледано по същия начин, така ли?
— Това е въпрос на традиция. Но ти би могъл да го посещаваш винаги, когато пожелаеш.
— Не. Струва ми се, че надали бих пожелал — каза Джей Ти бавно.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Сутринта в понеделник Джей Ти получи телеграма от генерал Брукс, в която се казваше, че всичко е готово и машината за Ланкония ще лети във вторник.
— Това е началото на края — каза Джей Ти, когато Бил влезе в кабинета му.
— Нещо си разтревожен? — запита Бил.
— Принцесата и аз летим утре за Ланкония.
— Много ще ми липсва. А Доли направо няма да може да преживее раздялата. Те страшно се сприятелиха двете. А и търговците в градчето ще пролеят някоя и друга сълза за нея.
Джей Ти смачка телеграмата в ръката си.
— Ще й се обадя, че може вече да събира багажа — каза той тежко.
Няколко часа по-късно се обади Доли с траурен глас.
— Виж какво, Джей Ти. Поканих всички на едно парти на плажа, да я изпратим… Ще ми липсва…
„Но не толкова, колкото ще липсва на мене!“ — помисли си Джей Ти.
Арайа беше съвсем оклюмала, когато се видяха с Джей Ти на плажа.
— Горе главата, малката! Съвсем скоро ще бъдеш отново в Ланкония.
— Америка много ще ми липсва — призна тя тихичко. — Това усещане за свобода, тази музика, този оптимизъм на американците…
„И нито думичка за това, че аз ще й липсвам!“ — отбеляза той горчиво.
— Мисля, че ще трябва да наловя омари.
— Да-а — отвърна тя разсеяно. — Вероятно.
Арайа не можа да се зарадва на празненството, въпреки че полагаше огромни усилия да изглежда весела. Доли беше в същото състояние. Джей Ти донесе омарите и точно когато ги нареждаха на скарата, Доли злобно възкликна:
— Вижте само каква змия пълзи из нашата райска градина!
Арайа вдигна очи и видя ухилената топчеста Хедър Адисън, увиснала на ръката на Мич.
— Добър вечер на всички! — провикна се Мич и моментално впери очи в Арайа. — Изглеждате очарователно, както винаги! Обръща ли ви сега Джей Ти повечко внимание?
— Обръщам внимание само на нея! — отвърна Джей Ти, вдигнал машата за скарата като меч.
Хедър хвърли пренебрежителен поглед към Арайа и се отправи с танцуваща стъпка към Джей Ти, хвана го за ръка и потърка гърди в тялото му.
— Джей Ти! Съкровище! Не сме се виждали от онази нощ във Вашингтон! Господи, какво чудо беше!
