— Системи за напояване, язовири. Просто искам да запозная тази страна с двадесетия век!
Този път кралят не можа да скрие своята изненада.
— Вие сте запознат с нашите проблеми? Колко странно… Разбира се, че можете да окажете помощ на нашето население. Бих го приветствал! — Кралят помълча известно време. След това заговори малко несмело: — Искам да ви попитам още нещо, лейтенант Монтгомъри. Някакъв си генерал Брукс описал пред вашия президент как изглеждала моята внучка в Ки Уест. Мислите ли, че докладът му отговаря на истината?
Джей Ти се засмя.
— Да не би там да се казва нещо за навити на ролка коси, сини джинси, карирана риза и… шумна музика?
Кралят поклати глава.
— Нещо такова. Никога не съм я виждал така. Нейната майка, снаха ми, знаеше, че Арайа трябва да стане кралица, така я и възпитаваше, никога да не показва своите чувства. Кажете, да сте видели някога Арайа да плаче?
— Само веднъж.
Кралят погледна замислено своя гост.
— Тя се е разкрила дотолкова пред вас? Не знаех, че сте били толкова близки.
— Знаете ли, има две Араи. На първо място Арайа, моята съпруга, която е много… — Джей Ти се усмихна — Ами да, много миличка. На второ място е другата, принцеса Арайа, една надменна фукла. Точно тази Арайа не мога да понасям, а имам чувството, че след пристигането в Ланкония у нея все повече се проявява това плашило.
Кралят не откъсваше очи от чашата си.
— Може би бихте могъл да я накарате да не бъде чак толкова, как го казахте, фукла?
Не, благодаря! — Джей Ти стана и бутна стола си назад. — Оставам тук, за да я охранявам и да подпомогна донякъде вашата страна. Ако зависи от мене, нека спокойно да си остане и надменна, и фукла. Дори така ще съм по-спокоен, защото няма да рискувам да се приближа прекалено много до нея.
— Боите се, че може да се влюбите в нея? — попита кралят тихо.
— Да. Достатъчно тежко беше, че вече се сбогувахме веднъж. Да се наложи втори път, би било истинска катастрофа. Поне така мисля аз.
— Да, разбирам — кимна кралят. — Няма съмнение, че ще се наложи отново да я напуснете. Вашето правителство би трябвало да се запознае малко по-добре с нашите закони. Не е възможно Арайа да бъде законно омъжена за американски гражданин. В такъв случай тя или би трябвало да абдикира, или народът на Ланкония би трябвало да се обърне към вас, лейтенант Монтгомъри, с молба да останете. Но това е твърде малко вероятно.
— Тя не би трябвало да абдикира. Дори и да иска, никога не бих го допуснал! А впрочем и аз не бих желал да ставам крал, дори и да ми предлагат! Така. Ще може ли някой да ми покаже моята спалня или ще трябва да прекарам нощта в някое от подземията?
Кралят кимна на Нед, който извика стражата.
— Отведете лейтенант Монтгомъри в Червената гостна — заповяда кралят.
След като Джей Ти излезе, Нед побърза да отбележи:
— Твърде посредствен човек. Той не е достоен да целуне дори подгъва на Нейно височество принцеса Арайа!
Кралят се облегна на стола си, по устните му играеше усмивка.
— Той е точно такъв, какъвто очаквах! По-добре ще е да си любезен с него, защото ако всичко върви, както съм намислил, ти току-що се запозна с бъдещия крал на Ланкония.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
— Не, не, не! Не! — изкрещя лейди Верта. — Той ви е седми братовчед, а се нарежда на двадесет и осмо място по сан в двореца!
Арайа прехапа отчаяно устни. След като цяла нощ се бе друсала в каручката на онзи козар, още от шест сутринта бяха започнали обучението. Минаваше четири следобед и бе напълно изтощена. Цял ден я въртяха на ръжен. Първоначално беше решила да продължи да се прави на тромава американка, но накрая толкова се умори, че нямаше сили да се преструва и започна да се движи просто като принцеса. Но дори сега лейди Верта продължаваше да бъде недоволна. Сърдеше се и повтаряше само едно: колко по-царствена била походката на „истинската“ принцеса Арайа, тази американка никога няма да може да се справи с ролята.
За първи път Арайа разбра какво означава да бъдеш предубеден. От този момент нататък тя вече престана да играе, опитваше се да бъде просто самата себе си — а и в това лейди Верта виждаше пълен неуспех!
Придворната дама непрекъснато й показваше някакви снимки на хора, които Арайа не беше виждала от години. Изискваше от Арайа да запомни на часа всичките тези имена.
По едно време пристигна главният хофмаршал и на ланконски — тъй като бе убеден, че американката не разбира езика — попита:
— Напредва ли?
— О, справя се доста добре. Е, няма разбира се, излъчването на принцеса Арайа! Представяте ли си, подавам й чаша чай и тя ми казва „Благодаря!“. Никой няма да ни повярва, че е истинската принцеса. Тази тук е много… миличка!
Думите й дълбоко засегнаха Арайа. Нима наистина е била винаги и във всичко такова чудовище!?
Продължи да играе своята роля още няколко часа, но накрая помоли за малко почивка. А след това вече започна да издава заповеди наляво и надясно, разиграваше лейди Верта, върна яденето в кухнята, защото не й харесвало; накара да разпорят отново дрехите, които й пробваха и накрая изпъди главния хофмайстор от стаята, защото пушел в нейно присъствие.
— Сега е много по-добра, нали? — отбеляза хофмаршалът на ланконски.
— Е, да, бихме могли да го кажем и така — съгласи се лейди Верта, съвсем капнала от изтощение, и приглади с ръка разрошената си коса. — Сега вече е арогантна почти като истинска принцеса.
— Ще можем ли вече да я покажем на семейството?
— Довечера. Почват вече да питат къде е принцесата. Разбрахте ли вече нещо какъв откуп искат?
— Милиони искат — отвърна главният хофмайстор сломен. — Не ми стига ума как ще съберем такава сума.
— А как е Негово величество? Не е разбрал за отвличането, нали?
— Засега е в Ловния дворец. Не е лесно да скриеш нещо от него, но все още не знае. Настоява да види внучката си час по-скоро. В момента принцеса Евгения е отседнала при него.
Лейди Верта въздъхна:
— Трябва да я подготвим час по-скоро. Надявам се само кралят да не разбере цялата тази комедия. Трябва да сме благодарни, че истинската принцеса беше такова студено и безчувствено същество. Никой няма да се изненада от хладното й държане.
Арайа слушаше потресена, но в Америка не беше студена и безчувствена!
— Твърде невъзпитано от ваша страна е да говорите в мое присъствие на език, който не разбирам — сопна се тя. — Хайде, елате и ми покажете пак тези фотографии! Кой живее в двореца?
Връщането на Арайа в двореца беше извършено при най-голяма секретност. Беше седнала в дъното на голяма черна лимузина с нещо като фередже, така че никой да не я познае. Главният хофмаршал, който бе мълчал през цялото време на пътуването, й даде последни наставления, тъй като вече пристигаха:
— Нито за миг не бива да забравяте, че сте престолонаследницата! Не бива да се отпускате нито за миг! И най-вече не изпадайте в онзи ужасен американски навик да се смеете за щяло и не щяло!
Арайа искаше да отговори нещо, но се отказа. Всъщност наистина би трябвало само да се смее на цялата тази ситуация! Хофмаршалът сигурно би се ужасил, ако започне да му обяснява, че е решила да организира състезание по модерни джазови танци в Големия салон. Няма да е лошо да направи и едно празненство на открито край реката — със скара и всичко, каквото се полага… Дали Джулиън би я
