отбягна устните му. Той въздъхна. — Никога не съм се интересувал кой знае колко много от спорт. Само яздя по малко, това е всичко. Учили са ме да управлявам финанси. Мисля, че баща ми лелееше големи надежди някога да може да си възвърне поне част от богатството, пропиляно от моя дядо. Изгубихме всичко. — В гласа му прозвуча горчивина. — Всичко, което притежавам, са моите познания и добрият ми произход. Дойдох в Ланкония, защото разбрах, че имат принцеса за женене. Само че никой не ми каза колко е хубава тази принцеса… — Гласът му се изпълни с нежност. — Арайа, убеден съм, че щастието ще съпътства нашия брак!
— Да, може би — отвърна тя. — И все пак какво ще правиш след като се оженим?
— Какво ще правя? Ще правя това, което прави един цар! — Той я погледна така, като че ли смята въпроса й малко глупав.
— Разбирам.
Той отново започна да целува ръцете й, бързо-бързо.
— Любима моя! Ти ще бъдеш душата на нашите приеми. Щом свърши тази проклета война, ще ти накупя дрехи от Париж, ще те облека от глава до пети!
— И ще посрещаме само най-отбрано общество. После ще си имаме цял рояк дечица като ангелчета, ще науча сина си на кралски обноски…
— А как ще плаща Ланкония всичките тези дрехи и балове? Как си го представяш? Или ще трябва да увеличим данъците? — Гласът й се скъса. — Да почнем да прибираме една трета от реколтата на моите поданици, да ги оставим да мрат от глад?
Той пусна ръцете й и я погледна.
— Всички финансови въпроси можеш да оставиш на мене. Няма защо да се натоварваш с тях! Кралицата на моето сърце ще трябва да се грижи само за менюто на нашите гала-приеми, за друго нищо.
Арайа трепереше от ярост и възмущение. Сигурно това беше причината, този мъж да иска да я убие. Щом тя може да изпитва подозрение към човека, който твърдеше, че я обича, какво остава за другите!
Тя скри лице в ръцете си и каза:
— О, Джулиън! Сам не знаеш колко вълшебно звучи всичко това! Да се събуждам сутрин, без да се тревожа за нещо! Как искам да прелетя до Париж, за да разгледам най-новите модели! А децата! Ще прекарвам, разбира се, по-голямата част от времето си с тях! Няма да се тормозя с политически проблеми!
Джей Ти в храстите едва не се пукна от смях. Тя чудесно имитираше в момента Доли, липсваше само произношението от Южните щати. Едва ли не изпита съжаление към Джулиън.
Джулиън нежно отмести ръцете й, за да я погледне в очите.
— Любима моя, аз просто не бях сигурен в чувствата ти. Правиш ме най-щастливия човек на света! Още утре ще се осведомя за приходите на Ланкония, а след това вече можем да започнем приготовленията за сватбата.
— Но кралят… — започна Арайа.
— Пфу! Този старик! Той така и така няма представа какво става. Ще трябва да се подготвя за моето регентство. Ела, хайде да се връщаме в двореца!
— И няма ли да ме целуваш повече?
— Но разбира се, любима! — Той бегло докосна устните й. — Нощта е хладна. Ще се разболееш! Хайде да вървим!
— Не — отвърна Арайа. — Искам да поостана още малко. Едно момиче има нужда да остане малко само с романтичните си мисли — довърши тя закачливо.
— Не мисля, че е редно, но щом настояваш… — Той й целуна ръка официално, обърна се и закрачи делово по пътеката.
Арайа остана на пейката, докато долови стъпките на Джей Ти.
— Сега си доволен, нали! — извика тя и преглътна сълзите, които я задушаваха. — Радваш се, че пак излезе прав! Джулиън иска Ланкония, а не мен! Иска да стане крал, а аз ще кисна в детската стая. Всяка американска жена ще има повече власт от мене! Защо не ми се изсмееш?
Той я прегърна кротко.
— Толкова съжалявам, миличко!
За свой ужас, тя избухна в ридания.
— Знаех си аз, че ме иска заради Ланкония, но просто забравих! Все пак си мислех, че може би ме обича. Каква глупачка излязох! Няма ли да се намери някой, който да ме обича заради самата мен?! Само мен, не Ланкония.
Джей Ти хвана брадичката й и я принуди да го погледне.
— Кълна ти се, детенце, че ако не ти тежеше на врата тази проклета страна, бих те грабнал и бих избягал с теб!
— Сериозно ли говориш? Ти искаш само мен? Като жена само?
— Да. Искам да живея с тебе, нищо, че переш заедно червените и белите ми ризи, нищо, че ми заявяваш, че не желаеш да гладиш, нищо, че ме излагаш пред всичко живо и танцуваш пред всички, облечена като коледна елха… — Той погали лицето й. — Бих искал всяка сутрин да се събуждам до тебе, мила моя!
Той се наведе и я целуна жадно, завладяващо.
— Остани при мен тази нощ. Не ме оставяй да се събуждам отново сам!
— О, да — шепнеше тя. Прегръдката му я накара да забрави всичко. Беше отново мисис Монтгомъри. Вкопчи се в него, щастлива от близостта му, от неговото докосване, което палеше огньове по тялото й.
Викът на някаква птица я върна към действителността. Птицата… Такива птици имаше само в Ланкония.
Тя силно отблъсна Джей Ти.
— Не! Не и не! Аз не съм американска съпруга! Аз съм принцеса! Принцеса, която ще наследи короната. Животът ми принадлежи на моята страна. Да, Ланкония тегне на шията ми, тя е част от мен! Не се опитвай да ме объркваш отново, чуваш ли? Не се опитвай да ме разделиш с моята страна! Никога няма да я напусна! Бях доволна от живота си, но дойде ти и промени всичко! Ти ме направи нещастна! Мразя те!
Разплакана, тя хукна към двореца през парка.
Джей Ти я последва на безопасно разстояние. Чувстваше се раздвоен. И нещастен, и като че лети в облаците… Беше й липсвал!
Имаше нещо вярно в думите й. Не беше ли наистина крайно егоистично от негова страна да я принуждава да осъзнае, че обича него повече от онзи дребосък със синя кръв? Тук той бе дошъл да върши работа, а в задачите му не бе предвидено да разплаква Нейно височество.
Любов? Страст? Всичко това няма значение. Прекараха заедно чудесни дни — но те отминаха! Тя го разбираше, ала той непрекъснато го забравяше. От сега нататък ще си сдържа ръцете и няма да я докосне повече! А и ще й помогне да си намери подходящ съпруг, някой, който няма да бъде пречка на нейния път. Някой, когото тя ще обича така, както той я обича. Някой… импотентен, който няма да може да получи онова, което принадлежи на Джей Ти Монтгомъри.
Джей Ти вървя след Арайа, докато тя се прибра в покоите си. След това с тежка въздишка се отправи към празната си спалня.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Джей Ти очакваше Арайа пред спалнята й, за да я придружи на закуска.
— Това не бива да правиш! — изсъска срещу него тя.
Както обикновено, той не обърна внимание на нейните протести.
Бих искал да хвърля поглед на книгите на двореца.
Библиотеката ни е забележителна — усмихна се тя. — Притежаваме дори няколко ръкописа от времето на Роуън.
Нямам предвид тези книги. Говоря за сметководните документи.
Джей Ти отстъпи назад, за да влезе тя първа в залата за закуска. Арайа се зарадва, че не я изложи пред роднините й, които вече я очакваха. Тя си взе една чиния и започна да си избира нещо за
