закуска.
— Толкова много ядене за толкова малко хора! — изръмжа Джей Ти, докато и той пълнеше чинията си.
По време на закуската той почти не отвори уста. Арайа забеляза как наблюдава околните. Презрителните погледи, които им хвърляше, говореха достатъчно красноречиво: „Какво правят всичките тези хора по цял ден?“ Арайа изведнъж осъзна, че и самата тя не знае. Фреди например. Той гледаше с пренебрежение простата униформа на Джей Ти, по която нямаше нито звезди, нито пагони, нито някакви отличия и ордени. При Фреди беше друго — цялата му униформа се състоеше едва ли не само от златни шнурове, лампази и ордени, разбира се, нито един, който той лично да е заслужил.
— Готова ли сте? — Гласът на Джей Ти я сепна от мислите й. Той беше застанал в очакване зад стола й. — Трябва да поработим!
Ужасните възклицания и гримаси на присъстващите изглежда не му направиха никакво впечатление. Арайа се подчини волю-неволю, защото знаеше, че може ужасно да я злепостави. След като излязоха от салона, последва неизбежната сцена:
— Как се осмеляваш, да ме третираш по този начин? Ще разбереш ли най-сетне, че съм принцеса?! Ти си гост в моя дом, дръж се следователно като гост. Иначе хората ще си помислят…
— Много се надявам, да си помислят „Стой по-настрана от принцесата, защото иначе този побъркан американец ще те размаже!“ Искам да им стане ясно, че ще съм винаги край тебе и трябва да се съобразяват с мене. Това е! И след като си изяснихме положението, бих искал сега да видим бюджета на двореца!
— Най-добре е да те заведа при нашия ковчежник, да се разберете с него. Аз имам някои други ангажименти.
Бяха стигнали до вратата на спалнята й.
— Искам да видя графика на деня ти — заяви той.
— Не ми е необходимо твоето одобрение!
— Или ще ми го донесеш, или сам ще вляза и ще си го взема! И какво, мислиш, ще каже твоето спаружено графче, ако ме свари в спалнята ти?
Безмълвно тя влезе в стаята и се върна само след няколко секунди заедно със секретарката си и с графика на програмата й за деня.
— „Кралското дружество по насекомознание би искало…“ — започна да чете секретарката.
Джей Ти грабна тетрадката от ръцете й. Бързо проследи с очи списъка.
— Само досадни лекции за разни буболечки и няколко дамски събирания! — Той подаде тетрадката на сухата секретарка. — Отложете всички срещи. Нейно кралско височество все още не се е възстановила напълно от болестта си. За в бъдеще ще ми представяте всяка покана, преди да потвърдите отиването й. Нейно кралско височество се нуждае от повече време — и той изгледа Арайа дяволито — за да упражнява на спокойствие американски танци! А сега да потърсим ковчежника! — Той хвана Арайа за ръка и я повлече след себе си.
Арайа се притесни заради секретарката.
— Веднага ме пусни!
Джей Ти веднага дръпна ръката си.
— Пак забравих! Защо не ме накажеш в ъгъла?
— Без разрешение от мен не можеш да отказваш нито един от моите ангажименти! Трябва ли да ти напомням, че в Ланкония се слуша моята дума?
Джей Ти вървеше толкова бързо, че тя едва го догонваше.
— Няма що, думата ти е толкова авторитетна, че някой иска да те убие.
— Това е счетоводството — каза тя и застана пред голяма двукрила врата от орехово дърво. До вратата стояха стражи от кралската гвардия. Те отвориха и Арайа мина бързо край тях, без дори да ги погледне. Джей Ти изгледа гвардейците и се усмихна:
— Благодаря! — каза той и влезе в канцеларията. Четиримата мъже скочиха като на пружини. Не бе трудно да се забележи, че посещението на Нейно кралско височество беше извънредно произшествие! Мъжете замънкаха думи на поздрав, като се опитваха смутено да скрият някъде мръсните си чаши от кафе.
Джей Ти излезе напред и решително сложи край на целия този водопад от любезни възклицания и поклони:
— Кралят ми възложи да прегледам икономическото състояние на Ланкония. Бих искал да започна с бюджета на двореца.
Четиримата чиновници го изгледаха смаяни. Арайа се намеси и обясни любезно:
— Господинът е американец. Кралят лично го изпраща при нас. Може би ще е най-добре, ако ни дадете всички книги и ни оставите сами.
— Имиджът на Америка няма да спечели кой знае колко много от твоето грубо държане! — нападна го тя, когато останаха сами.
— Искам да си спечеля слава на грубиян и побойник. Нека да им се поразтреперят гащите!
— Въобразяваш си. Но ето ти сега книгите, аз вече мога да вървя. Джулиън и аз…
— Ще стоиш тук.
— Но Джулиън и аз…
— Щеше да си мъртва сега, ако вчера беше тръгнала сама с него. Така че сядай и кротувай!
Тя бавно приседна на крайчеца на стола. Този лейтенант Монтгомъри ще съсипе целия й живот! Не би трябвало да се сърди на Джулиън, ако я остави. Но след онова, което й каза вчера, може би и да не е чак толкова лошо. По-добър съпруг не би могла да намери, естествено. Една принцеса има твърде ограничен избор…
— Това какво е? — изрева Джей Ти толкова силно, че тя подскочи. — Сметка за сняг?!
— Ах, да, сигурно е за крема на Фреди.
— Снежен крем?
Арайа не отговори. Все още я занимаваше мисълта как ли би могла да си намери подходящ съпруг.
— Арайа! — подвикна гневно Джей Ти. — Отговори! За какво е тази сметка?
Тя въздъхна. Понякога наистина ставаше ужасен.
— Фреди копнее за крем в сняг, доставят за него сняг от ледниците.
— И всеки ден яде крем в сняг?
— Разбира се, че не. Четири-пет пъти в годината. Но все пак сняг трябва да има за всеки случай, нали?
— Истински глупак съм, че не помислих за това — гласът на Джей Ти чак скърцаше от сарказъм. — А това тук? Също сметки за хранителни продукти, навярно. Боровинки от чужбина.
— Те са за леля София… — Арайа бавно започна да разбира на къде бие. Някак вяло тя обясни: — На членовете на кралското семейство се полага известен лукс.
— Прясна сьомга от Шотландия? — продължаваше да пили Джей Ти неуморно.
— За леля Брадли.
— И как успявате да си доставяте всичко това при тази война?!
— Леля Брадли има уговорка с неколцина пилоти. Не съм имала време да се позаинтересувам точно как го е организирала.
— Мога да си представя! — каза Джей Ти и се хвана за главата. — „Организирала“ е точната дума. Правителството на Ланкония плаща всичко, а твоята скъпоценна леля Брадли…
— Моля те да бъдеш по-въздържан! — предупреди го високомерно Арайа.
Джей Ти вдигна глава от счетоводните книги. От минута на минута тя отново се превръщаше в онази малка драка от острова…
— Пак си навлякла онова отвратително бельо, нали? — каза той заядливо и се усмихна злорадо, като видя как лицето й цялото почервеня. — На, искаш ли? — И той й подаде парче дъвка.
— О, да! — възкликна тя радостно.
— Два пъти ти спасих живота. Но мене никога не си погледнала с такава благодарност, с каквато посрещна дъвката.
