Към три часа Джей Ти забеляза, че хората стават нетърпеливи, чакаше ги работа. Попита, не искат ли да му покажат лозето.
Арайа също изглеждаше весела и доволна. С три други жени, едната от които бе задянала на гърба си бебе, тръгнаха нагоре по склона. Четирима гвардейци не изпускаха от очи околността.
Когато стигнаха горе, жените започнаха да берат грозде. Арайа се спусна да им помага. Джей Ти се забавляваше от смаяните лица на жените край нея. Но те бързо се окопитиха и започнаха да берат още по-чевръсто. А когато Арайа раздаде и дъвки, всички избухнаха във весел смях.
Джей Ти я остави сама с жените и нейните гвардейци и отиде до винарската изба, в полите на хълмовете. Реколтата тази година беше отлична, не бе имало толкова родитба от четири години. Но това нямаше да доведе до печалби. Виното трябва да зрее три години, преди да бъде годно за експорт, а за тези три години още стотици хора щяха да напуснат Ланкония, прогонени от нуждата.
Джей Ти стоеше пред избата и наблюдаваше хората, които влачеха гроздовете в големи кошове към долината. Нямаше ли някаква ускорена технология за преработка на гроздето?
Изведнъж го осени идея. Стафиди! Да, това би било идеално! Войниците по фронтовете се хранеха само с консерви. Какво разнообразие би било за тях да получават стафиди! Може би те може да накара и правителството на САЩ да закупи заедно с ванадия и стафиди? Ами кралят на Ланкония би могъл да откаже на американците право да строят военни бази, ако не пожелаят да сключат договор за стафидите… Ето го решението! Но как ли биха се отнесли самите ланконци към тази идея? Това са горди хора и може би се смятат за прекалено добри винари, за да седнат да се занимават с производството на стафиди?
— Не сте ли мислили да правите и нещо друго от гроздето, не само вина? — запита той почти боязливо четиримата възрастни ланконци, застанали до него.
Оказа се, че не е трябвало да се безпокои чак толкова! Ланконците може да са горди хора, но не бяха глупави. С удоволствие биха предприели всичко, което ще помогне на страната им. Единственото им възражение бе, че ако преработят тазгодишното грозде на стафиди, ще останат три години без вино.
— Идущата година вече ще напояваме лозята и тогава ще имате незапомнена реколта — започна да обещава щедро Джей Ти, без да помисли, че догодина сигурно няма да е тука.
Бе станало шест часа, когато тръгнаха за двореца. Арайа седеше до него, обгоряла от слънцето, разрошена и капнала от умора. Никога досега не бе изпитвал толкова палещо желание към нея, както в този именно момент.
— Хубаво ли беше? — попита той дрезгаво.
— О, беше чудесен следобед. И на тебе изглежда ти беше много приятно?
— Така е — потвърди той, сам учуден от своето въодушевление.
В двореца обаче ги чакаше жестоката действителност. Лейди Верта направо се нахвърли върху Арайа. Лицето на Джулиън бе пепелносиво, когато заяви, едва сдържайки гнева си, че иска обяснение за сутрешната случка. Джей Ти наблюдаваше с усмивка лицата на слугите, когато Арайа се обърна към придружаващите я гвардейци и им поблагодари за тяхната служба.
Джей Ти се отдалечи, подсвирквайки си, пъхнал ръце в джобовете си. Един чудесен ден!
Откакто гвардейците я охраняваха през цялото денонощие, той се чувстваше по-добре. Не му беше неприятно и когато Уолтърс се въртеше като загрижена квачка около него и му разказваше най-новите клюки и брътвежи за невероятното държане на Арайа. Бяха плъзнали приказки, че принцеса Арайа пила вино с някакви козари и работила с тях на полето. Хората били недоволни от лейтенант Монтгомъри, защото се опитвал да минира и взриви цялата монархическа система.
Джей Ти седеше във ваната и слушаше всичко това. Тъй като нямаше желание да се срещне на вечеря с роднините на Арайа, помоли да му донесат един поднос в библиотеката. Искаше да размисли на спокойствие.
Арайа напусна салона, щом като това стана възможно. Какъв великолепен ден само! Пълен с радост и смехове. Ала тук в двореца всички се отнасяха към нея, като че е предала родината си на врага. Джулиън беше сърдит, задето е пътувала сама с този „безвкусен американец“. Хофмаршалът я сдъвка яко, защото все още мислеше, че това е Кети Монтгомъри и се е срещнала със съпруга си.
Но всичко това не я интересуваше! Беше неописуемо щастлива. Може би по-рано се бе държала така предвзето именно защото се чувстваше толкова безполезна! Днес тя можа да се увери с очите си, какво представлява за своята страна.
А знаеше и още нещо: Джарл Монтгомъри имаше важна роля в живота й.
И наистина, като че ли всички най-щастливи моменти в живота си тя дължеше на него. Празненствата на брега, любенето на стълбата… Дори да плачеш в неговите ръце носеше толкова много утеха!
Остана силно разочарована, когато той не се появи на вечерята. Тръгна безцелно през големия хол, но се спря при един от гвардейците, които стояха като живи статуи до вратата.
— Извинете — каза мило тя, — не знаете ли къде е лейтенант Монтгомъри?
— В библиотеката, Ваше кралско височество!
— Благодаря ви.
— За нас е удоволствие да ви служим!
Арайа видя нещо като усмивчица на лицето на гвардееца.
„Моля“ и „благодаря“ са чудесни думички! Нали така учат децата…
Джей Ти седеше до една от дългите орехови маси. Пред него имаше няколко разтворени книги.
— Здравей! — каза тя, защото той не я забеляза. — Хапна ли вече нещо за вечеря? Какво правиш тук?
Той разтри очи и й се усмихна:
— Ела, съкровище, и погледни това тука!
Показа й някакъв чертеж със зъбни колела и подемни макари, който нищо не й говореше. Тя го погледна и той започна да й обяснява как с помощта на една въжена линия ще могат да смъкват по-бързо гроздето в долината. На първо време щеше да използва двигателите от автомобилите на двореца.
— Да не мъкнат хората на гръб, а така ще можем да освободим и работна ръка за самата преработка на гроздето! Как ти се вижда моята идея?
— За преработката на гроздето? — запита Арайа със съмнение в гласа.
Той й разказа за производството на стафиди. Но тя стоеше там до него и мислеше само за това, че го обича. Искаше й се винаги да бъде с него и да коват планове за бъдещето.
Джей я попита нещо и я откъсна от мечтите й.
— Какво каза?
— Твоето графче разправяше за някакъв радиопредавател. Има ли двуканална връзка, за да се свържа с Щатите?
— Смятам, че да. С кого искаш да говориш?
Джей Ти стана. И понеже тя остана да си седи, направо я дръпна от стола.
— Ела! Дай да намерим този предавател, да видим ще може ли да ни докара Франк! — Преди Арайа да може да зададе някакъв въпрос, Джей Ти обясни: — Франк е на седемнадесет и е мой братовчед. Франк Тагърт. Моторите са неговата страст.
Той държеше Арайа за ръка, докато прекосяваха почти тичешком зали и коридори.
— Разбрах, че е бил просто луд, задето баща му не позволил да отиде доброволец. И когато е в добро настроение, Франк е труден за понасяне, а сърдит ли е, хич не се приближавай до него!
— И искаш да поканиш тук такъв човек?
— Нужен ни е. Ако проблемите ти се отнасяха до кораби, можех да ти помогна. Но от двигатели чак толкова не разбирам.
Джей Ти поспря, за да попита един от стражата къде се намира радиостанцията. Постовият ги отведе до сводестата изба под североизточното крило на двореца.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Арайа се поразмърда, протегна се и сладко се прозя. Много късно си легна снощи. Бяха с Джей Ти при кралския свързочник, за да изпратят радио-телеграма в Америка. Трябваха им цели два часа, за да се
