прозореца. Увисналото надолу лице беше на едно от децата на Тагъртови. Щом Алекс погледна към него, то тутакси изчезна, но беше повече от ясно, че момчето е чуло разговора от самото начало.
Алекс помаха с ръка на Питмън.
— Уморен съм. По-късно ще ми разкажете всичко по-подробно. Сега ще се поразходя и ще полегна преди вечеря. — Той изпъшка зад носната кърпа, стана и излезе от кантората, без да се сбогува нито с дума с Питмън.
— Ако спипам това хлапе, ще му издърпам ушите — измърмори Алекс. Не биваше да тича по коридорите, защото, ако някой го зърнеше, целият маскарад отиваше на вятъра. Не му беше лесно хем да се прави на отпуснат, изнежен лакомник, хем да припка, но трябваше да хване детето и да разбере какво е чуло.
Щом излезе навън, спря и се помъчи да съобрази къде би се скрило дете, заловено да върши нещо забранено. Алекс си спомни колко често се е крил като момче в гората.
Пое по стара индианска пътека и потъна в сенчестия сумрак на гората, която почваше зад нивите на Монтгомърови. След около половин миля стигна до малка падина и стръмната пътечка към каменистия малък плаж, наречен Ковашкото заливче. Алекс пое натам.
Слезе пъргаво по пътечката на плажа и се озова срещу Джесика и момчето, което беше подслушвало.
— Можеш да си вървиш, Натаниел — изрече високомерно Джесика, обърнала към Александър изпълнен с омраза поглед.
— Ама, Джес, още не съм ти разказал какво…
— Натаниел! — сопна му се тя строго и момчето побърза да се изкатери обратно по пътечката. Двамата чуха как стъпките му заглъхнаха там.
Алекс не каза нищо. Искаше да разбере какво е научила тя от детето.
— Е, вече знаем защо си се завърнал в Уорбрук. Онези наивни глупаци си въобразиха, че ще им помогнеш. Но двайсет и пет на сто от печалбата сигурно стигат, за да не ти свършат копринените ризи.
Алекс се опита да не издава колко са го ядосали думите й. Онова хлапе явно й е разказало всичко. С учудваща памет за толкова малко дете, още повече, че през цялото време е висяло над прозореца с главата надолу. Той й обърна гръб, за да не вижда лицето му. Трябва да намери начин чутото да не стигне до гражданите на Уорбрук. Помисли и за баща си: той е инвалид, а стигне ли до него, това ще го убие.
Обърна се засмян към нея.
— А на теб колко трябва да платя, за да си държиш езика зад зъбите?
— Не се продавам за пари.
Той я изгледа подигравателно от глава до пети, после си запуши с кърпата носа, уж че не може повече да понася миризмата на риба, просмукала дрехите й.
— Ами да, виждам.
Тя се нахвърли върху него. Беше по-висок от нея, но бинтовете и възглавниците, от които вървеше леко приведен, премахваха разликата.
— Няма достатъчно обидни думи, за да се опише поведението ти. Позволяваш на човек, който разорява хората ни, да те подкупи, за да можеш да си позволиш копринени костюми.
Когато тя се приближи плътно към него, Алекс забрави и какво е чула, и намерението си да й попречи да разкаже чутото. Виждаше само очите й, блеснали от гняв, и гърдите й, които се вдигаха и спускаха само на няколко сантиметра от него. Тя продължи да го навиква, да го нарича с думи, които никоя дама никога не му бе отправяла, но той просто не ги чуваше. Когато устните й се приближиха плътно към неговите, тя изведнъж млъкна и отстъпи назад. Алекс си пое дълбоко и шумно дъх, а Джесика го погледна объркана и клепачите й бързо запримигаха.
Алекс скоро се овладя и се загледа замечтано в морето. С какво удоволствие би се хвърлил във водата да се поохлади!
— На кого искаш да разкажеш всичко? — попита най-сетне, без да я поглежда. Даваше си много добре сметка, колко близо е до нея и колко усамотен е плажът, съвсем не беше сигурен, че няма да се възползва от това.
— Хората в Уорбрук се страхуват от Питмън, защото представлява краля, за английските моряци да не говорим. Но от тебе не се боят. Ако разберат какво е подслушал Нат тази заран, способни са да те погнат и да те обесят. Няма да те оставят нито миг повече жив. Трябва им изкупителна жертва за онова, което Питмън стори на Джошуа.
— Та как смяташ да постъпиш с чутото?
— Ако баща ти научи, това ще го убие. — Тя се загледа в песъчливия бряг. Близо до нея имаше кошница, пълна до половината с миди, явно събрани тук.
— Не мога ли да улесня решението ти? — Той се опитваше да се преструва на равнодушен и спокоен, да не се издаде, че изгаря от жажда за действие и страст. — Ако го споделиш с някого, та, макар и с по- голямата си сестра, семейството ти сериозно ще пострада. Засега имаш поне покрив над главата и достатъчно храна за малките. — Алекс заразглежда ноктите си. — Пък и, слава богу, всички са здрави и читави. — Той я погледна неочаквано право в лицето.
Нещо в него мъчително се сви, когато разбра, че тя вярва на заканите му. Нима в този град няма нито един човек, който го познава от край време, а сега е готов да стане и да каже:
— Александър Монтгомъри е неспособен на подобно нещо. Ти… ти няма да посмееш.
Той само я изгледа, но не си направи труда да отговори.
— В сравнение с теб Питмън е ангел. Защото онова, което прави, върши го поне донякъде по поръчение на своята страна. Ти само от алчност. — Тя се обърна рязко, сякаш за да си тръгне, но после внезапно се обърна и удари Алекс през лицето. От перуката му се надигна облак пудра.
Алекс видя как шамарът се задава, но не направи нищо, за да го избегне. Човек, комуто се наложи този ден да чуе толкова много, колкото беше чула тя, имаше право да шамароса причинителя на своите страдания. Той впи пръсти във възглавниците на бедрата. А толкова искаше да я прегърне и да я целуне.
— Съжалявам те — прошепна тя, — но ми е жал и за всички нас. — Тя се обърна, изправи тяло като свещ и се заизкачва по стръмнината.
4
— Бен Сампсън ще изгуби всичко, което притежава, помни ми думата — каза Елеонор. Двете с Джесика работеха в кухнята на Тагъртови. Джес готвеше, Елеонор разтребваше.
— Възможно е — отвърна меко Джесика. — Но не е изключено и да направи добра сделка с товара си. — Предишната вечер беше закотвила корабчето си на пристанището до големия кораб на Бен, току-що пристигнал от Ямайка. Докато поздравяваше Бен с добре дошъл, един от моряците му изтърва сандък и тя разбра, че под двойното дъно има чай, тоест контрабанда. — Задължен е да складира сандъците само за двайсет и четири часа, после може да ги прати тайничко за Бостън.
— Щом ти си видяла как сандъкът се е счупил, сигурно е имало и други свидетели.
— Не! — Джесика впи силно пръсти в дръжката на дървената лъжица. — Даже твоят скъп Александър нищо не забеляза.
— Я престани. Казах само, че за дебелината си той наистина не яде много и че е подчертано учтив и внимателен с мен. Никога не се налага аз или друг да разтребваме подире му или да изпълняваме негово желание — каза Елеонор, която тъкмо режеше главата на едра риба.
— Изобщо не го познаваш — възрази Джес, като си мислеше за подслушаното от Нат. Ако спипат Бен и му конфискуват имуществото, Александър ще има само полза. — Мечтая Адам или Кит да се приберат. Те ще изхвърлят само след пет минути Питмън от дома си.
— Своя зет? Чиновника на краля? Нали сама не си вярваш. Ти цялата вечер ли ще се размотаваш тук? Аз трябва да се върна у Монтгомърови, а ти ще занесеш рибата на госпожа Уентуърт.
Джес погледна кошницата с уловената риба.
— Големи мързелани са тия двете — каза тя подигравателно. — Госпожица Абигейл се бои, че мъжете ще престанат да я ухажват, ако белоснежните й ръчички замиришат на риба.
Елеонор стовари доста силно кошницата на масата.
