— Ще те пусна, ако ми обещаеш да не викаш. В противен случай ще дотичат английските войници и ще ни нападнат и двамата.
Джесика не желаеше да търпи подобна аргументация, но силната ръка на Черния отмъстител й пресече дъха. Тя кимна.
Той свали ръка и тя си пое дълбоко дъх. Той я обърна с рязко движение, залепи гърба й на едно дърво, притисна здраво с крак краката й към ствола, а с лявата си ръка — косата й към кората.
— Какво искате от мен? — попита тя задъхано и го погледна в очите. — Какво търсите тук? Какво са направили пак англичаните?
— Дойдох само за да те видя — каза Черния отмъстител и се приближи толкова плътно, че телата им се докоснаха. Дясната му ръка беше на кръста й, галеше й ребрата. — Наблюдавам те, Джес. Мисля за теб. Сега съм ти дошъл на гости.
— Но аз не мисля за вас — прекъсна го Джесика и се опита да се дръпне. Само че стволът, на който се беше облегнала, осуети намерението й.
Той се наведе напред и целуна шията й под ухото.
— Изобщо не мислиш за мен? Забравила си как лежахме двамата в мъха?
— Да — излъга тя и усети как се свлича по ствола, когато горещите му устни се плъзнаха по шията й.
Той сложи ръка на тила й, вдигна с палец брадичката й, а дългите му, нервни пръсти загалиха кожата й под кърпата, прикриваща дълбокото деколте на роклята.
— Това не е роклята, която скъсах — каза той и загали с крайчеца на пръстите извивката на лявата й гърда.
— Не — прошепна тя с отпаднал, тих глас и усети, че той масажира с лявата си ръка тила й.
— Кой ти подари тази рокля?
— Александър — прошепна тя.
Устните му се плъзгаха надолу по шията й.
Черния отмъстител вдигна глава, за да я погледне.
— Наблюдавах ви. Разхождахте се заедно в тъмното. Какво означава той за теб?
— Той е мой приятел.
— Сложи ръце на врата ми, Джесика — заповяда той тихо.
Джесика беше твърде слаба, за да се противопостави на заповедта. Вдигна ръце, събра ги на тила му, а той я привлече още по-плътно към себе си, тъй че не се налагаше повече да я притиска с крак към дървото. Усети тялото му до своето, беше толкова силно и топло. Задиша учестено.
— Ти ми принадлежиш, Джесика — прошепна Черния отмъстител. — Ти си моя.
Тя усещаше коприната на маската му над устните си. Искаше той да я целуне, искаше да усети устните му върху своите, но той не й достави това удоволствие.
— Не принадлежа на никой мъж — изпелтечи тя.
Той посегна отново към косата й, отметна главата й назад и впи устни в нейните.
Тя отговори на целувката му, въпреки че твърдо беше решила да му се противопостави. Този мъж нямаше никакво право да я докосва, никакво право да твърди, че тя му принадлежи. Но когато устните му докоснаха нейните, вече не мислеше кое е разумно и кое не. Силните му ръце почиваха върху раменете й, а когато той я привлече към себе си, изпита желание да притисне тяло още по-силно към неговото.
— Джеси — прошепна той и привлече главата й на рамото си, тъй че тя вече едва дишаше. — За мен е непоносимо да те виждам с друг мъж.
— Кой си ти? — прошепна тя. — Кажи ми. Ще пазя тайната ти като гроб.
— Не, скъпа. Не искам да излагам живота ти на опасност.
Тя се опита пак да го отблъсне, но той стоеше непоклатимо и яко като скала.
— Нямаш право да се намесваш непрекъснато в живота ми, да ставаш настойчив и да очакваш аз да… аз да… Не зная какво очакваш от мен. Не зная кой си и всъщност не желая да знам. Искам само да си отидеш и никога повече да не се връщаш. Англичаните ще те хванат и веднага ще те обесят.
— А на теб ще ти е все едно?
Ръцете й се вкопчиха в неговите, бузата й лежеше на гърдите му, а ударите на сърцето му под копринената риза отекваха в ухото й.
— Защо да не ми е безразлично? — излъга. — Та аз дори не зная кой си. Потърси си друга жена и с нея бъди толкова натрапчив.
Той сложи отново палец под брадичката й, вдигна главата й, за да я накара да го погледне в очите.
— Наистина ли искаш да си намеря друга жена? Дойдох тази вечер само за да те видя. Зная, че те държат скрита тук, защото ми помогна. Исках да ти благодаря.
— Ти ме унизи пред толкова народ, превърна ме в посмешище за града.
Устата му, тези красиво изрязани устни, се извиха в нежна усмивка.
— За теб целувката унижение ли е? — Той докосна бързо и леко устните й със своите. — Една целувка не е ли награда? — Зъбите му хванаха предпазливо долната й устна, а връхчето на езика му се плъзна опитно по извивката и. — Онази заран не можах да устоя на изкушението да те целуна. Да не се бях спрял да те целуна, нямаше да имам нужда от помощта ти, за да избягам.
— В такъв случай си истински глупак. Как можеш да рискуваш живота си за една целувка?
Той я целуна бързо четири пъти едно след друго. Тези кратки милувки бяха някак по-интимни от продължителната целувка.
— Зависи кого целувам — прошепна той.
— Джесика! — чуха Елеонор да я вика.
Джесика се вкопчи инстинктивно в Черния отмъстител, а докато поглеждаше към къщата, не видя, че той се усмихва.
— Трябва да тръгваш.
Той взе лицето й в двете си длани.
— Обещай ми да се държиш настрана от всичко, което върша. Не бих понесъл да те видя още веднъж в ръцете на англичаните. Не рискувай втори път хубавата си главица заради мен. Ако ме обесят, не бива и друг да се люлее до мен.
Ръцете й се плъзнаха надолу и докоснаха врата му. Усети как мускулите му се напрягат и помисли, че навярно се опасява тя да не се опита да му смъкне маската. Но Джес искаше само да усети шията му, толкова топла и пълна с живот. Възбунтува се бурно срещу мисълта, че около тази шия може да се затегне въже.
— Джесика — извика отново Елеонор, този път по-отблизо.
— Върви — прошепна Джес. — Изчезвай, преди някой да те е видял.
Той се засмя, целуна я още веднъж и в следващия миг вече беше изчезнал сред дърветата. Джесика остана за миг неподвижна, вече й липсваше неговата топлина. Разумът й подсказваше — трябва да се радва, че си е отишъл, но тялото й жадуваше от неговото нещо повече от целувка. Тя намести шала над деколтето и тъкмо си оправяше косата, когато Елеонор се изправи пред нея.
— Къде беше? — попита Елеонор.
— Ей там — каза замечтано Джес. — Стоях до онова дърво.
През останалата част от вечерта Джесика беше така потънала в мисли, че едва забелязваше семейството си. Как може мъж, когото дори не познава, да означава толкова много за нея? Но Черния отмъстител изрече думи, които издаваха, че сърцето му го влече към нея.
Не изпитва, разбира се, никакви чувства към този маскиран бунтар. Само защото е по-смел от сто мъже, взети заедно, и рискува живота си, за да помогне на други, защото я целува, докато й секне дъхът, защото я е избрал измежду всички жени в Уорбрук — дори всичко това не бива да е за нея причина да му подари, макар и една своя мисъл.
— Джесика — каза строго Елеонор, — ако няма да ядеш репичките, дай ги на някой, на когото ще се усладят.
— А, не — измърмори Джес, — ще си ги изям. — Но не хапна повече нито залък, затова Натаниел й взе чинията и раздели порцията между Моли и Сара. Джес изобщо не го забеляза.
