достатъчно само да му каже да се пръждосва. Не е длъжна да се оставя той да я опипва. Ако се появи, ще бъде силна и ще му каже най-категорично да се маха. Почти тичаше, когато стигна къщната врата. Сара изситни през прага, Джесика искаше да я последва, но когато посегна към дръжката, нещо, не, всъщност някой, я хвана за ръката. Веднага разбра кой е.
— Джесика, затвори вратата, че духа — извика Елеонор.
Джесика се опита да освободи с рязко движение ръката си от неговата, но той я държеше здраво, а после почна, о, господи, да целува дланта й, китката.
— Джесика, къде се бавиш? — извика доста ядосано Елеонор.
Черния отмъстител целуваше сега връхчетата на пръстите й.
— Мислех… исках само да изхвърля легена. Можеш ли да ми го подадеш.
Елеонор беше събрала в престилката куп скъсани чорапи за кърпене. Изгледа смаяно сестра си. Натаниел скочи чевръсто от пещта и донесе на Джесика легена с мръсна вода. Но когато се опита да подаде глава през вратата, Джесика му попречи с тялото си да види какво става.
В следния миг Черния отмъстител я дръпна към себе си, затръшна с крак вратата и прегърна Джесика с две ръце. Когато я привлече към себе си, за да я целуне, легенът се изтърколи на земята. Беше като прегладнял и сякаш животът му зависеше от тази целувка.
Въпреки добрите си намерения, Джесика отговори на целувката му със същата страст.
— А сега си върви — каза тя задъхано, когато устните им най-сетне се разделиха.
Той сложи пръст на устата й, за да я накара да млъкне и посочи с глава към вратата. После я хвана за ръка и двамата изтичаха нагоре по хълма и влязоха в гората. Когато спряха, тя беше останала без дъх. Но той почна веднага да целува шията и раменете й, да разтваря роклята й.
— Толкова ми липсваше, Джес — прошепна той. — Всяка нощ те виках, но ти не дойде. Защо?
Тя се опита да се откъсне от него, но не намери сили.
— Не искам да те виждам. Предпочитам никога да не те бях срещала. Всички в града са убедени, че си напуснал този край. Защо не се махнеш от Уорбрук? Нали помогна на Джошуа, това е достатъчно.
— Искаш да се махна? Наистина ли го желаеш?
— Да, искам го. Ти внесе невероятна тревога в моя живот. Първо ме хвърляш в каче с мръсна вода, после ме целуваш, после ме затварят заради теб, няколко дена по-късно отново ме арестуват и ме разпитват. О, Итън, моля те, махни се от тук.
Той спря да я целува.
— Итън?
— Не исках да кажа това. Не — прошепна тя, — и не ми казвай дали съм улучила или не. Не искам да зная кой си. Не зная защо изборът ти е паднал върху мен. — Тя вдигна поглед към него. — Може би ти знаеш? Колко жени посещаваш, освен мен и ги измъкваш нощем от домовете им? И свиркаш пред вратите им, докато те се опитват да заспят?
— Значи си ме чула все пак. Що се отнася до другите жени, просто нямах време да ги ухажвам. Ти изпълваш един мъж докрай. За съжаление, не си толкова вярна, колкото съм аз. Мечтаеш за Итън Ледбетър, прекарваш половин ден с Александър Монтгомъри, а насърчаваш и стария Клаймър.
Тя го отблъсна.
— Кой ти е дал правото да ме упрекваш за други мъже? Абигейл Уентуърт повтаря на всеки, който иска да чуе, че си се прекачил посред нощ през прозореца в спалнята й.
— Това пък кой ти го каза?
— Аха, признаваш, значи?
Той я привлече отново към себе си, но тя извърна глава и сякаш се вдърви.
— Тя лъже, Джеси. Преследва ме и току изскача иззад някое дърво. Фука се, без да има каквото и да било основание. Да не беше тя, приказките за мен щяха веднага да спрат. Тя излага живота ми на опасност.
Последните му думи отново я настроиха по-примирително. Когато той пак я привлече към себе си и взе да я целува по косата, тя обгърна кръста му с ръце.
— Моля те, махни се от Уорбрук. Питмън и войниците му рано или късно ще те хванат. Единственият ти шанс да се спасиш, е да напуснеш веднага града.
— Не мога. Пак се отвори работа за мен.
— Работа ли? — Ръцете й го прегърнаха по-силно. — Дано не се каниш пак някого да нападаш? Не бива да го правиш!
— О, Джесика, толкова се радвам, когато твърдиш, че те не бива да ме хванат. Много ли ще ти е мъчно, ако ме обесят?
— Защо трябва да ми става мъчно? — отвърна тя ядосано. — Какво може да означаваш ти за мен? Та аз дори не зная кой си. Никога не съм разговаряла с теб. Не сме правили друго, освен…
Той й вдигна брадичката и я накара да го погледне в очите.
— Не съм правил нищо друго, освен да те обичам. Досега друг мъж не е успявал да разбие коравата черупка на госпожица Джесика. Някои смятат, че на теб изобщо не ти трябва мъж. Но аз зная: трябва ти мъж, силен като теб.
— Мразя те — измърмори тя, скрила лице в коприненото трико на рамото му.
— Нали виждам колко ме мразиш. А сега ми дай още една целувка, защото трябва да тръгвам.
Тя пак го целуна страстно.
— Утре си остани у дома или излез с мрежите в морето. Надявам се вечерта да се видим.
— Надяваш се? Какво значи това?
— Шшт — прошепна той и я целуна нежно, за да я накара да замълчи. — Елеонор може да се появи всеки миг. — Той я целуна още веднъж по устата, целуна й ръцете и миг по-късно беше изчезнал.
Джес стоя известно време като изгубена под дърветата, потриваше зиморничаво ръце от студения нощен въздух, после се върна в къщичката. Елеонор не пророни нито дума, хвърли само остър поглед към разрешената й коса и раздърпаната рокля, но Джесика не й даде никакво обяснение.
Когато завиваше тази вечер децата с юргана, тя се наведе над Натаниел:
— Англичаните да са наумили нещо, което би заинтересувало Черния отмъстител?
— Барут — отговори веднага Нат, без да се учуди ни най-малко на въпроса на Джесика. — Две каруци с барут ще пристигнат утре от Ню Съсекс.
Джесика кимна и слезе по стълбичката от тавана. Черния отмъстител явно има намерение да отнеме на англичаните този барут. Какво ли ще прави с него? — питаше се тя. Ще го унищожи, отговори си сама, та англичаните да не могат да го използват срещу колонистите. Но и малка грешка ще е достатъчна, за да бъде хвърлен във въздуха заедно с барута.
Тази нощ с мъка успя да заспи.
8
Когато на другата заран още в пет Джес поиска да придружи Елеонор до Монтгомърови, разбра с облекчение, че сестра й ще я пощади и няма да я притеснява с разпити. Джес измърмори нещо за въпрос, който трябвало да обсъди с Мариана, но вече подозираше, че Елеонор се е отказала да разбере какво точно върши сестра й.
Джесика изчака Елеонор да нареди на малките кой какво да свърши, после изчезна из дългите коридори на огромната къща.
— Джесика! — чу Сойер Монтгомъри да я вика и се върна неохотно, защото бе отминала вратата на стаята му. Сойер мина право на въпроса: — Натаниел току-що ми каза, че пак мътиш нещо, а довечера ще се срещнеш, изглежда, с Черния отмъстител.
Джесика се закле на ум да убие братчето си още щом го зърне.
— Признавам, че ядът се отразява чудесно на тена ти. Но сега ела и ми кажи какво се е случило. Първо затвори вратата.
Джесика се подчини и му разказа накратко всичко, което знаеше, без да коментира думите му за нощните посещения на Черния отмъстител.
— Аха — каза Сойер, — предполагаш, значи, че Черния отмъстител ще се опита да смъкне от плещите
