Можеш ли да имаш деца, собствени, искам да кажа?
Той я изгледа продължително, после извърна лице и въздъхна.
— Откакто ме хвана тази треска, не съм бил с жена, но се надявам, че ще се справя, ако тя ми подложи възглавници под кръста, ако ми окаже възможната помощ — погледна я той с бледа усмивка.
— О! — каза само Джес и си допи коняка. — Навярно ще е най-добре това да си остане между нас, иначе никога няма да ти намерим съпруга. Не си представям една жена… — Млъкна, преди да е засегнала отново чувствата на Алекс. Но си представи широката усмивка на Черния отмъстител, ако жена го попита трябва ли му нейната помощ.
Джес успя да се овладее.
— Ти ще имаш грижата да откриеш мъж за Абигейл, пък аз ще направя всичко, което е по силите ми, за да ти намеря съпруга.
— Както разбирам, поемам по-лесната задача. Вземи — хвърли й той един портокал, — изяж го, пък после ще се заловим за работа.
Итън Ледбетър беше застанал, в качеството си на свидетел, пред съдията. Жените в залата се бяха навели напред, за да чуят всяка дума, изречена от красивия младеж.
Съдията, който водеше заседанието, подръпваше дългите къдрици на перуката си. Той помоли Итън да повтори всичко още веднъж.
— Ами тя, госпожица Абигейл, настояваше никой да не разбере, че сме любовници. Затова излъга, че е била с Черния отмъстител. Едва успяла да се прибере, преди войниците да претърсят дома им. Да се е върнала минути по-късно, да са я арестували.
— Това е лъжа — извика Абигейл. — Изобщо не познавам този човек. Казах ви истината, а тя е, че измислих цялата история и си опърлих косата над печката в кухнята. С този мъж никога не съм…
— Квестори! Ще отстраня тази жена от залата, ако не я накарате най-сетне да млъкне! Е, господин Ледбетър, какво е станало всъщност с косата й?
— Ами, търкаляхме се по земята и сме се приближили твърде много до лагерния огън — заяви той с нескрита гордост.
За момент съдия и слушатели бяха така шокирани, че не можаха да реагират. Но само след миг се чуха придружени от смях възмутени възгласи.
Квесторът въдвори ред, а господата зад съдийската маса си зашепнаха.
— Взехме решение — заяви председателстващият. — Обвиняемата Абигейл Уентуърт и свидетелят Итън Ледбетър ще бъдат изведени от съдебната зала и — присъстващите слушаха напрегнато — още преди залез-слънце ще бъдат венчани.
Абигейл припадна, но и Итън не беше далеч от това състояние.
— Излъгах — извика Итън. — Исках само да помогна на Черния отмъстител. Излъгах!
Отвратени от случая, съдиите изпъдиха с припряно ръкомахане и двамата от залата.
Алекс хвана Джесика за лакътя и я изведе навън. Но тя се отскубна и изчака на изхода двамата осъдени да се появят. Абигейл хълцаше в дует с майка си, а Итън стискаше зъби и вървеше с вдигната високо глава. Въпреки че хората го зяпаха, отвръщаше гордо на погледите им, а когато мина край Алекс, спря за миг, изгледа го с дива омраза и го заплю в лицето.
Алекс извади невъзмутимо кърпа от джоба и избърса слюнката, съдебните слуги блъснаха силно Итън в гърба.
— Сега да си вървим ли, Джес? — попита Алекс.
Джесика тръгна с него, но не му позволи да я хване под ръка. Не пророни дума, преди да се отдалечат от тълпата.
— Каква низост! — възкликна тя с глас, разтреперан от гняв. — Как можаха да сторят подобно нещо и на двамата? Но ти беше уверен, че съдиите ще ги накарат да се оженят, нали?
— Всъщност смътно го подозирах — призна той.
— Как можа да склониш Итън да свидетелства публично, че е бил с Абигейл?
— Не разбирам гнева ти. Апелирах само към патриотизма му. Казах му, че със свидетелството си ще помогне на страната и преди всичко на нашия град.
— И той ти повярва? — Ръцете й се свиха в юмруци. — Само защото носиш името Монтгомъри, хората ти имат доверие. О, боже, постъпката ти е толкова гнусна, Александър Монтгомъри! Ти принизи името си. — Тя се обърна рязко, готова да си тръгне.
— Почакайте само секунда, млада лейди — каза той, хвана я за ръцете, накара я да се отбие от улицата и да направи няколко крачки в гората. — Споделих с теб плана си и ти беше съгласна. Защо сега този гняв? Защото избрах Итън Ледбетър за изкупителна жертва? Или защото твоят млад хубавец се остави така лесно да го оплета в мрежата си?
— Той не е моят млад хубавец, а сега ме пусни най-сетне.
Но Алекс й стискаше ръцете като в менгеме.
— Защо насочваш гнева си към мен? Аз върнах на Абигейл свободата, въпреки че не я заслужаваше след всичките й лъжи, а що се отнася до Итън, все пак беден ковач ще се жени за момиче от едно от най- богатите семейства в Уорбрук. Не виждам в постъпката си нищо осъдително.
— Освен че Итън ще е вързан до края на живота си за такова безмозъчно същество като Абигейл.
Той пусна ръцете й.
— Само преди няколко дена ми препоръчваше Абигейл за жена, а сега изведнъж я смяташ недостойна за скъпоценния ти Итън.
— Не проумяваш ли? — каза тя тихо. — Итън може да е Черния отмъстител.
— Разбирам — отвърна той студено и строго. — Искаше да запазиш Черния отмъстител за себе си, нали? Имаше намерение да си хванеш този Итън за съпруг.
— Не! — Тя притисна длани към ушите. — Съвсем ме обърка. Съжалявам само, че трябваше да видя как от съдебната зала излизат две толкова нещастни същества. Нищо повече. Ти беше длъжен да предупредиш Итън, че сигурно ще трябва да се ожени.
— Щом не е имал акъл сам да проумее, че тъкмо това ще последва, когато се изправи пред целия град и признае, че е спал с Абигейл, значи напълно си го е заслужил. Ако Черния отмъстител не създаваше толкова тревоги на града, щеше още по-зле да си изпати. За Абигейл да не говорим. Същинско чудо е, че не я пребиха с камъни.
— Ти си поигра с живота и на двамата. Знаеше, че могат да я осъдят и на смърт.
— Да, но съдиите дължат на семейство Монтгомъри твърде много пари. Водих преди делото мил и спокоен разговор с тях. Не знаех, разбира се, как ще реагират гражданите. Боях се, че поне ще замерят Абигейл с развалени яйца.
— Как не, сега толкова майки се радват, че й се налага да се омъжи и шансовете на дъщерите им се увеличават.
Алекс я погледна усмихнат.
— Сега повече ми харесваш. Наистина ли държиш толкова много на Черния отмъстител, Джес?
— Не зная какво изпитвам към него — извърна се тя. — Но се тревожа заради раните му. Толкова много кръв имаше по ръцете ми…
— Да, зная. Питаш се дали е още жив. Кой знае, може да е станал само по-разумен, а като е разбрал, че не е особено добър в ролята на Черния отмъстител, може и да я е изоставил.
Тя го изгледа ядосано.
— Надявам се Нелба Мейзън да те вземе за мъж. А сега би ли ми направил удоволствието да се държиш по-настрана от мен и моето семейство и да ни оставиш поне за малко на мира?
— По дяволите, по дяволите, по дяволите! — извика Алекс, когато тя си тръгна. Беше сигурен, че е постъпил много хитро, като накара Итън да каже пред съда, че е спал с Абигейл.
— Черния отмъстител съвсем не е толкова интелигентен, колкото предполагаш — каза високо, преди да поеме към дома си. — Освен това според мен причинил е повече зло, отколкото добро.
10
