Пристигането на английския адмирал в Уорбрук изтласка на втори план всичко останало.
Адмирал Уестморланд беше едър мъж, а в бляскавата пъстра униформа, с изправения си гръб и с глас, надвиващ и най-шумната буря в морето, със свитата, която го придружаваше навсякъде, наистина внушаваше страх. Посрещнат с шумни гайди, той слезе на сушата и събралата се на кея тълпа се раздели, за да стори път на върволицата униформени мъже начело с адмирала, щръкнал с цяла глава над всички.
Адмиралът тръгна към хълма, право към къщата на Монтгомърови, сякаш отлично знаеше къде е.
Джон Питмън оправи още веднъж перуката, която слагаше при подобни случаи, и посрещна високия гост. Зад него Александър се клатеше тромаво и пуфтеше, безкрайно отегчен от всичко това. На сто метра от главния вход Питмън се поклони дълбоко на адмирала:
— Сър.
Уестморланд изгледа Питмън от глава до пети, после спря за миг поглед върху Александър и продължи да крачи към къщата.
— Предполагам, че вие сте Питмън. Тук ли живеете? — избоботи той и човек от свитата побърза да му отвори вратата. Той измарширува до стаята за гости и накара хората там веднага да прекратят заниманията си. Децата прекъснаха игрите, а Елеонор, която тъкмо се канеше да разбърка рагуто с голямата лъжица, застина с ръка над тенджерата.
Адмиралът не си направи труда да задава каквито и да било въпроси, изчака с явно нетърпение Питмън да си проправи път до него, да каже:
— Оттук, сър — и да отведе високия гост в бюрото на Монтгомърови.
В кантората адмиралът застана насред стаята, огледа се и зърна Александър на прага.
— Вън! — беше всичко, което изрече, и двама мъже пристъпиха напред, за да изхвърлят Александър от бюрото му.
Алекс успя да се изплъзне и на двамата.
— Боя се, че ще се наложи да изтърпите присъствието ми, защото този дом е мой — каза той, заби поглед към ноктите си и се облегна на стената.
Гредите на тавана потрепериха от гласа на адмирала:
— Не допускам подчинени да си позволяват подобно безсрамие, още по-малко нафукан фанфарон като този! Разкарайте го!
Алекс позволи на двамата, които трябваше да го натирят, да си свършат работата, ругаейки наум необходимостта да не оказва съпротива, за да не събуди подозрение. Остана отвън пред вратата и продължи да ругае, този път дебелите стени на къщата, построена от дедите му, защото едва долавяше нещо, въпреки че долепи ухо до стената. Само веднъж кънтящият глас на адмирала стигна и до него: поучаваше, че едно дете само се разглезва, ако му спестяват наказанията с пръчки. Разбра, че детето е Америка.
И най-лошите предположения на Александър се оправдаха, когато разбра, че адмиралът е пристигнал да отмъсти за набезите на Черния отмъстител. Щом чу името Тагърт, произнесено от адмирала, не издържа повече притиснат до стената. Побърза да отиде в гостната, където всички се движеха много внимателно, надали ухо към коридора, в чийто край се намираше бюрото.
— Не пускай децата да излизат — каза Алекс на Елеонор. — Каквото и да става, децата да са край теб. — Не се забави с обяснения и излезе, забързан, доколкото му позволяваха дрехите, надолу към пристанището.
Джесика стоеше на горната палуба и плискаше с кофа вода върху изгнилите дъски.
— Джес, трябва да поговорим — извика й той, като се опитваше с мъка да скрие напрежението в гласа си.
— Нямам какво да обсъждам с теб — отговори тя и изчезна от полезрението му.
Алекс погледна през рамо, да види дали адмиралът и свитата му не са се появили отново на хоризонта.
— Джес, ела при мен! Трябва да поговорим.
— Ей, Монтгомъри, твоето момиче май вече не те иска — извика някой.
Алекс се опита да се качи по трапа.
— Джес — изсъска той и накара гласа си да свисти, сякаш е астматик. — Ами ако падна по твоя вина в морето и се удавя…
Тя се появи до трапа, вдигнала гневно очи към небето.
— Щеше да ти е хак! — изсумтя и понечи да му помогне да се качи. Но той я прегърна през кръста и я повлече с известно насилие към кея.
— Алекс, имам работа. Не можем като теб по цели дни само да се излежаваме. Трябва да си храня семейството.
Алекс видя, че адмиралът вече се е появил начело на хората си в края на вълнолома.
— Вече ти казах, че трябва спешно да говоря с теб. — Той я хвана под ръка и я задърпа с все сила.
— Какво значи това? Не желая да говоря с теб! Не искам дори да те виждам! Пусни ме най-сетне! — Тя погледна към униформените. — Какви са пък тия хора?
Алекс я хвана над лактите и я накара да го погледне.
— Чуй ме, Джес. Това, което ще ти кажа, може да ти спаси живота. Ние сме английски поданици. Англичаните смятат, че сме техни деца. По закон могат да упражняват тук родителски права. Някой ден това може и да се промени, но сега законът е на тяхна страна.
— Алекс, ти си луд. Нямам време да изслушвам политическите ти лекции. Трябва да работя.
Но той не й пусна ръцете и я хвана така, че трябваше да го погледне.
Някакъв мъж зад тях се обърна към тълпата, наобиколила адмирала.
— По заповед на негово величество, крал Джордж Трети, адмирал Уестморланд е пристигнал да сложи край на незаконните действия на мъжа, който нарича себе си Черния отмъстител. Адмиралът ще остане в колониите, докато онзи човек умре. Всеки, който даде подслон на Отмъстителя, ще бъде екзекутиран на часа. Адмиралът е разбрал, че някоя си Джесика Тагърт е помогнала на Отмъстителя.
Джес престана да се дърпа от Александър и сега стоеше безмълвна.
— По заповед на адмирала и на краля гемията „Мери Катрин“, принадлежаща на въпросната Тагърт, ще бъде откарана в морето и изгорена.
— Не! — извика силно Джес, преди Алекс да успее да й запуши устата и да я избави от нови беди. Той я обгърна с могъщите си, подплатени с възглавници ръце, и я притисна силно към корема си.
— Сега ще те отведа в къщи, Джес — прошепна. — Не искам да присъстваш на това.
Тя се противеше на всяка крачка, опитваше се да се освободи от прегръдката му, настъпваше го, понечи дори да го ухапе по ръката, но той я държа като в менгеме, докато не я натика най-сетне през вратата у Монтгомърови и не надникна в гостната. Нямаше никой, като се изключат Елеонор и децата.
— Какво се е случило? — прошепна Елеонор, когато зърна сестра си да рита в ръцете на Алекс, който й запушваше устата.
— Адмиралът е пратен да убие Черния отмъстител. Питмън му е разказал, че Джес има нещо общо с него и адмиралът е решил да даде предупреждаващ пример, заповядвайки да изгорят „Мери Катрин“.
Елеонор беше толкова смаяна, че направо се вцепени.
— Донеси ми шише уиски — заповяда Алекс, — ще я отнеса горе в стаята си.
Докато Алекс я влачеше по коридора, Джес се опита пак да се изплъзне от прегръдката му. Той мина покрай спалнята на баща си, който го изгледа през отворената врата, но не каза ни дума. Когато Алекс стигна най-сетне със своята яростно съпротивляваща се спътничка до стаята си, Елеонор вече ги чакаше с шишето уиски.
— Не желая да виждам никого — каза той, пое шишето и така тръшна с крак вратата зад себе си, че резето хлопна. Чак тогава пусна Джесика.
— Проклет страхливец! — съскаше тя. — Веднага ме пусни! Ще попреча на онзи нехранимайко да…
— Не! — отсече Алекс и се облегна на вратата. — Не можеш да го спреш. Очите на този човек са изпълнени с омраза. Той е твърдо решен да хване твоя Черен отмъстител, но преди да залови него, ще удря всеки, свързан с Отмъстителя. Твоето наказание трябва да е предупреждение и пример.
— Може да даде пример и с някой друг! Махни си дебелото шкембе от вратата и ме пусни да
