— Ти какво си помисли? — попита.
— Аз ли? — изсумтя тя. — Ако си въобразяваш, че ще ти позволя да ме опипваш, значи си луд. Ти…
Той я целуна.
— Никога не съм искала… — каза тя, но вече по-меко, преди той отново да я целуне.
— Джеси — прошепна Черния отмъстител до устните й. — Влудяваш ме. Мисля за теб ден и нощ. Обичам те, не го ли знаеше? Отдавна те обичам и щях да ти го кажа, ако имах възможност. Но вече не издържам на мъката да те виждам, без да спя с теб.
— Не, аз…
Той пак я целуна.
— Можеш да избираш. Или ще се любим тази нощ на мекия хладен пясък, или ще те изнасиля още сега върху коравата скала.
Тя отвори широко очи.
— Не, няма да го направиш!
Той се ухили.
— Бих сторил с удоволствие и едното и другото, но ти предоставям да избереш.
— Но… но тогава няма да е избор.
— Мога да почна с едното и да свърша с другото. Чувал съм наистина, че изнасилването било болезнено, особено ако жената е девствена, в случай че се отнася и за теб. Но някои мъже смятат, че когато жената дращи, ругае и рита, това само още повече ги възбужда.
— Разбира се, че съм девствена — изсъска тя.
— Така си и мислех — измърмори той, наведе глава към нея и почна да я хапе леко и умело по врата. — Е, реши ли вече?
— Една жена трябва да спи само с мъжа, за когото ще се омъжи. — Беше затворила очи, а неговите устни се спускаха все по-надолу по тялото й.
— Може би ще се омъжиш за мен, когато престана да бъда Черния отмъстител.
— А къде ще живеем?
Той се засмя тихичко и сложи лице между гърдите й. После дръпна със зъби връзките на корсажа й, като продължаваше да държи с две ръце нейните над главата.
— Ще живееш там, където и аз. Джеси, Джеси, колко си хубава. — Езикът му закръжи по овала на гърдите й. — Е, реши ли вече?
— Да реша? — гласът й идваше сякаш от много далеч. — Да, ще живея там, където и ти.
Езикът му заблиза пъпката на гърдата.
— Как искаш да бъде — доброволно или с насилие?
Тя не можеше да се съсредоточи.
— Църквата ни призовава да пазим девствеността си.
— В такъв случай възприемай се като изнасилена. — Той пусна ръцете й. — Джеси, толкова много те обичам.
Разумът на Джесика вече не реагираше, когато ръцете му стигнаха до бельото и почнаха да го свалят. Докато той я събличаше, нощният въздух беше още една милувка за кожата й. Ръцете му бяха сякаш навсякъде, плъзгаха се нагоре и надолу по тялото й, по вътрешната страна на бедрата и прасците. После краката й се задвижиха по тялото му и тя усети как меките й ходила докосват голите му крака. Усещаше космите по краката му, груби косми по корави крака, и все пак толкова приятни в допира, толкова възбуждащи и различни от собственото й тяло.
Ръцете му обгърнаха гърдите й, а езикът му се плъзна към пъпа.
Когато той легна върху нея, Джесика изстена.
Когато влезе в нея, усети болка и почна да й се противи. Той успокои и своето, и нейното тяло, почна пак нежно и умело да я целува, докато тя не се отпусна под него. А когато се отпусна, почна да й разтваря краката.
— Недей да ми се противиш, Джеси, люби ме. — Той я хапеше леко по ухото, а когато влезе целият в нея, тя вече почти не усещаше болка. — Аз… Джеси, имам нужда от теб.
— Да — прошепна тя. — Тук съм.
След няколко бързи тласъка, при които се стараеше да не й причинява болка, той се отпусна върху нея, целият в пот и заситен.
— Обичам те, Джеси — прошепна той, а тя галеше черната му коса и усещаше под пръстите си възела на маската му.
По някаква причина тя не му отвърна със същите думи, а само го привлече безмълвно към себе си, докато той продължаваше да притиска с краката си нейните към земята.
Когато Джесика почна да идва на себе си, най-сетне осъзна чудовищността на онова, което току-що се бе случило. Вече беше свързана с този чужденец до края на дните си. Раздвижи глава, за да може да го гледа в лицето, но видя само човек с маска. Не знаеше дори как изглежда мъжът, който току-що я беше любил.
— Хм — каза той, докато отвръщаше със светнали очи на погледа й, — сега сърдиш ли се, че се покори на желанието ми?
— Кой си ти?
— Не мога да ти кажа, съкровище. Много бих искал, но не бива. Причиних ли ти болка?
— Сега ми причиняваш болка — каза тя и усети, че очите й пак се пълнят със сълзи.
Той се плъзна по тялото й, после я прегърна и почна да я люлее.
— Ти цялата седмица се опитваше да говориш с хората в града. Какво искаше да им кажеш?
Сълзите й вече пресъхваха, защото гневът й взе друга насока.
— За страха.
— Чий страх? Техният, твоят или моят?
— За техния, разбира се. Не мисля, че съм страхливка, а и за теб вече зная, че не си.
Той погали голата й кожа.
— Джеси, искам да се облечеш. Ако полежиш още няколко минути така, ще те изнасиля върху скалата.
Тя се поколеба.
— Не, не.
— На девствениците им е необходима почивка между подобни неща — засмя се той.
Тя се дръпна от него и посегна към дрехите. Въпреки че беше тъмно и той носеше маска, можеше да види как святкат очите му, докато я гледа. Отначало се опита да прикрие бързо голотата си, но после изпита някакво чувство на власт, сякаш можеше да обуздае този великолепен мъж. Изви гръб назад и заоблича бельото.
— Джеси! — предупреди я Черния отмъстител.
Тя се усмихна загадъчно с полуспуснати клепачи. Той скочи с тиха закана към нея. Божичко, каква великолепна картина, помисли си тя, докато гледаше как този мускулест, тъмнокос, маскиран мъж се приближава към нея под тъмното небе. Разтвори обятията си за него. Той зацелува жадно шията й.
— Ако видя някъде лицето ти, сигурно няма да те позная, но по някои части на тялото положително ще разбера, че си ти. Затова те съветвам да вървиш само облечен през града.
Той се засмя във врата й.
— Ставай, малка съблазнителко, и се облечи. Искам да ми разкажеш кого или какво имаше предвид преди малко, когато говореше за свободата.
Искаше той да се хвърли отново в прегръдката й. Но колкото и съблазнително да движеше тяло, той повече не я докосна. Докато се обличаше, беше сигурна, че той още я наблюдава, стори й се също, че го чува на няколко пъти да стене, но този мъж притежаваше явно огромна сила на волята.
Когато и двамата бяха вече облечени, той я прегърна пак и я притисна към гърдите си. Разбра, че тялото му е плувнало в пот, засмя се доволна и потри буза о мократа коприна на дрехата му.
— А сега ми разкажи какво ти се случи през последните няколко дни.
Тя му разказа всичко. Но когато понечи да му каже и за гемията, думите й заседнаха в гърлото. Той я
