разтърси за рамото и каза строго:
— Само не почвай пак да се самосъжаляваш.
За нейна изненада острите му думи й подействаха добре. Веднага се усети по-спокойна и вече можеше да продължи, без да лее сълзи.
— Та имаш намерение значи да предизвикаш още безредици? — попита я тихо той.
Тя вдигна глава от гърдите му и го погледна.
— Искам да се боря. Онзи човек нямаше право да изгаря гемията ми. Само защото Англия е някогашно наше отечество, няма право да ни третира като… като…
— … деца — помогна й той.
— Но не сме деца, а възрастни хора със собствена воля и достатъчно интелигентни, за да се управляваме сами.
— Това, което изрече, е държавна измяна, Джеси.
— Възможно, но до мен стигнаха слухове, че в Юга хората говорят и пишат за тези неща. Казах си, че можем да донесем от там позиви и да ги пръснем из Уорбрук, за да разберат хората, че не сме сами.
— А как смяташ да се снабдиш с позивите? Как ще ги пръснеш, без да те заловят? Как ще защитиш семейството си, докато спасяваш страната?
— Не зная — отвърна тя троснато. — Беше просто идея. Още не съм мислила как да я осъществя.
— Ще мога може би да ти помогна — каза той тихо.
Както всякога, Джес първо говореше, а после разсъждаваше.
— Не, сътрудничество с теб ми е носило досега само зло. Този път ще действам сама. Все ще успея да се кача на някой кораб за Юга, и ще мога там…
Черния отмъстител не се ядосваше лесно, но сега вече му прекипя. Той я хвана за раменете, изруга я първо на италиански, после на испански, преди да се овладее и да изсумти:
— Аз ще донеса позивите. И аз ще ги пръсна, а ти ще си стоиш там, където й е мястото на жената — до печката в кухнята.
— Да бях си седяла в къщи при децата, ти сега щеше да си мъртъв — отвърна му тя гневно.
Известно време двамата се гледаха ядосано с пламнали очи.
— Споделяла ли си и с други плановете си? — настояваше да разбере той.
— С никого — отговори тя вече по-меко. — Само Александър подозира, че имам нещо предвид, той ми обърна внимание на някои обстоятелства.
— Оня тлъст морж? Той защо се върти все край теб? А ти каква работа имаш с него?
— Трябва ли да ти искам първо разрешение с кого да общувам? — извика тя сърдито и стана от земята. — От това, че се търкаляхме допреди малко в пясъка, не следва, че съм твоя собственост. Дължиш ми и още нещо — да ми докажеш, че си кадърен да свършиш нещо и без чужда помощ. Хубав отмъстител, няма що! Досега си успявал само да измамиш неопитни млади девственици.
Тя вдигна бързо ръка към устата. Разбра, че го е прекалила.
Черния отмъстител скочи на крака. Очите му пламтяха от гняв.
— Чакай, нямах това предвид — каза тя бързо. — Само се ядосах, защото ти каза, че трябвало да си седя у дома, понеже мястото на жената било в кухнята.
Той я изгледа мълчаливо, после се дръпна от нея и изчезна в тъмното.
Джес стоя известно време неподвижно на малкия плаж, напрегнала очи и уши, но нито чу, нито видя Черния отмъстител. Събра мрежите и рибата, и си тръгна към къщи.
11
Джесика се завлече капнала у Монтгомърови и стовари върху голямата маса в кухнята улова риба и скариди. Елеонор тъкмо подканваше ядосано Моли да се махне от печката, после пъхна във фурната тава с царевични питки. Тя навика помиярчето, задвижващо малкия долап, който въртеше на свой ред шиша с печеното. Не забравяше и да хвърля сърдити погледи към Натаниел, който трябваше да застане веднага до масата и да почне да чисти рибата.
— Какво има? — попита Джес.
Тя погледна въпросително Нат, който тъкмо вдигаше скарида, паднала от масата.
— Ник — отговори й Нат само с движение на устните и посочи с глава вратата.
— Пак ли е сгазил лука твоят Николай? — попита Джес и си взе прясно опечена питка от тавата.
Елеонор се обърна бясна към сестра си.
— Той не е моят Николай! Александър е болен — добави по-меко. — Кой знае, дали не е на смъртно легло, а това арогантно чудовище не ме пуска при него и твърди, че Алекс не желаел никого да види.
— Навярно ти е казал самата истина — отговори Джес с пълна уста. — Подозирам, че не желае някой да го зърне без ярките му шарени дрешки. — Тя избърса ръце с влажна кърпа. — Виж, мен едва ли ще отпрати. — Тя прекоси коридора и вече се канеше да почука на вратата на Александър, когато Ник, който идваше от друга стая, я зърна.
— Той не иска никого да вижда.
Въпреки това Джес почука.
— Аз съм, Алекс, Джесика! Елеонор се тревожи за теб. Свали резето и ме пусни да вляза. — Не получи отговор и погледна Ник. Слугата на Александър беше високо, грубовато, тъмнокосо момче. Сега я гледаше с подчертано високомерие.
— Искам да го видя — заяви упорито Джес.
— Той не приема посетители.
Джесика вече имаше готов пиперлия отговор, но само сви рамене и каза нахакано:
— Имате, надявам се, грижата той да се храни редовно.
После се върна в гостната. Там Елеонор й хвърли въпросителен поглед. Джес й отговори с поклащане на глава, после излезе от къщата.
Беше й неприятно тази подозрителна личност да й нарежда какво да прави. Заобиколи къщата и си проправи път през храсталаците и високата до коленете трева към прозорците на спалнята на Александър. Когато минаваше под прозореца на стария Монтгомъри, Сойер вдигна глава от книгата. Джесика преглътна, но старецът само спокойно я погледна, а тя се усмихна смутено и продължи. Той се наведе напред и я проследи внимателно как дебне под прозорците откъм задната страна на къщата, но не я извика при себе си, нито я попита защо се промъква така.
Когато се озова под прозорците на Александър Монтгомъри, видя с радост, че кепенците не са затворени. Вече беше сложила крак на перваза, когато някой я хвана за колана и я върна на земята. Обърна се и видя срещу себе си Николай Иванович.
— Госпожице Джесика — каза той и поклати глава. — Не съм очаквал подобно нещо от вас. Не се ли срамувате да наблюдавате тайно приятеля си в спалнята му.
Джес сви ръце в юмруци, но се обърна безмълвно и се запъти към фасадата на дома. Защо ли да се притеснява за Александър, та той само й усложнява живота. По негова вина Черния отмъстител се раздели с нея сърдит. Ако Александър не й беше натъпкал в главата празните си съмнения в ползата от Черния отмъстител, тя никога нямаше да се усъмни в него.
Усети как очите й пак се пълнят със сълзи, но побърза да ги преглътне. Сега Черния отмъстител може би я мрази, въпреки че й се беше признал в любов. О не, тя ще оправи всичко.
Избърса си няколко пъти носа, после изтича до пещерата на брега. Госпожа Уентуърт й поръча петнайсет кила миди, защото трябваше да храни адмирала и офицерите му. Като се сети за снобизма на госпожа Уентуърт, Джес се усмихна. Сега тази изтънчена дама, която я гледаше отвисоко, беше принудена да стои лично до кухненската печка. От семейство Уентуърт се очакваше не само да подслони в дома си английските офицери, но и да ги храни безплатно. Сега богатството му потъваше в стомасите на униформените гости.
— Да ти е за поука — усмихна се Джес и се залови да забива енергично острата лопатка, с която ловеше миди.
Тази вечер Елеонор горчиво плака. Децата бяха свикнали с изблиците на темпераментната Джесика, но
