Тя измърмори нещо, но се подчини, за голямо учудване, без да каже дума.
Обикновено му се налагаше да си върже косата и да я вдигне високо, за да намести малката перука, която му беше хвърлила. Сега с огромни усилия успя да натика под нея буйната си коса. Надяваше се някой черен кичур да не се подава отнякъде. Не би убегнал на наблюдателния поглед на Джесика.
— А сега сакото, ако обичаш — каза със страдалчески глас. Ярката коприна ще отвлече може би погледа й от косата му.
Джес се обърна на пети и го погледна.
— Обещах на Елеонор да не пророня никога нито дума за дрехите ти, но мисля, че ще сдържа обещанието си само ако престанеш да носиш тези ужасни жакети. Сега седни, за да те видя по-добре. Елеонор е убедена, че смъртта вече е размахала косата си над теб и ако се съди по гласа ти, май наистина си на път да хвърлиш топа.
Алекс нямаше никакво намерение да смъква юргана от главата си. Прати наум по дяволите всички любопитни жени, погледна пак крадешком Джес.
— Не мога да седна, гол съм.
За малко не го стори, като видя, че Джес потрепери при мисълта, че ще трябва да зърне голото му тяло. Тя отвори прекалено бързо, както му се стори, един скрин до леглото, извади чиста нощница и му я хвърли, преди да му обърне гръб. Той седна, юрганът се плъзна от раменете му и откри широки плещи и мускулести гърди. Докато навличаше презглава нощницата, си обеща мислено да й върне тъпкано като Черния отмъстител за всичко, което току-що му каза.
Той се пъхна обратно под юргана, сложи си възглавница на корема и така изви ръце, че се виждаха само от китките надолу.
Можеш да се обърнеш — изрече уморено. — Облечен съм.
Джес запали свещ и заоглежда изпитателно лицето му.
— Не изглеждаш чак толкова болен. Какво ти е всъщност?
— Онази треска пак се обади. Казвал ли съм ти, Джес, как един лекар ми изпророкува, че няма да живея дълго?
Тя смръщи чело и сложи свещта на нощното шкафче.
— На мен пък ми се струва, че повечето време правиш впечатление на здрав. Искам да кажа, че макар да изглеждаш ужасно, никой не би те помислил за болен. — Тя млъкна и го погледна с широко отворени очи. — Извинявай. Обещах на Елеонор да не те обиждам. Убедих се, че не си на умиране и мога да си вървя. Трябва да наловя риба. А сега хапни, моля те, нещо, та сестра ми да не ме навика. Ще намина навярно пак след няколко дена. — И с тези думи тръгна към вратата.
Той я задържа с мълниеносно движение за ръката.
— Джес, не можеш ли да останеш още малко? Чувствам се толкова самотен.
Тя се опита да дръпне ръка, но не успя.
— Вината е само твоя. Защо си сложил този морж пред вратата, та да не може никой да влезе при теб?
— Щеше да ми е неприятно да се показвам пред хора в това състояние — каза тихо Алекс.
— На мен пък ми се струва, че с тази риза изглеждаш много по-добре, отколкото с този… този — тя преглътна бързо думите „папагалски фрак“. — Добре, ще остана още малко. Тежи ли ти нещо, което би искал да споделиш с мен?
— Какво прави, докато бях болен?
— Лових риба.
— И нищо друго?
— Какво друго мога да правя? Без гемията ми трябва три пъти повече време, за да прибера мрежите.
Той още не пускаше ръката й.
— Но нямаш проблеми с продажбата, нали?
Тя се усмихна на въпроса му.
— Адмирал Уестморланд и неговите телохранители изяждат всяко пени, спечелено от Уентуърт в предприятието. Госпожа Уентуърт пържи вчера миди за квартирантите си.
— А как е Абигейл?
Джесика тихичко изсумтя.
— Носи се слух, че се оттеглят веднага след вечеря с Итън в спалнята им.
Алекс се изкашля, за да не се разсмее високо.
— А как е твоят Черен отмъстител?
— Луда работа — каза, без да се замисля, а после веднага млъкна.
— Луда? Искаш да кажеш, че се е побъркал? Или сте се скарали?
— Не е твоя работа. — Тя се опита да се дръпне, но той я държеше здраво за ръката.
— Влюбените ту се милват, ту се карат, нали?
— Ние не сме влюбе… — Джес спря насред изречението и наведе очи.
— Спокойно можеш да ми кажеш — заумилква й се той. — Та, значи, пак си се срещала с него. За щастие не е нападал отново англичаните. Бях толкова болен, че нямаше да мога да ти спасявам живота.
Този път тя успя да се отскубне. Грабна възглавница и я запокити с такава сила в главата му, че от перуката се вдигна облак прах.
— Нафукано, мързеливо магаре! Всичко стана по твоя вина. Ти пося в сърцето ми съмнение в него. Той е надеждата на този град, а ти си само едно бостанско плашило. Само един… — Млъкна навреме, защото, щом вдигна възглавницата, Алекс се наведе в очакване на следващия удар.
— Алекс — прошепна тя, сякаш подменена, и почти се строполи върху него с лице съвсем близо до неговото. — Алекс, не исках да те нараня. Забравих, че здравето ти е толкова крехко. Моля те, не умирай. Наистина съм ти много благодарна за всичко, което направи за нас. — Тя вдигна главата му и я притисна към гърдите си, загали го по бузата. — Алекс, ужасно съжалявам — каза тихо. — Никога вече няма да те ударя.
Алекс се усмихваше с лице до гърдите й, наслади се за няколко мига на блаженството да е толкова близо до нея, после плъзна ръце по гърба й и почна да стене.
— Джес, силата ти сякаш прелива в мен. Притисни ме още малко към гърдите си, та да живне и моето тяло.
Тя притисна още по-силно главата му към гърдите си, прегърна го с две ръце.
— Не исках да те нараня. Но казваш всякога толкова ужасни неща, че забравям колко си крехък.
— Щеше ли… щеше ли да ти е мъчно, ако не ме намереше вече тук?
Тя се поколеба.
— Ами, мисля, че щях да съжалявам. Вярно е, че ти ми създаде куп проблеми, но беше за мен и семейството ми истински приятел. Ужасно ти бях сърдита, но като поразмислих добре, реших, че в деня, в който изгориха „Мери Катрин“, ти ми спаси живота. Без теб сигурно щях да направя голяма глупост.
Алекс вдигна високо вежди.
— Наистина ли нещо много глупаво?
— Сега чувстваш ли се по-силен?
— Много по-силен — въздъхна той и притисна още повече глава в гърдите й.
— Алекс, о… о, не вярвам Елеонор да е имала на ум нещо такова, когато ме пращаше при тебе. А сега трябва да се хващам за работа.
— Да, естествено — каза той със слаб глас и свали ръце от гърба й. — Разбирам, че трябва да лежа тук безпомощен, докато някой се сети за мен и ми донесе нещо за хапване.
— Ще заръчам на Елеонор, преди да си тръгна — каза Джес и си заоправя дрехите.
— Какво значение имат няколко часа глад за човек толкова близко до смъртта? — простена Алекс и главата му клюмна встрани.
Джесика въздъхна.
— Може в кухнята да е останало малко ядене. Веднага отивам да видя.
Върна се със студено печено пиле, хляб, сирене, вино, разредено с вода, и твърдо сварени яйца. Сложи
