съм.
— Мисля, че вече я прави. — Софи погледна Алекс през полуспуснати мигли. — Открий ми истинската причина да не й кажеш, че ти си Черния отмъстител.
Александър се усмихна и й целуна ръцете.
— Искам тя да ме обича. Мен, Александър. Да ме обича заради самия мен, а не защото нося черна маска и препускам на вран кон. Любовта на Джесика е много важна за мен и искам да зная, че тя ми принадлежи. Да съм сигурен, че ще ме обича и когато остарея и вече няма да мога да яздя. Да съм сигурен, че дори ако свърша като баща си, моята прекрасна Джесика няма да ми слага рога с първия срещнат левент.
— Алекс, искаш тя да обича един полумъж.
— Сигурно е така, но тя заряза Черния отмъстител и дойде при мен. Вярно, кървеше от прободна рана, имаше належаща нужда от помощ, но все е по-добре от нищо. Е, ама каза на Черния отмъстител, че й било все едно дали ще легне до мен или до сестра си.
— Алекс, искаш прекалено много от една жена. Първо от твоята Джесика, а сега и от мен. Ако искаш Джесика да обича не само плътското в теб, как може да ти помогне ревността?
— Прекарвай част от времето си с мен. Джес идва само ако някое от малките има нужда от помощ или внимание, или ако е ранена. Но ако види как друга жена, хубава, интелигентна, умна, с удоволствие ми посвещава времето си, може това да събуди любопитството й.
Софи се засмя.
— Мисля, че мога да обичам Александър дори ако тя не го обича. Вярно, не съм те виждала като Черния отмъстител. Я кажи, в тази роля представяш ли се като много дързък и романтичен герой?
— О, да, и вселяващ страх. Няма опасност, пред която Черния отмъстител да се стъписа. С изключение на Джесика, разбира се. Е, съгласна ли си да останеш и да ми помогнеш?
— Добре — отстъпи Софи и въздъхна. — Но трябва да ти кажа, че според мен жената трябва да знае, че нейният съпруг е и неин любовник. Ще помогна жена ти да почне да те ревнува.
19
— Джесика — каза Елеонор, като се мъчеше да говори спокойно. — Онази жена те смята за глупачка.
— Тя прави Алекс щастлив.
— Много щастлив. На тебе все едно ли ти е, че двамата се заключват за часове в стаята й?
— В нашата стая — възрази раздразнено Джесика. — В стаята, която е на Александър и моя.
— Аха, значи не ти е чак толкова безразлично.
— Елеонор, какво ще направиш, ако някоя жена флиртува с твоя огромен руснак?
— Ще й отрежа всичко, което докопам.
Джесика бодеше с вилицата из яденето.
— Да, но графинята е всъщност толкова чаровна. Вчера се е занимавала целия следобед със Самуел.
— С което даде на Натаниел възможност да върши щуротии. Да знаеш случайно откъде му е дошла тази рибарска лодка?
— Каква рибарска лодка? — попита загрижено Джес.
Елеонор седна до масата срещу сестра си.
— Притеснена си все пак от присъствието на тази жена, нали?
— Ни най-малко. Знаеш, че Алекс и аз нямаме истински брак. Той каза, че…
— Какво каза?
— Каза, че ме обича. Но предполагам, че тогава още не си беше спомнил за любовта си към графинята.
— Джес, защо не се бориш с нея за съпруга си? Защо не отидеш при Алекс и не му кажеш, че го обичаш и ще подпалиш косата на тази жена на главата й, ако не се омете за трийсет секунди оттук?
Джесика стана от масата.
— Аз да съм влюбена в Алекс? Каква гротескна мисъл! Той знае само да мърмори, да пъшка и…
— … да ти спасява живота, да те чака цяла нощ, да се грижи за теб, да те глези и…
— … непрекъснато да ме навиква. Къде е сега графинята? Може пък да намеря друг начин да се отърва от нея.
— Когато я зърнах за последен път, седеше в градината пред кухнята. Джесика, какво си намислила?
— Ще помогна на страната си — заяви Джес и излезе навън.
Джесика нямаше никакво намерение да споделя с Елеонор или с когото и да било колко й пречи присъствието на графинята. Кога, по дяволите, се е влюбила в Александър? Доскоро вярваше, че признак за любов е лудо туптящото сърце. Свързваше любовта с онова, което изпитва към Черния отмъстител, или поне вярва, че изпитва към него. Но напоследък е много по-щастлива, когато вижда Алекс, по-щастлива, отколкото през минутите, прекарани с Черния отмъстител.
След нощта, когато я раниха, Черния отмъстител се появи на два пъти под прозореца и. Но желанието да излезе и да го последва ставаше все по-слабо. Знаеше, че може да прекара чудесна нощ в обятията му. Но нищо повече. На другия ден щеше да се чуди какво я е прихванало и да търси компанията на Алекс.
Откакто Алекс се върна в Уорбрук, прекараха заедно много часове. Тя уж не държеше много на него. Отначало той дори й досаждаше с желанието си да е все край нея, но с течение на времето присъствието му се превърна дори в необходимост за нея. А сега, когато вече истински желаеше да е с Александър, него го нямаше.
Джес не можеше да се сърди на графинята, задето се чувства привлечена от Алекс, та той умее да бъде и много чаровен. Разказваше така хубаво истории за морски приключения, че тя сякаш усещаше вятърът да брули лицето й, а когато четеше любовни истории, караше я да се изчервява.
Той възстановяваше постепенно щетите, причинени от Питмън на богатството на семейство Монтгомъри. За седмиците, откакто бяха женени, двамата отново сложиха в ред домакинството в дома. В работата бяха чудесна двойка.
Но ето че се появи тази графиня, която се радваше на всяка дума на Александър, гледаше го с възхищение и с очи, които му казваха колко е силен и чудесен. Алекс пък се държеше така, сякаш всички Тагъртови бяха изчезнали от света. Цялото му внимание беше посветено на хубавата италианка.
Джес стоеше в най-далечния край на градината и наблюдаваше графинята, седнала под едно дърво, наметната с дебел шал и с разтворена книга на коленете. Джес искаше да й каже да напусне Уорбрук и да остави съпруга й на мира. Само че не можеше. Първо — Алекс щеше да си умре от смях при толкова глупава постъпка, второ — нямаше да забрави този неин изблик на ревност. Щеше да се грее на спомена за него като на слънце, да се фука и да измисля още какви ли не унизителни за нея неща, за които мъжете имат много развинтено въображение, когато смятат, че са спечелили.
Не, трябва да измисли нещо по-добро, за да се отърве от графинята.
— Здравейте — каза Джес и жената вдигна към нея хубавото си личице. — Доволна сте, надявам се, от престоя си в Уорбрук. Не можах да ви отделя достатъчно време, но се надявам, че Алекс има грижата.
— Да — каза предпазливо графинята. — Много внимателен домакин е, благодаря.
Джес се усмихна и седна на стената близо до нея.
— Алекс обясни ли ви какво става сега в Уорбрук? Разказа ли ви на какъв гнет сме подложени всички?
Графинята отвори широко очи.
— Не, всъщност не. Спомена май нещо, но…
Джес се наведе напред. Графинята веднага се дръпна, сякаш от страх, че Джес може да я удари.
— Питам се дали не можете да ми помогнете — продължи Джес. — Толкова сте хубава, а имам нужда от подкрепата на красива жена.
— Така ли? — възкликна графинята, явно заинтригувана. — Как мога да помогна?
