други хора.
Джесика хвърли на Софи пълен с горчивина поглед и посочи с глава Алекс.
— Александър — изрече остро Софи, — защо не ни разкажеш как си ловил риба в каналите на Венеция?
Алекс трепна. Софи се наведе силно към адмирала, за да може той да надникне в деколтето й, след което адмиралът веднага подкани Алекс да разкаже споменатата история. Щом той я подхвана, Джес се извини на госпожа Уентуърт и се отдалечи в посока към небезизвестната пристройка до къщата.
Щом се скри от погледа на гостите, бързо изкачи стълбата към стаята на адмирала. Знаеше, че разполага само с няколко минути, за да потърси документа и се опита да си свърши работата колкото може по-добре. Вече искаше да се откаже, когато зърна от книгите на една етажерка да се подава нещо бяло. Дръпна го, погледна плика в ръката си и вече се канеше да го отвори, когато чу зад себе си глас:
— Знаех, че ще ви намеря тук.
Джес се обърна и видя един от адютантите на адмирала.
— Толкова дълго се забави, че бях сигурен — чакаш ме тук.
Джес продължаваше да държи плика, но успя да го скрие сред диплите на роклята. Не помнеше да е виждала този мъж. Но той явно беше убеден, че тя го желае. Джес преглътна остра забележка на тема мъжка суетност и му се усмихна.
— Аз, аз бях тръгнала към къщичката, но видях, че тук има отворен прозорец. Всеки миг може да завали, та влязох да го затворя.
Лейтенантът прекоси за две секунди стаята.
— Знаеш, че между нас няма тайни. Отдавна искаш да се видим. Разбрах го по погледите ти, когато се срещахме на улицата. Сигурно си прегладняла за истински мъж, след като са те дали на такъв слабак.
Джесика се дръпна от лейтенанта, заобиколи тичешком бюрото, преследвана от офицера, който се приближаваше все повече към нея.
— Кажи къде можем да се видим.
Ръката на Джес се плъзна по бюрото и напипа нож за разрязване на книги. Нямаше никакво желание да позволи на този мъж да я докосне.
— Ще те направя най-щастливата жена на света. Ще ти дам онова, което твоят съпруг не може.
— За онова, от което има нужда съпругата ми, ще се погрижа сам, тъй че много ви благодаря — долетя глас откъм прага.
Двамата се обърнаха и видяха Алекс, облегнат на рамката на вратата. Носеше розов костюм, а дългата перука с къдрици му стигаше до раменете. Но очите издаваха, че женствената му външност лъже.
Лейтенантът се дръпна от Джесика.
— Сър, нямах намерение да се отнеса с неуважение към тази дама.
Острият поглед на Александър не се смекчи и Джес видя как по челото на лейтенанта избиха ситни капчици пот.
— По-добре ще е май да се върна в салона — измърмори той, заобиколи бюрото и тръгна към вратата.
Александър се дръпна, за да го пусне да мине, без да свали нито за миг поглед от младежа.
Джес се озова с три крачки до вратата.
— Струва ми се, Алекс, че ужасно го уплаши — каза тя. Опита се да се промъкне край него в коридора, но той протегна ръка и й препречи пътя.
— Какво търсиш тук? — На лицето му нямаше и сянка от усмивка.
— Прозорецът беше отворен и аз…
Алекс й хвана ръката, вдигна я високо и взе ножа за книги, който тя още държеше.
— Не ме лъжи, Джес. Дошла си в стаята, за да се срещнеш с този мъж, така ли?
Тя изпита едновременно облекчение и яд.
— Хубав е, нали?
Алекс я хвана за рамото и силно го стисна.
— Чуй ме, ако те спипам още веднъж с друг мъж, ще те…
— Какво ще направиш? Ще прекарваш още повече време с графинята? Би ли отдръпнал, ако обичаш, ей това? — посочи тя с поглед корема му, който й препречваше пътя към коридора. Как се осмелява да я упреква за нещо, което сам върши вече цяла седмица?
— Джесика! — подхвана Алекс, но тя се промъкна край него и излезе от стаята. Щом слезе по стълбата, напъха писмото, което още държеше в лявата си ръка, в деколтето и се върна в салона.
Вечерта у Монтгомърови Софи заразпитва Джесика, която свари да проверява сметките на домакинството, за изминалата седмица.
— Какво сте казала на Алекс? От няколко часа е непоносим.
— Докато стоях в стаята на адмирала, цъфна някакъв нахален лейтенант и се опита да ми определи среща. Алекс се появи преди мъжът да е станал нагъл, но ме обвини, че съм го била насърчила. Въобразява си навярно, че на мен там това ми е било работата, да печеля вниманието на някакъв глупав английски военен.
— Ревността действа благотворно на съпрузите — каза Софи. — Но трябва да сте всеки ден облечена като днес.
— Да ловя мидите с червена рокля? Те ще си пукнат от смях.
— Една дама може да си намери и други занимания, освен ловенето на миди.
— Като например да си шие рокли, да флиртува с хубави млади мъже и да съзаклятничи зад гърба на съпруга си?
— Радвам се, че не плетете интриги — каза саркастично Софи. — Джес, ще ми заемете ли черното си наметало? Трябва да изляза за малко.
— На ваше разположение е — каза Джес, без да вдига очи от сметките.
Софи наметна пелерината, свали качулката ниско над очите. На половината път към къщичката черна фигура й препречи пътя. Глас с особен акцент, който не можа да разпознае, каза:
— Чаках те. — Софи веднага разбра, че пред нея е прословутият Черен отмъстител и явно я е сбъркал с Джесика. Отлично знаеше, че мъжът е всъщност Александър, само че преоблечен, но пак й беше трудно да го възприеме. Очите в процепите на черната маска святкаха заплашително.
Отвори уста, да му каже, че греши, но усети на шията си върха на кинжал.
— Нито дума — каза той с глас, от който по гърба й полазиха тръпки. — Смъквай дрехите.
Софи понечи да протестира, но той притисна още по-силно кинжала в кожата й.
— Не ми възразявай, Джесика! Тази вечер ще взема каквото ми принадлежи.
Начинът, по който го каза, извика у Софи желание да се покори на волята му. Погледна го в очите и разбра, че копнее за този мъж.
С треперещи ръце задърпа връзките по дрехите си. Забрави, че не е жената, която той желае. Роклята й се беше свлякла наполовина, когато Алекс най-сетне разбра грешката си.
— Софи — изпелтечи той и дръпна кинжала от врата й.
Графинята не помнеше друг път да е била толкова бясна. Пред нея стоеше легендарен герой, беше споделил с нея току-що чудесното си желание, а сега се държи като момче, което майка му е заловила на местопрестъплението.
— Александър — каза с подобаващо строг тон, — защо се промъкваш в тъмното и нападаш жените като бандит?
Той се ухили и Софи усети как се поддава за втори път на чара на този мъж. Беше невероятно привлекателен с черната си маска.
— Очаквах Джесика.
— Александър, свали маската. — Надяваше се да се справи с него по-лесно, ако е в познатия облик.
— Не — продължи той да се смее. — Джесика вътре ли е?
— Какво си намислил? Същото, което се опита да направиш току-що с мен? Алекс, трябва да сложиш край на това. Първо я караш да те ревнува като Алекс, после я нападаш, преоблечен като герой от драма.
