конете. — Трябва да му се притека на помощ.
Никога не беше виждала Алекс да тича толкова бързо. И на сън не си бе представяла, че може да се движи толкова пъргаво. Настигна я, дръпна рязко черното наметало от раменете й, наметна го върху своите и продължи към конете. Освободи мълниеносно единия от букаите и се метна на гърба му, преди Джес да е направила две крачки.
— Прибирай се вкъщи! — успя да й викне Алекс, докато се отдалечаваше в галоп върху неоседлания кон и пришпорваше впрегатното добиче да препуска както никога през живота си.
Джесика стоеше като онемяла. Известно време изобщо не проумяваше какво се е случило. Допреди малко Алекс й разправяше надълго и широко нещо за любов и патриотизъм, а в следващия миг вече препускаше с нейното наметало на раменете върху впрегатния кон.
Джес се върна бавно като сомнамбул на хълма и се загледа в онова, което ставаше долу. Видя как Алекс слиза в неспирен галоп по склона, право към групата с факлите. Но не можа да проследи по-нататъшния й път в тъмното. Вече беше трудно да различи вдясно от нея и движенията на Черния отмъстител.
— Моите двама мъже — каза тя и бързо си пое дъх.
Нейните двама мъже, преследвани от армия английски войници.
Зърна пак Алекс, когато факлите го осветиха за кратко. За миг там долу настъпи объркване, а после хората с факлите се обърнаха и хукнаха подир Алекс, а Черния отмъстител, преследван от втора група войници, видя пред себе си свободен път за бягство.
После факлите и конниците изчезнаха от полезрението й. Джес седна на земята и зарови лице в длани. Защо трябва Алекс да върши такава глупост? — се питаше. Защо рискува здравето си, за да помогне на мъж, когото смята за глупак?
Джес остана цял час на хълма. Видя как факлите се скриха в гората, после се появиха отново в края на града. Видя как факлите претърсват на двойки улици и улички и поемат най-сетне към кея.
— Загубили са следата им — прошепна Джес и тръгна към коня. Трябва да се прибере и да помогне на Алекс. Черния отмъстител може да препусне, накъдето си иска, дори към обятията на любима съпруга. Но Алекс ще има нужда от нея.
Не беше лесно да кара кабриолета само с един кон надолу по стръмния хълм, но Джес и не мислеше за трудностите, които ще й създаде кабриолетът. Беше погълната от една-единствена грижа: да си е у дома, когато Алекс се върне.
Беше наблюдавала преследването от хълма и знаеше къде войниците претърсват града, затова успя да заобиколи тези места. Не искаше да среща униформените и да е принудена да им обяснява къде е вторият й кон и какво е направил съпругът й с него.
Стигна до дома на Монтгомърови, без да срещне не само тълпата, но дори един-единствен английски войник. Предаде кабриолета и коня на коняря и вече се канеше да се оттегли в стаята си.
Сойер я извика през отворената врата и преди да разбере какво й е, тя вече плачеше на рамото на стареца и му разказваше какво се е случило.
— Обичаш го, нали? — каза Сойер и я загали по косата. — Обичаш сина ми повече от твоя хубавеляк, твоя дързък Черен отмъстител?
— Да — изхълца Джесика. — Алекс все се оплаква и хленчи, създава ми куп главоболия, но той е наистина много добър човек. Помага колкото може, особено като се има предвид състоянието му. Но това тази нощ беше прекалено. Не може да препуска като луд, без да навреди на здравето си.
Сойер я притисна още по-силно към себе си.
— Сега съм загрижен за твоето здраве. Мисля, че е време да се сложи край на тази игра на криеница. — Той я отдръпна от рамото си. — Иди си в стаята и чакай там Алекс. Искам утре в четири часа да дойдете двамата при мене на чай и се погрижи Алекс да не намери претекст да се измъкне. Доведи го за чая.
— Ако здравето му позволи — изхълца Джес. — Трябва непременно да му стопля вода, да си натопи измръзналите крака.
Сойер отметна къдриците от челото на снаха си.
— Да, почни да го глезиш още тази нощ, защото утре вечер навярно няма да имаш желание да го правиш.
— Какво искаш да кажеш?
— Утре заран ще разбереш. А сега върви и се погрижи за съпруга си. Ще се видим утре на чая.
— Да, сър — Джес целуна свекъра си по бузата и излезе.
— Кой беше? — попита той Ник.
Алекс успя да се изплъзне в последния миг от войниците на краля и да се прибере у Монтгомърови, а там, в тъмния храсталак зад конюшнята се натъкна на Ник.
— Представа нямам — изпъшка Ник. — Доколкото зная, твоят адмирал е получил известие, че кораб с контрабандна стока трябва да акостира в пристанището. Решил да претърси кораба през нощта.
— Да, но човек преоблечен като Черния отмъстител, е помамил войниците надалеч от пристанището — каза ядосано Алекс. — Някой, който е решил да се представи за мен.
— Твоята Джесика къде беше по това време? Тя май…
— Беше с мен — изсумтя Александър. — Отидохме двамата с кабриолета до Облия хълм, исках да й открия там, че аз съм Черния отмъстител. Но тя тъкмо тогава погледна към града, където Черния отмъстител препускаше по улиците, заобиколен от английски войници с факли в ръце. Едва успях да стигна, преди онзи идиот да се види притиснат отвсякъде.
— Искаш да кажеш на Джесика, че ти си Черния отмъстител? — попита Ник и изгледа Алекс с крива усмивка. — Не забравяй, че това жребче ще изрази мнението си за теб.
— Защо, мислиш, я заведох по-далеч от града, за да й го кажа? Не исках Питмън да чуе какво конско ще ми прочете. — Въпреки явното притеснение в гласа му, Алекс се усмихваше. — Откровено казано, радвам се, че ще го научи. Между нас вече няма да има тайни.
— Нито отделни спални.
— Хайде да се прибираме — каза Алекс и си намести перуката. — Утре ще изляза с Джес още веднъж и ще й кажа всичко. Дотогава искам да разбера кой си е присвоил ролята ми.
Джесика трябваше да чака няколко часа, преди Алекс да се върне и да се изкачи през прозореца. Изглеждаше ужасно. Дрехите му бяха мръсни и мокри, перуката извита накриво, лицето му издаваше крайно изтощение.
— Джес! — каза смаян. — Отдавна трябваше да си в леглото.
— Ти също — Тя му помогна да се изкачи през прозореца, заведе го до леглото, накара го да седне. Коленичи, изу му мокрите обувки и панталона, уви студените му крака с топъл пешкир.
— Джес! — възкликна весело Алекс. — Какво значи това? Какво правиш?
— Алекс — погледна го тя умоляващо, — биваше ли в твоето състояние да препускаш така лудо! Можеше да загинеш. Сърцето ти не е свикнало на такива изпитания.
Той я наблюдаваше напрегнато.
— Тревожила си се за мен?
— Разбира се. Хайде, свали мокрото бельо, добре де, няма да гледам, и си легни. Ето ти суха перука, ако мислиш, че ще припадна при вида на плешивата ти глава. Сварих ти супа. Щом легнеш, ще те нахраня.
Алекс смъкна за нула време бельото, навлече презглава суха нощница, намести перуката и се пъхна под юргана. Провеси рамене, дано заприлича на инвалид, и викна на Джес, че е готов.
Тя сложи чиния гореща супа до леглото му, върза под брадичката му салфетка и почна да го храни.
— Как ти скимна да хукнеш като луд надолу по хълма? — попита го с глас, в който укорът беше примесен със закачка.
Той я погледна над лъжицата.
— Не исках да заловят твоя Черен отмъстител. Нали значи толкова много за теб.
Очите на Джесика в миг се напълниха със сълзи.
— Алекс, рискувал си живота си за този мъж само защото го обичам?
