Алекс сви рамене, за да каже, че не му е оставало нищо друго. Тя се усмихна, наведе се, целуна го по челото и продължи да го храни.
— Много благородно от твоя страна, но за мен здравето ти е по-важно от добруването на Черния отмъстител. Той може да се справя и сам с трудностите, няма нужда от твоята… Алекс, зле ли ти е?
Той я хвана за ръката и така я дръпна, че тя седна на леглото.
— Повтори какво каза току-що!
— Казах, че Черния отмъстител наистина много го бива да се излага на опасности, но умее, мисля, и да се измъква сам от тях. Не искам ти да си рискуваш живота, за да го…
— Не това, кажи колко си се тревожила за здравето ми.
Той държеше ръцете й в своите, а очите му заприличаха на ястребови.
Джес сведе поглед към ръцете си и се изчерви.
— Виж какво, Александър, аз може допреди време да съм казвала едно или друго за дрехите ти, за твоя мързел, знам ли за какво още. Но всъщност много те харесвам.
— Колко много?
Джес не вдигна глава.
— Толкова, че и да ме обичаш?
Джес се качи на леглото до него, обгърна тялото му с ръце и крака, сложи глава на рамото му.
— Алекс, Черния отмъстител не е истински. Той е само плът. Харесвам те повече от него, затова се притесних тази вечер толкова много за теб. Може и да не ти е писано дълго да живееш, но ще направя всичко, което е по силите ми, за да продължа дните ти. Закълни ми се, че втори път няма да се втурнеш да спасяваш Черния отмъстител.
— Мисля, че такава клетва мога да дам — заяви Алекс и притисна Джес още по-силно към рамото си.
— Какво искаше да ми разкажеш тази вечер? — попита тя сънено.
— Сега не е най-подходящият момент да ти го казвам — отговори той, без да я пуска от прегръдката си. — Не бива да развалям мига. Утре ще разбереш.
— След чая при баща ти — измърмори Джес.
Седнал в леглото с Джес в прегръдката си, Алекс я галеше по косата. Не можа да заспи. Загледан как слънцето се подава бавно иззад хоризонта, все си повтаряше, че животът може да е толкова прекрасен. В този миг притежаваше онова, което най-много желаеше: любовта на Джесика. Знаеше, че тя ще го обича, каквото и да й се изпречи на пътя — болести, дълги до раменете перуки, някоя и друга малка лъжа относно формите на тялото му или вечерните му занимания. Малко съпрузи са имали такава чудесна възможност да се убедят в любовта на съпругите си.
Той се усмихна и я привлече още по-силно към себе си. Утре вечер ще й каже всичко и тя ще го разбере. Щом е проявила достатъчно женственост и го е заобичала въпреки непривлекателната му външност, сигурно ще е достатъчно жена и за да го разбере.
Ех, няма да е излишно, каза си с усмивка, да махна за всеки случай от стаята всичко чупливо. Възможно е Джес да не разбере веднага. Но той ще я укроти. О, не ще и дума.
— Изглеждаш чудесно, Джесика — каза Сойер Монтгомъри. — Това ли е червената рокля, която ти ушиха по нареждане на графинята? Алекс, не мислиш ли, че е направо великолепна?
Алекс мълчеше.
— Мисля, че роклята му харесва — засмя се Джес.
Софи местеше поглед от нея към него.
— Днес изглеждате особено щастливи. Какво се е случило?
Джес сложи чашата на масата.
— Радвам се, че снощи не успяха да хванат Черния отмъстител. Ти да си научила нещо ново?
— Само че се е изплъзнал на англичаните, а хората са успели да разтоварят контрабандната стока.
Джес доля чашата на Александър, който по-скоро лежеше, отколкото седеше в креслото. Знаеше, че обича да ядосва баща си.
— Чудя се само как е могъл Черния отмъстител да разбере, че тъкмо на този кораб има контрабандна стока?
— И аз с удоволствие бих разбрал. Допускам — от документа, получен от адмирала, но аз не съм го давала на Черния отмъстител. Аз самата не успях да го прочета, преди да ми го откраднат.
— Допускаш ли Черния отмъстител да го е откраднал от стаята ти? — попита Сойер.
— Посред бял ден? Знам ли…
— Какво? — възкликна Александър, изведнъж събуден от унеса си. — Ти си откраднала писмо от бюрото на адмирала? Затова ли те сварих в стаята му?
— Алекс, моля те, успокой се.
Алекс скочи така рязко, че креслото му се прекатури, за малко и масата за чай.
— Софи знаеше ли? Помогна ли ти? Ще ви извия вратлетата и на двете. Ти и проклетата ти червена рокля. Да не беше тя, веднага щях да разбера какво си наумила. Хайде, Джесика, помогни ми…
— Седни! — изрева Сойер и сложи рязко край на тирадата на Александър. — Не позволявам в мое присъствие да разговаряш така с една дама.
Алекс се отпусна пак намръщен в креслото. Очите му казваха на Джес, че по-късно ще се върне на темата.
— Искам да целунеш жена си и да й се извиниш. Тоя избухлив нрав си го наследил от майка си. Не е бивало един Монтгомъри да крещи на жена. — Алекс остана да седи, стиснал зъби.
— Предложението ми харесва — заяви Джес. — Избухването на Александър изобщо не й направи впечатление. Боеше се само гневът да не претовари сърцето му.
Сойер не откъсна гневен поглед от сина си, докато той не хвана ръката на Джесика, не я докосна с целувка и не смотолеви нещо неясно.
— О-о! — проточи, явно разочарована, Джес.
— По дяволите! — изрева повторно Сойер, без да й обръща внимание. — Не, не, не съм възпитал син като теб. Нали те видях как целуваше своя миниатюрен италиански флирт, въпреки че не притежава и половината от женствеността на Джес. Толкова малко ли си мъж, та не те бива даже да целунеш съпругата си?
Алекс размени ядосани погледи с баща си, после награби Джес и я привлече в обятията си, въпреки чайната масичка помежду им, тъй че чаши и парчета торта се затъркаляха по пода. Целуна Джесика с цялата страст, насъбрана в него през последните седмици.
— Сега доволен ли си? — сопна се Алекс на баща си и натисна Джесика да седне в креслото. — На вас никога няма да угодя, но да целуна жена си все още ме бива — отсече той и излезе от стаята.
Сойер наблюдаваше Джесика, която продължаваше да седи като замаяна.
— Хайде, иди при него — каза той меко.
Джесика се надигна бавно и тръгна към вратата. Докато вървеше по коридора, всичко й се мержелееше. Чу гласове и спря.
Елеонор и Софи седяха в стаята на Софи.
Джес влезе, затвори зад себе си вратата, облегна се на нея и след още миг успя криво-ляво да се овладее.
— Александър е Черния отмъстител — успя да изрече с огромно усилие.
— Да, миличка, той е.
Джес седна. Толкова много мисли нахлуха едновременно в главата й. Тя е омъжена за Черния отмъстител.
— Аз ли съм последната, която го научава?
— Положително не си ти последната — отвърна й Софи.
Джес си пое дълбоко дъх.
— Кой още знае?
Елеонор вдигна очи от ръкоделието.
— Чакай да помисля, — ами Николай, Натаниел, Сойер навярно, Сам и…
