мисли и престанах да се измъчвам от безплодни желания да попадна на континента.
И още нещо: след като поразмислих върху тази работа, реших, че сушата е испанска, а в такъв случай положително все някога щях да видя кораб, който плава нататък или в обратната посока; ако това обаче не станеше, значи виждах населения от диваци бряг между испанските земи и Бразилия, където обитаваха най-злите диваци, защото те са канибали или людоеди, и без изключение убиват и изяждат всяко човешко същество, попаднало в ръцете им.
Обзет от такива размисли, бавно продължих напред и се озовах в онази част от острова, която вече знаех, че е много по-приятна от моята — с просторни, благоуханни савани, обсипани с цветя и треви, и множество прекрасни гори. Видях гъмжило от папагали и ми се прииска да уловя някой и ако е възможно, да го взема и да го опитомя, за да го науча да разговаря с мене. След известни усилия наистина улових едно папагалче, което цапардосах с тоягата си, а като се съвзе, го занесох у дома; ала изминаха няколко години, преди да го накарам да проговори, но все пак накрая го научих да ме вика по име като добър приятел. Премеждието, което последва обаче, макар и незначително, ще представлява забавен разказ, когато му дойде времето.
Пътешествието ме разведри извънредно много. На по-ниските места попаднах на диви зайци (поне за такива ги взех) и на лисици, но тези животни се различаваха от всички други видове, които познавах, и макар че убих няколко, месото им не ми хареса. Нямаше обаче и нужда да ги преследвам, защото ми се намираше достатъчно храна, и то съвсем хубава, най-вече следните три неща: кози, гривяци и костенурки, а като добавех към тях и гроздето, дори на пазара Ледънхол в Лондон не могат да се намерят продукти за по-добра трапеза от моята, като се има предвид, че сам се справях с всичко. И макар че все пак се намирах в окаяно положение, имах достатъчно причини да бъда благодарен, че не страдам от лишения — напротив, храна имах в изобилие, дори и лакомства имах.
По време на това пътешествие никога не извървявах повече от две или около две мили на ден, но толкова често се отклонявах или се връщах назад, за да гледам какви открития мога да направя, че стигах съвсем изнурен до мястото, където решавах да почина и да прекарам нощта. И тогава се разполагах на някое дърво или се ограждах, като забивах колове в земята между две дървета, или пък ги нареждах така, че нито един див звяр да не може да ме доближи, без да се събудя.
Щом стигнах до морския бряг, с почуда разбрах, че ми се е паднало да се заселя в най-лошата част на острова, защото тук брегът направо гъмжеше от костенурки, докато от другата страна за година и половина бях намерил едва три. Имаше и невъобразимо много птици от всякакви видове, някои от които бях срещал вече, други виждах за първи път. Месото на повечето бе съвсем хубаво, но не знаех какви са, знаех само името на птиците, които се наричат пингвини.
Можех да застрелям колкото си искам от тях, но използвах много пестеливо барута и сачмите, поради което предпочитах при възможност да убия коза, защото щеше да е по-подходяща храна, но макар че тук имаше повече кози, отколкото на моята страна от острова, много по-трудно успявах да се приближа до тях: местността беше равнинна, без възвишения, и те ме забелязваха много по-рано, отколкото когато стоях на някой хълм.
Признавам, че този край бе много по-приятен от там, където се бях заселил, но въпреки това не изпитах ни най-малкото желание да се преместя, защото след като се бях установил в моето жилище, аз се привързах към него, а през цялото време тук се чувствах като на пътешествие, далече от родния дом. Както и да е, тръгнах по морския бряг в източна посока и предполагам, че извървях около дванайсет мили, след което забих в пясъка огромен кол, който да служи за ориентир. После реших да се връщам у дома, а следващото пътешествие да предприема от другата страна на острова, на изток от моето жилище, и по обиколен път да стигна отново до този кол. По за това — като му дойде времето.
Върнах се по различен път от този, по който бях дошъл, като си мислех, че лесно мога да държа под око целия остров, така че няма начин да не разпозная по околността къде се намира първото ми жилище. Обаче се лъжех, защото след като бях извървял две-три мили, аз се спуснах в много голяма долина, но тя бе оградена от хълмове, които пък бяха обрасли с гори, и затова се ориентирах накъде да вървя единствено по слънцето, а дори и в този случай успявах само когато бях сигурен къде би трябвало да се намира слънцето по това време на деня.
Стана така, че несполуката ми се увеличи, защото тези три-четири дни, докато бях в долината, времето бе мъгливо и не можех да видя слънцето. Лутах се, обзет от притеснения, и накрая се принудих да стигна до морския бряг и да потърся онзи стълб, за да се върна по същия път, по който бях дошъл; по този начин лесно разбрах коя е вярната посока и тръгнах към дома. Времето беше изключително горещо, а пушката, припасите, брадвичката и другото, което носех, ми дотежаха много.
XII глава
По време на това пътешествие моето куче подплаши едно яре и го притисна натясно, а аз дотичах, за да го отърва от кучето, хванах го и така то остана живо. Много ми се искаше, ако е възможно, да го отведа у дома, защото отдавна си бях наумил да опитам да намеря едно-две ярета и да започна да отглеждам опитомени кози, които щяха да ми служат за храна, когато се свършат барутът и сачмите.
Направих оглавник за малкото създание и с връв, която бях извадил от едно корабно въже и винаги носех със себе си, го вързах и го поведох, макар и с известни затруднения, докато стигнахме до новия заслон, където го пуснах в ограденото място, защото нямах търпение да се прибера у дома — бях отсъствал повече от месец.
Не мога да опиша каква радост изпитах, когато влязох в старата си колиба и легнах на хамака. Пътешествието, по време на което обикалях и се лутах без покрив, под който да се приютя, ми беше толкова неприятно, че моята „къща“, както я наричах мислено, в сравнение с това ми се видя направо превъзходна, заобиколен бях от всякакви удобства, така че реших никога вече да не се отдалечавам много от нея, след като ми бе писано да остана на острова.
Почивах си у дома около седмица, за да възстановя силите си и да си угаждам след дългото пътешествие; през повечето време се занимавах с тежката задача да направя клетка за моя папагал Пол, който вече съвсем се беше опитомил и изобщо не се боеше от мене. След това започнах да се безпокоя за горкото яре, което бях оставил в Ограденото място, и реших да отида и да го доведа у дома или да му дам храна. Така и направих — отидох и го заварих край навеса, защото всъщност нямаше начин да се измъкне; беше съвсем отпаднало поради липсата на храна. Залових се да нарежа клонки от дърветата и храстите, които растяха наоколо, и ги прехвърлих оттатък плета, а когато ярето се нахрани, вързах го както преди и го поведох. Нямаше обаче нужда от това, защото след като вече не изпитваше глад, то бе съвсем кротко. Вървеше по петите ми като кученце и понеже непрекъснато го хранех, така се привърза към мене, беше толкова гальовно и мило, че оттогава нататък стана едно от домашните ми животни и никога не се отделяше от мене.
Беше настъпил дъждовният период през есенното равноденствие и аз прекарах трийсети септември по същия благоговеен начин както преди, защото това бе втората годишнина от попадането ми на острова, а изгледите да получа избавление бяха все същите, както и в първия ден, когато кракът ми стъпи тук. Посветих целия ден смирено да благодаря за множеството чудотворни прояви на милосърдие към мен, осъдения на самота, без които положението ми щеше да бъде далеч по-окаяно. Отправих смирена и дълбока благодарност към Бог, който бе имал добрината да ме забележи и така стана възможно да съм по-щастлив в своята самота, отколкото ако бях свободен, сред човеци и изпитвах всички удоволствия на света; Бог изцяло възмезди лишенията в моя самотен живот и липсата на човешко общество чрез своето присъствие и чрез благоволението, с което обсипа душата ми, като ме подкрепяше, утешаваше и насърчаваше да се оставя в ръцете на провидението в този миг, за да се надявам на вечното Му присъствие По-късно.
Едва тогава осезаемо започнах да усещам колко по-щастлив бе животът, който водех сега независимо от окаяното ми положение, в сравнение с греховния, презрян и отвратителен живот, който бях водил в миналите дни. Сега и мъките, и радостите ми бяха различни, дори в желанията ми имаше промяна, чувствата ми избликваха в друга посока и аз се наслаждавах на съвършено нови неща, като се има предвид
