дали ще ме подкрепи. Петкан вече бе превъзмогнал уплахата си, а духът му бе леко приповдигнат от глътката ром, която му дадох; беше се развеселил и ми отговори както преди — че ще умре, когато аз го „помоля“ да умре.
Изпаднал в пристъп на гняв, аз веднага разделих оръжията, които бях заредил, между двама ни: дадох на Петкан един пищов, за да го затъкне в пояса си, и три пушки, които да носи на рамо, а аз взех втория пищов и другите три пушки, и в този вид потеглихме. Сложих в джоба си малко шише ром, а на Петкан дадох голяма торба с още барут и сачми. Що се отнася до указанията, поръчах му да ме следва по петите и да не се издава, нито да стреля или да прави каквото и да било, докато не го накарам, а междувременно да пази пълно мълчание. Така натоварени, заобиколихме почти една миля вдясно, за да преминем през потока и да навлезем в гората, тъй като исках да се доближим на изстрел от диваците, преди да са ни открили — бях видял с далекогледа, че това е лесно постижимо.
Докато да извървим този път, обзеха ме предишните мисли и решителността ми се разколеба. Не че въобще ме плашеше броят на диваците (защото това бяха едни клети невъоръжени нещастници и нямаше съмнение, че ги превъзхождам) — можех дори сам да се справя: замислих се обаче каква е потребността, основанието и най-вече нуждата, за да отида и да потопя ръцете си в кръв, като нападна хора, които нито ми бяха сторили зло, нито хранеха такива намерения, защото нямаха вина по отношение на мене, а дивашките им обичаи си бяха лично тяхна беда — доказателство, че Бог наистина ги бе изоставил заедно с другите народи в тази част на света да живеят скудоумно и да вършат подобни нечовешки постъпки; но това не ме принуждаваше да поема ролята на техен съдник, а още по-малко — да наказвам от името на Бога, защото Той щеше да вземе делото в свои ръце в мига, когато смяташе, че е необходимо, и щеше да последва всеобщо възмездие за всичките им престъпления като народ. Засега обаче това не ми влизаше в работата — вярно, че за Петкан имаше известно оправдание, защото той бе техен явен враг и Се намираше в положение на война тъкмо с тези хора, поради което беше в правото си да ги нападне; за себе си обаче не можех да кажа същото. През цялото време, докато вървях, тези мисли така вълнуваха душата ми, че реших да стигна по-близо до мястото, откъдето да наблюдавам дивашкото пиршество, и да пристъпя към действие само ако Бог ми даде знак, а в случай че не се яви нова потребност, което засега не можех да предвидя, да стоя настрани.
С това решение наум навлязох в гората, а Петкан ме следваше по петите с възможно най-голяма предпазливост и без да вдига шум, докато не наближихме края на гората откъм страната на диваците. Когато остана да ни дели само тази част от гората, тихо повиках Петкан и като му посочих едно от крайните дървета, помолих го да се изкатери на него и да ми каже дали оттам добре се вижда точно какво правят диваците. Той го стори и веднага слезе, за да ми съобщи, че диваците се виждат оттам много добре — насядали са около огъня, опекли са един пленник и ядат, а друг пленник лежи вързан недалече на пясъка и според Петкан чака да го убият. Цял пламнах от гняв, защото Петкан ми каза, че човекът не е от неговия народ, а е един от дошлите в страната им с лодка брадати мъже, за които ми беше говорил. Щом спомена, че това е бял брадат мъж, обзет от ужас, аз се покатерих на дървото и ясно видях с далекогледа един бял мъж на брега край морето. Ръцете и краката му бяха вързани с нещо като рогоз или тръстикови стебла; беше европеец, облечен с дрехи.
Имаше друго дърво насред гъстака, което беше още по-близо до диваците, и като пообиколих, разбрах, че мога да стигна до него незабелязано и тогава ще се намирам на половин изстрел разстояние от тях. Затова обуздах страстите си, макар да бях изпаднал в ярост до крайна степен, и като се върнах около двайсет крачки назад, тръгнах през храсталака, който стигаше до другото дърво. Оттам се добрах до малко възвишение на около осемдесет ярда от диваците, откъдето ги виждах като на длан.
XXV глава
Вече нямах нито миг за губене, защото деветнайсет от проклетите изчадия седяха вкупом на земята, а двама току-що се бяха запътили да заколят клетата християнска душа и сигурно щяха да пренесат пленника къс по къс до огъня. Тъкмо се бяха навели да развържат краката му, и аз се обърнах към Петкан:
— Сега, Петкане — рекох му аз, — прави каквото ти казвам!
Петкан кимна и тогава аз добавих:
— Повтаряй съвсем същото, което правя аз, и гледай да не сбъркаш в нещо!
След което оставих един мускет и една ловджийска пушка на земята и Петкан стори същото със своите оръжия. С другия мускет се прицелих в диваците и накарах Петкан също да се прицели. Попитах го дали е готов и той ми отговори утвърдително.
— Тогава стреляй! — казах му аз и в същия миг дадох изстрел.
Петкан се прицели много по-добре от мен, поради което в тази страна, където стреля, уби двама диваци и рани още трима; а аз убих един и раних двама от моята страна. Можете да не се съмнявате, че настъпи ужасна суматоха — всички, които не бяха улучени, скочиха на крака и отначало не знаеха накъде да побягнат или да гледат, защото нямаха представа от каква посока идва гибелта. Както го бях помолил, Петкан не отместваше поглед от мене, за да следи какво правя, така че когато подир първия изстрел оставих мускета и грабнах ловджийската пушката, той стори същото.
— Готов ли си, Петкане? — попитах го аз.
— Да — отвърна той.
— В Божието име да стреляме тогава!
С тези думи аз отново стрелях по зашеметените изчадия, стреля и Петкан. И понеже сега пушките ни бяха заредени с дребни сачми, или както казвах аз, с дребни куршуми, видяхме, че падат само двама, но ранените бяха толкова много, че хукнаха напосоки и пищяха като обезумели, целите в кръв и повечето с тежки рани, така че скоро нови трима се строполиха на земята, макар да не бяха умрели.
— А сега, Петкане — казах аз, като оставих използваната пушка и взех мускета, който все още беше зареден, — следвай ме!
И при тези думи изскочих от гората и излязох на открито, а Петкан вървеше по петите ми. Щом разбрах, че диваците са ме видели, започнах да крещя с цяло гърло, като накарах Петкан да прави същото. И като тичах с вее сила (което между другото съвсем не беше голяма бързина, понеже бях натоварен с оръжията), насочих се право към клетата жертва, която, както казах, лежеше на пясъчния бряг между мястото, където седяха диваците, и морето. Двамата касапи, които се канеха да накълцат човека, явно се бяха стреснали още при първия изстрел, бяха изоставили работата си и сега ужасно уплашени тичаха към морето и скочиха в едно от канутата, а други трима също се отправиха нататък. Обърнах се към Петкан и му дадох знак да излезе напред и да стреля по тях. Той веднага ме разбра и като претича около четирийсет ярда, за да се приближи, стреля по тях и аз си помислих, че ги е убил до един, защото видях как вкупом падат в дъното на лодката, но скоро двама от тях бързо се вдигнаха. Все пак другите двама бяха убити, а третият — ранен, затова лежеше в лодката и го помислих за умрял.
Докато слугата ми Петкан стреляше по тях, аз извадих ножа си и прерязах тръстиковите върви, за да освободя ръцете и краката на клетата жертва, и когато го повдигнах, попитах го на португалски що за човек е. Той ми отвърна на латински: „Christianus“33, но беше толкова слаб и отпаднал, че нито можеше да се изправи, нито да говори. Извадих шишето от джоба си и му го подадох, като му обясних, че трябва да пие, и той го стори. След това му дадох парче хляб и той го изяде, а после го попитах какъв е по народност и той ми отговори: „Espagniole“34. А когато малко се посъвзе, даде ми да разбера с всевъзможни знаци колко безкрайно ми е благодарен за избавлението си.
— Сеньор — казах аз с всичкия испански, който успях да скалъпя, — ще поговорим по-късно, защото сега предстои битка, и ако са ви останали някакви сили, вземете този пищов и сабята и започвайте!
Той пое оръжията с голяма благодарност и щом вече бяха в ръцете му, те сякаш му вдъхнаха нов живот: пленникът се спусна върху убийците си като хала и миг по-късно направи двамина от тях на пестил. Истината е, че понеже цялата работа изненада окаяните създания, те така се бяха уплашили от изстрелите,
