на кръста, с два пищова, затъкнати в колана и с по една пушка на раменете.
Както казах по-горе, планът ми беше да не предприемам нищо до падането на нощта, но към два часа след пладне, когато денят е най-горещ, забелязах, че всички са се изпокрили в гората и реших, че сигурно са заспали. Тримата окаяни клетници обаче бяха твърде обезпокоени за съдбата си, та да заспят, и седяха под сянката на голямо дърво на около четвърт миля от мене, далече, както си мислех, от погледите на останалите.
Поради това реших да им се покажа и да науча нещо за тяхното положение. Тутакси потеглих към тях в този вид, който вече описах, като слугата ми Петкан вървеше на доста голямо разстояние от мене и както бе въоръжен също изглеждаше страшен, но аз бях далеч по-внушително и по-призрачно видение от него.
Приближих се доколкото бе възможно все още без да им се показвам, след което, преди някой от тях да ме е видял, им извиках на испански:
— Кои сте вие, господа?
Гласът ми ги стресна, а когато видяха каква чудата гледка представлявам, слисаха се десетократно повече. Въобще не отвърнаха, ала ми се стори, че всеки миг се готвят да побягнат, затова им заговорих на английски.
— Господа — започнах аз, — не се изненадвайте, че ме виждате. Може би точно когато не очаквате, близо до вас се намира ваш приятел.
— Тогава той трябва да ни е изпратен право от небето — каза много печално единият, като междувременно свали шапката си за поздрав, — защото в нашето положение е изключено да получим помощ от простосмъртен.
— Всичката помощ иде от небето, сър — казах аз. — Все пак сигурно е възможно да насочите един непознат човек по какъв начин би могъл да ви помогне, защото ми се струва, че сте изпаднали в голяма беда. Наблюдавах пристигането на лодката и когато, струва ми се, отправихте някакви молби към грубияните, които бяха с вас, видях, че един замахна със сабята си, за да ви убие.
По лицето на клетника потекоха сълзи; той се разтрепери и с изумен вид ми отвърна:
— С бог ли разговарям, или с човек?! Човек от плът и кръв ли е това, или е ангел?!
— Не бойте се, сър — успокоих го аз, — ако Господ беше изпратил ангел, за да ви избави, той щеше да е по-добре облечен и въоръжен по различен начин от този, който виждате. Забравете, моля ви, страховете си. Аз съм жив човек, англичанин, и както разбирате, съм готов да ви подкрепя. Разполагам само с един слуга, носим оръжие и барут — кажете без да се стеснявате, можем ли да ви услужим? Какво се е случило?
— Това, което ни се случи, господине — каза човекът, — е много дълго за разправяне, при положение че убийците ни са толкова наблизо. Накратко казано, господине, аз бях капитан на кораба, а сред моряците избухна бунт. С мъка бяха склонени да не ме убиват и накрая ме докараха на този пустинен бряг заедно с двамата ми другари — единият е моят помощник, другият е пътник. Предполагахме, че тук ще загинем, понеже смятахме мястото за необитаемо, и все още не знаем какво да мислим.
— Къде са онези зверове, враговете ви? — попитах го аз. — Знаете ли къде отидоха?
— Ей там са легнали — посочи той един гъсталак — и сърцето ми се свива от страх, че може да са ви видели или да са ви чули, като заговорихте. Ако е така, положително ще убият всички ни.
— Имат ли някакво огнестрелно оръжие? — попитах го аз.
Отговори ми, че носят само две пушки, а третата били оставили в лодката.
— Добре тогава, другото е моя работа — рекох аз. — Виждам, че всички те спят, така че най-лесното е да ги избием. Не е ли обаче по-добре да ги пленим?
Човекът отвърна, че сред моряците има двама отчаяни злодеи и едва ли е безопасно да се проявява някакво милосърдие към тях; но ако се справим с двамата, според него останалите ще се върнат към задълженията си. Попитах го кои са двамата. Отговори ми, че от такова разстояние не може да ги разпознае, но е готов да изпълни всяко мое нареждане.
— Тогава — рекох аз — нека се отдалечим, за да не ни видят или чуят, ако се събудят, пък ще решим какво да правим по-нататък.
И тримата пленници на драго сърце тръгнаха с мене, докато не се скрихме в гората.
— Вижте какво, господине! — започнах аз. — Ако се заема с вашето избавление, готов ли сте да се съгласите на две мои условия?
Капитанът предугади какво ще му предложа и веднага каза, че ако спасим него и кораба му, ще бъде изцяло на мое разположение и подчинение; а ако корабът остане в чужди ръце, ще живее и ще умре редом с мене в онази част на света, където го пратя. Другите двама повториха думите му.
— Е, моите условия са две — продължих аз. — Първо, докато сте на острова заедно с мене, да не проявявате претенции за никаква власт, а ако ви дам оръжие, при всякакви обстоятелства да ми го върнете, като не вземате решения без мене за каквото и да е на този остров и междувременно изпълнявате моите нареждания. Второ, ако успеем да превземем кораба, да закарате мене и хората ми до Англия, без да заплащаме пътуването.
Капитанът ми даде всичките уверения, които може да си представи въображението на един честен човек — че е готов да изпълни тези съвсем справедливи искания; при това, тъй като щеше да дължи живота си на мене, обеща до края на дните си при всеки възможен случай да доказва своята признателност.
— Добре тогава — рекох аз. — Ето ви три мускета, барут и сачми. И ми кажете какво смятате, че трябва да се прави по-нататък.
Капитанът ми засвидетелства всичката благодарност, на която бе способен, но предложи изцяло да се осланя на моите напътствия. Казах му, че според мене е опасно да се предприема каквото и да е и че най- добрият начин, който ми идва наум, е да засипем моряците с куршуми веднага, както спят, а в случай че някои останат живи след първия изстрел и предложат да се предадат, може да ги пощадим, Ето защо оставях първия изстрел изцяло в ръцете на Божието провидение.
Капитанът заяви доста сдържано, че няма желание да ги убива, ако това не е неизбежно, но че онези двамата са непоправими злодеи и единствени подстрекатели на бунта на кораба и че ако ни се изплъзнат, зле ни се пише, защото ще отидат на кораба, ще доведат всички останали моряци и ще ни избият до крак.
— Добре тогава — рекох аз, — нуждата подкрепя моето предложение, защото това е единственият начин да спасим живота си.
Все пак, като видях, че капитанът продължава да се опасява от проливането на кръв, казах му, че трябва да отиде сам заедно с другите двама и да се справят както намерят за добре.
Посред нашия разговор чухме, че някои от моряците са се събудили и скоро видяхме двама да се изправят на крака. Попитах капитана дали между тях не се намира единият от главатарите на бунта, но той отговори отрицателно.
— Добре тогава — казах аз, — може да ги оставите да се отърват, защото, изглежда, провидението ги събуди, за да оцелеят. Но ако и другите избягат, вината вече ще е ваша.
Развълнуван от думите ми, капитанът грабна мускета, който му бях дал, и пъхна един пищов в колана си; двамата му другари също взеха пушки. Тръгнаха пред него и дигнаха малко шум, при което единият от събудилите се моряци се обърна и като ги видя да идат, викна на останалите. Но беше вече твърде късно, защото в мига, когато извика, пушките гръмнаха. Стреляха двамата спътници на капитана, а той благоразумно изчакваше. Те толкова добре се бяха прицелили в добре познатите им злодеи, че единият бе убит на място, а другият — тежко ранен, но понеже бе все още жив, успя да се изправи на крака и започна настойчиво да вика другия на помощ. Капитанът обаче пристъпи към него и му каза, че е твърде късно да вика за помощ, че по-добре да отправи виковете си към Господ, за да му прости злодеянията, и при тези думи замахна с приклада на пушката и го повали, така че злодеят млъкна завинаги. В групата имаше още трима и единият изглеждаше леко ранен. По това време вече бях при тях и когато видяха безизходното си положение, моряците взеха да молят за милост. Капитанът каза, че ще пощади живота им, ако му дадат уверения, че се отричат от предателството, в което са се провинили, и се закълнат, че ще му бъдат верни, ще участват в превземането на кораба и след това ще потеглят обратно за Ямайка, откъдето идеха. Те заявиха искреното си съгласие толкова убедително, че повече не можеше да се желае, и капитанът беше готов да им повярва и да пощади живота им, на което аз не се възпротивих, само че го накарах за времето, когато са на острова, да ги държи с вързани ръце и крака.
