Докато ставаше всичко това, изпратих Петкан с помощник-капитана до лодката и наредих да я направят неизползваема, като донесат греблата и платното. Те го сториха, а не след дълго тримата, които се скитаха (за свое щастие) отделно от другите, се завърнаха, чули изстрелите и като видяха капитана си, доскоро техен пленник, а сега победител, доброволно позволиха да бъдат вързани и така постигнахме пълен успех.
Сега дойде ред взаимно да се осведомим с капитана за своите съдби. Аз започнах пръв и му разказах цялата си история, която той изслуша с голямо внимание, граничещо с изумление, особено заради чудодейния начин, по който се бях снабдил с храна и оръжие. И понеже историята ми наистина е цял низ от чудеса, тя му направи силно впечатление; а когато добави към това и случилото се с него, той реши, че съм бил съхранен като че нарочно, за да му спася живота, при което сълзите рукнаха по лицето му и той не можа да каже нито дума повече.
С това разговорът ни приключи и аз го поведох заедно с двамата му другари към жилището си, където влязохме по същия път, по който аз бях излязъл, а именно — отгоре, след което им дадох да се подкрепят с каквото се намери и им показах всичките хитрости, които бях измислил през безкрайно дългото време от пребиваването си на острова.
Всичко, което им показах, и всичко, което им разказах, направо ги изуми, но капитанът се възхити най- много от укреплението и от това колко съвършено е замаскирано убежището ми от дърветата, посадени преди близо двайсет години, превърнали се вече в малка гора (тъй като дърветата тук растат много по- бързо, отколкото в Англия), и то толкова гъста, че навсякъде бе непроходима, освен където бях оставил тясна, криволичеща просека. Обясних на капитана, че това е моята крепост и моето седалище, но както повечето владетели разполагам и с имение в околността, където при случай мога да се оттеглям, и което ще му покажа някой друг път, защото сега задачата ни е да обмислим как да завладеем кораба. Капитанът се съгласи с мене, но ми обясни, че изобщо няма представа какви стъпки могат да се предприемат, защото на борда все пак са останали двайсет и шест моряка, които след като са се присъединили към злополучния заговор и са заложили главите си с това престъпване на закона, сега отчаяно ще се мъчат да задържат все същото положение, за да отърват бесилото, в случай че стигнат до Англия или до някоя от английските колонии, затова не бива да ги нападаме, след като толкова ни превъзхождат по численост.
Известно време размишлявах върху думите му и реших, че неговото заключение е съвсем разумно, следователно без да се помайваме трябва да намерим друг начин, по който да изненадаме и заблудим хората на борда, та да им попречим да слязат на брега и да ни избият. Не след дълго ми хрумна, че екипажът скоро ще започне да се чуди какво се е случило с другарите им и с лодката, при което положително ще тръгнат към брега с втората лодка, за да ги търсят, и може би ще тръгнат въоръжени, така че едва ли ще им насмогнем. Капитанът се съгласи, че имам право.
При това положение аз му казах, че първото, което трябва да сторим, е да повредим лодката, намираща се на сушата, за да не могат да си я приберат, като за тази цел свалим от нея всичко, което успеем, та да я направим негодна за плаване. Затова се качихме вътре, взехме оръжието, оставено там, както и всичко друго, което ни попадна, а именно бутилка бренди, бутилка ром, малко сухари, една барутница и голяма буца захар, увита в къс платно, която тежеше пет-шест фунта. Всичко това бе добре дошло за мене, особено брендито и захарта, защото бях свършил собствените си запаси от тях преди много години.
Когато пренесохме всичко това на брега (греблата, мачтата, платното и кормилото бяхме пренесли по- преди, както вече писах), пробихме голяма дупка в дъното, така че дори да ни надвиеха, нямаше да могат да използват лодката.
Истината е, че не ми се вярваше много да успеем и да превземем кораба, но смятах, че ако моряците си тръгнат без лодката, лесно ще мога да я поправя, така че да стигнем с нея пътьом до Подветрените острови35 и да посетим испанските си приятели, за които продължавах да мисля.
В изпълнение на тези свои планове най-напред обединихме силите си и изтеглихме лодката толкова далече на сушата, че отливът да не може да я отнесе дори в разгара си; при това бяхме пробили в дъното твърде голяма дупка, която трудно можеше да бъде запушена. Тъкмо седяхме и размишлявахме какво да правим, когато чухме оръдеен изстрел от палубата и видяхме как размахват сигнален флаг, за да подканят лодката да се прибира. Но никаква лодка не потегли към тях и те дадоха още няколко изстрела, както и различни други сигнали.
Накрая, когато всичките им усилия да привлекат вниманието излязоха безплодни и лодката не потегли, видяхме с моя далекоглед, че спускат друга лодка и гребат към брега. Когато приближиха, разбрахме, че вътре има най-малко десет души, при това въоръжени.
Понеже корабът се намираше почти на две левги от брега, можехме добре да следим пристигащата лодка и ясно различавахме моряците, дори и лицата им, защото държаха курс малко по на изток от първата лодка и за да стигнат до мястото, където тя бе спряла, караха успоредно на брега.
По тези причини, както обясних, ги виждахме съвсем добре и тъй като капитанът познаваше лично хората в лодката, каза ни, че трима от тях са много честни по характер и е сигурен, че са били подведени от останалите, за да участват в заговора, понеже са били насилени и сплашени.
Що се отнася обаче до боцмана (който, изглежда, беше старшият офицер между тях), както и до другите моряци, нямаше съмнение, че и той, и всеки друг член на екипажа отчаяно щеше да защитава новите си позиции и капитанът ужасно се боеше, че силите ни са прекалено неравни.
Аз му се усмихнах и му рекох, че хора в нашето положение са вън от обсега на страха, понеже виждат, че всяко следващо обстоятелство е по-добро от онова, в което се намират, затова можем да очакваме, че изходът, бил той живот или смърт, във всеки случай ще се превърне в избавление. Попитах го какво си мисли за съдбата, която ме е сполетяла, и не смята ли, че си струва да направя опит да се избавя.
— А къде изчезна, господине — добавих аз, — вярата, която допреди малко така ви крепеше? Че аз съм оцелял тук, за да спася живота ви? Аз например смятам, че в целия ни план липсва само едно-единствено нещо.
— И кое е то? — попита той.
— Ами това, което вие казахте: че между тях се намират трима-четирима честни люде, които трябва да бъдат пощадени. Ако всичките принадлежаха към негодниците от екипажа, щях да си помисля, че Божието провидение ги е избрало, за да ги предаде във вашите ръце. Добре да знаете, разполагаме с всеки човек, стъпил на брега, и дали ще живее, или ще умре, зависи от това, как се държи към нас.
Изрекох тези думи гръмогласно и с бодър вид и усетих, че капитанът доста се насърчи, след което здраво се заловихме за работа. Още в мига, когато видяхме лодката да потегля от кораба, взехме решение да разделим пленниците и междувременно успяхме напълно да ги скрием.
Двама от тях, в които капитанът имаше по-малко вяра, отколкото в другите, изпратих с Петкан и с единия от тримата (от спасените трима) в моята пещера, където щяха да бъдат достатъчно далече, вън от всякаква опасност да бъдат чути или открити, или да намерят път през гората, ако успееха да се измъкнат. Оставиха ги там вързани, но им предложиха храна и им обещаха, че ако кротуват, след ден-два ще бъдат освободени, но ако се опитат да избягат, животът им няма да бъде пощаден. Те дадоха честна дума, че търпеливо ще понесат затвора си, и много благодариха, че сме се държали толкова добре с тях и не сме ги оставили гладни и на тъмно — Петкан им беше занесъл свещи (от онези, които сами правехме), за да им бъде по-уютно; при това те си мислеха, че той ще стои на стража пред входа.
Останалите пленници имаха повече късмет. Вярно, че държахме двама от тях вързани, защото капитанът много-много не им вярваше, но пък другите двама по негова препоръка преминаха на мое разпореждане, след като тържествено се заклеха да живеят или да умрат заедно с нас. Така че с тях и с тримата честни моряци ставахме общо седмина, при това добре въоръжени. Изобщо не се съмнявах, че ще смогнем да се справим съвсем успешно с десетте члена на екипажа, като се има предвид, че по думите на капитана сред тях също имаше трима-четирима честни хора.
Веднага щом доплаваха до мястото, където бе слязла първата група, приближиха лодката до брега и като слязоха, изтеглиха я подире си. Това ме зарадва, понеже се притеснявах да не я оставят на котва далече от брега с няколко моряци, които да я пазят, а в такъв случай нямаше да можем да я превземем.
Щом стъпиха на брега, първото, което направиха, беше да изтичат при другата лодка и веднага си пролича, че изненадата им е много голяма, понеже я завариха без мачта и така нататък, както вече казах,
