е да остане без приятели. Казвам жена, защото явно е, че мъжете нямат нужда от съвети, могат сами да се ръководят, винаги се измъкват от затруднения и вършат сделки много по-добре от жените. Ако една жена няма приятел, комуто да разкаже какво върши и който да я посъветва и да й помогне, почти сигурно е, че тя ще се опропасти; и колкото повече пари има, толкова по-голяма е опасността да бъде измамена и ощетена. Така стана с моите сто лири, които предадох на златаря. Положението му, изглежда, е било отдавна разклатено, но аз не знаех нищо за това, нито имаше с кого да се посъветвам и, разбира се, парите ми пропаднаха.
Когато една жена остане да се грижи сама за себе си и няма с кого да се посъветва, тя все едно, че е кесия с пари или скъпоценен камък, загубен на улицата, които първият минувач може да намери.
Ако някой честен и почтен човек намери загубената скъпоценност, той ще потърси собственика и ще му я предаде. Но обикновено загубената вещ попада в ръцете на човек, който не се стеснява да я присвои.
Такъв беше моят случай: бях оставена на произвола на съдбата и нямаше към кого да се обърна за съвет или помощ. Знаех от какво се нуждая и към какво се стремя, но не виждах по какъв начин да постигна целта си. Не търсех приключения и ако намерех добър и сериозен мъж, щях да му бъда вярна, като да съм водила винаги добродетелен живот. Ако досега бях живяла в разврат, винаги нуждата, а не някакво влечение, ме бе тласкала към порока. Разбирах много добре колко ценно нещо е спокойният живот, защото бях изпитала превратностите на съдбата, и затова, ако се оженех добре, не бих направила нищо, което би нарушило спокойствието на семейното огнище. Щях да бъда много по-добра съпруга, именно защото бях преминала през толкова трудности. Впрочем, колкото пъти съм била женена, поведението ми никога не бе давало повод за безпокойство на съпруга ми.
Но всичко това нямаше значение. Изгледите за бъдещето съвсем не бяха насърчителни. Продължавах да чакам. Водех редовен и икономичен живот, както подхождаше на скромното ми състояние. Никаква възможност не се откриваше, никакъв кандидат не се явяваше, а моят капитал бързо се топеше. Не знаех какво да правя и страхът от приближаващата бедност гнетеше душата ми. Имах малко пари, но не знаех къде да ги вложа; пък и само от лихвите не бих могла да живея, особено в Лондон.
Най-после ми се представи една нова възможност. В къщата, където живеех, беше наела стая една жена от Северна Англия, която често ми разправяше колко евтини били хранителните продукти и колко лесен бил животът там. Тя така надълго и нашироко говореше за голямото изобилие, за евтинията, за доброто общество, в което се движила, и т.н., че един ден й казах, че просто съм изкушена да отида да живея в този край на страната. Понеже съм вдовица, рекох, макар и да имам с какво да живея, нямам възможност да увелича богатството си, а в Лондон животът е толкова скъп, че човек не може да изкара с по-малко от сто лири годишно, освен ако не държи прислужница, не приема, не ходи по гости и се затвори в къщи, като че ли е съвсем без средства.
Пропуснах да кажа, че и тя, като всичките ми познати, мислеше, че притежавам голямо богатство — три-четири хиляди лири най-малко. Когато разбра, че съм склонна да отида да живея в нейния край, тя много ме обикна. Разказа ми, че сестра и живеела близо до Ливерпул, а брат й бил много заможен и притежавал също големи имоти в Ирландия. Тя щяла да отиде при сестра си след два-три месеца и ако се съглася да тръгна с нея, роднините й щели да ме приемат така сърдечно, както самата нея. Каза ми, че бих могла да остана един месец при тях, докато реша дали ми харесва животът там. Ако реша да се установя там за постоянно, тя ще се погрижи за мен; макар че сестра й и брат й не давали стаи под наем, те щели да ме препоръчат на някое мило семейство, от което ще остана напълно доволна.
Ако тази жена знаеше истинското ми положение, тя нямаше да прави толкова усилия да заведе със себе си едно бедно и самотно същество, което не си струваше труда човек да примамва. Моето положение бе толкова отчаяно, че не можеше да стане по-лошо; и затова не се тревожех какво може да ме сполети при това пътуване, стига само да не пострадам физически. И така, след дълги увещания, уверения в приятелски чувства и прояви на истинска обич, аз се съгласих да замина с нея. Приготвих се за път, макар че нямах представа къде отивам.
Сега обаче се озовах в голямо затруднение. Цялото ми състояние беше в пари, с изключение на малко сребърни предмети, домашно бельо и дрехи, както вече обясних — мебели почти нямах, понеже винаги бях живяла в мебелирани квартири, — а нямах никого на света, комуто да поверя малкото, което притежавах, или който да ме упъти какво да направя с него. Помислих да ги вложа в банка или в някое дружество в Лондон, но пак ме спъваше това, че нямам сигурен приятел, който да се нагърби с тази работа; а считах, че е опасно да нося със себе си банкови чекове, разписки, записи и други такива документи. Мислех си, че ако ги загубя, парите ми ще пропаднат и тогава с мене ще бъде свършено; а можеше и да ме ограбят и дори да ме убият заради тях при пътуването. И така, просто не знаех какво да правя.
Една сутрин ми дойде на ум да отида сама в банката, където често бях ходила да получавам лихвите от някои полици и където един от чиновниците ми се беше видял много почтен. Веднъж ми беше платил по- малка сума, отколкото имах да получавам, и аз, без да я преброя точно, вече си тръгвах, когато той ме спря, поправи сметката и ми даде разликата, която спокойно можеше да тури в джоба си.
Отидох при него и го попитах дали би се съгласил да посъветва една бедна вдовица, която няма приятели и не знае как да постъпи с парите си. Той ми отговори, че ако се касае за нещо, което влиза в неговия обсег на работа, ще се постарае да не бъда ощетена, но че най-добре би било да ме запознае с един свой приятел, сериозен човек, чиновник в една друга банка, който разбирал от финансови въпроси и на чиято честност бих могла напълно да се осланям.
— Аз отговарям за него и за всичко, което ще направи — рече той. — Гарантирам ви, че няма да ви ощети нито с един фардинг. При това той много обича да помага на хора във вашето положение и го прави безплатно.
Не знаех какво да отговоря на това предложение и като помълчах малко, му казах, че бих предпочела да получа съвет от него, но щом това е невъзможно, аз ще се доверя по скоро на препоръчания ми от него човек, отколкото на когото и да било другиго.
— Вярвам, госпожо — каза той, — че ще останете толкова доволна от моя приятел, колкото и от мен; при това той е в състояние да ви даде компетентен съвет, а аз не мога да кажа същото за себе си.
Изглежда, че беше претрупан с работа в банката и не желаеше да се занимава със сделки, които бяха извън неговата служба. Той повтори, че приятелят му няма да ми вземе нищо за съвета или за помощта, която ще ми даде, и това ме зарадва много.
Уговорихме, че ще ме запознае с него още същата вечер след работа. Щом видях приятеля му и заговорих с него за работите си, веднага ми направи впечатление на крайно почтен човек; това си личеше от самото му лице. Пък и каквото чух за него впоследствие, потвърди моето първо впечатление, така че нямах никакви основания да се страхувам.
На тази първа среща аз само му обясних от какво се нуждая и се уговорихме да се срещнем на следния ден. Той ми каза, че междувременно мога да събера сведения за него, нещо, което не бях в състояние да направя, тъй като не знаех към кого да се обърна.
Отидох при него на следния ден и му изложих по-свободно случая си. Описах му с подробности положението си: че съм вдовица, дошла от Америка, напълно самотна и без приятели; имам съвсем малко пари и ужасно се страхувам да не ги изгубя, тъй като нямам приятел, който да ме посъветва къде да ги вложа; че за да не се стопи малкият ми капитал, имам намерение да замина за Северна Англия, където ще мога да живея евтино; готова съм да вложа сумата в банката, но се боя да нося разписката със себе си; и че не знам кому и как да пиша, когато напусна Лондон.
Той ми каза, че мога да депозирам парите си в банката по сметка и щом сумата бъде мината по книгите, това вече ми дава право да я изтегля, когато пожелая. Ако замина на север, аз бих могла да издавам менителници срещу касиера на банката и да тегля пари, когато имам нужда; но в такъв случай влогът ще се счита направен по текуща сметка и аз няма да получавам лихви. От друга страна, бих могла да купя ценни книжа и да ги държа на хранение в банката, но тогава пък, ако поискам да ги обърна в пари, ще бъде нужно да дойда в Лондон, за да ги прехвърля. Дори за да получавам шестмесечните дивиденти, ще срещам известни трудности — ще трябва да се явявам лично, освен ако депозирам книжата на името на някой доверен приятел.
След тези обяснения той ме погледна втренчено, усмихна се и каза:
— Защо не намерите някого, който да се грижи и за вас, и за парите ви едновременно. Той ще ви
