— Бих желал да ме убедите, че една почтена жена ще се ожени за мен. Тогава бих поел риска.
Той замълча за момент и внезапно каза:
— А вие бихте ли ме взели, госпожо?
— И таз добра, как можете да ми задавате такъв въпрос след това, което казахте за жените. Във всеки случай, за да не си помислите, че само чакам да си вземете думите обратно, ще ви отговоря направо „не“. Аз имам друга работа с вас и съвсем не предполагахме ще обърнете на комедия моята сериозна молба, особено като знаете в какво отчаяно положение се намирам.
— Но, госпожо, и аз съм в отчаяно положение като вас и също така се нуждая от съвет. Ако не намеря помощ отнякъде, ще полудея. Уверявам ви, просто не знам какво да предприема.
— О, много по-лесно е човек да даде съвет във вашия случай, отколкото в моя.
— Добре, тогава дайте ми съвет, моля ви се. Вашите думи ми вдъхват надежда.
— Щом случаят ви е толкова ясен, можете да получите законен развод и тогава ще намерите много почтени жени, на които да направите предложение, както подобава. Не са се свършили жените, та да не можете да си намерите съпруга.
— Добре, в такъв случай ще говоря сериозно с вас. Ще приема съвета ви, но мога ли да ви задам преди това един въпрос?
— Можете да ми зададете всякакви въпроси освен този, който вече ми зададохте.
— Вашето условие ме затруднява, защото аз искам да ви задам именно този въпрос.
— Можете да ме питате за каквото искате, но на този въпрос аз вече отговорих. Освен това, сър, нима имате толкова долно мнение за мен, та да очаквате, че ще ви отговоря предварително на такъв въпрос. Всяка жена ще сметне, че не говорите сериозно и искате само да се пошегувате.
— Ама аз не се шегувам. Говоря ви най-сериозно, помислете си.
— Сър — казах аз с малко по-строг тон, — дойдох при вас по моя работа. Моля ви да ми кажете какъв съвет ще ми дадете.
— Ще мога да ви отговоря, когато дойдете идния път. — Не мога да дойда, защото вие ми затворихте вратата на дома си.
— Как така! — възкликна той изненадан. — Защото вие не можете да очаквате, че ще дойда тук след всичко, което ми наговорихте.
— Е, тогава обещайте ми да дойдете пак и аз няма да спомена дума по този въпрос, докато не получа развод. Надявам се, че ще бъдете по-благосклонна, когато тази работа бъде уредена. Или вие ще станете моя съпруга, или въобще няма да се разведа. Храня такива чувства към вас заради вашето неочаквано благоразположение и съчувствие, да не говорим за другите основания, които имам.
Това беше най-приятното нещо, което той можеше да ми каже. Аз обаче знаех, че най-добре ще го вържа, като се държа резервирано, докато не получи развод, което, както изглеждаше, беше далечна работа; следователно имаше достатъчно време да приема предложението му. Затова му казах много почтително, че има достатъчно време да помислим за тези неща, когато той се разведе с жена си. Междувременно, рекох, аз заминавам надалече и той би могъл да намери жени, които да му харесат повече. С това свършихме разговора и той ме помоли да обещая, че ще дойда на следния ден, за да говорим по моята работа. След известно настояване от негова страна аз се съгласих, макар че, ако можеше да отгатне мислите ми, щеше да види, че съвсем не беше нужно толкова да ме моли.
На следната вечер дойдох, както бяхме уговорили, но заедно с прислужницата си, за да види, че държа прислуга. Той искаше момичето да остане, но аз й заповядах да дойде да ме вземе в девет часа. Той се възпротиви и каза, че сам ще ме изпрати до вкъщи; това не ми хареса, защото си помислих, че иска по този начин да научи къде живея, за да може да разпита за репутацията ми и материалното ми състояние. Въпреки това реших да поема този риск, тъй като всички хора в квартала можеха да му кажат само добри неща за мен. И в действителност всичко, което той чу за мен, беше, че съм богата, скромна и сериозна жена. Дали тези сведения бяха верни, или не, не е важно; това показва обаче колко важно е за всички жени, които искат да постигнат нещо, да пазят доброто си име, дори когато (може би) не са толкова добродетелни.
За мое голямо удоволствие видях, че той беше приготвил вечеря. Забелязах, че живее доста нашироко и има хубаво мебелирана къща, и това много ме зарадва, тъй като гледах на дома му като на мой собствен.
Сега водихме втори разговор по същия въпрос, както миналия път. Той обясни всичко много добре. Увери ме в обичта си и аз нямах никакви основания да се съмнявам в думите му; обикнал ме още в първия момент, когато съм му заговорила, далеч преди да спомена, че ще му предам парите си. „Няма значение кога си почувствувал, че ме обичаш — помислих си, — само любовта ти да продължи, това ми е достатъчно.“
След това каза колко поласкан се е чувствувал от предложението ми да му поверя парите си. „Това и целях — помислих си, — но тогава смятах, че не си женен.“ След вечеря забелязах, че той твърде много настоява да изпия две-три чаши вино, но аз изпих само една-две. Тогава ми рече, че искал да ми предложи нещо, но ме моли да не се обиждам, ако намеря идеята му за неприемлива. Отговорих му, че се надявам, че няма да ми предложи нещо непочтено, и то в собствения си дом; а ако наистина има нещо такова наум, моля го да не го споменава, за да не ме разочарова, тъй като, рекох, това не би подхождало на уважението, което храня към него, нито на доверието, което съм му оказала, като съм дошла в дома му. Помолих го да ме остави да си отида и започнах да си слагам ръкавиците, като че ли вече си тръгвах; разбира се, нямах никакво намерение да си ходя, както и той нямаше намерение да ме пусне.
Той започна да ме моли да не си отивам, като ме уверяваше, че не е и помислял да ми предложи нещо обидно и че ако допущам за него подобно нещо, той предпочита въобще да не го споменава.
Краят на фразата му никак не ми хареса. Казах му, че съм готова да чуя всичко, което има да ми каже, защото вярвам, че думите му няма да бъдат недостойни за него, нито неподходящи за мене. Тогава той ми изложи предложението си: да се оженя за него, макар още да не е получил развод от жена си, като обещава, че няма да иска нито да живеем заедно, нито да спи с мене, докато не се разведе. Сърцето ми веднага прие предложението му, но аз реших, че трябва да се преструвам още малко, и затова отхвърлих с привидно възмущение предложението му като недостойно. Казах му, че такова нещо няма никакъв смисъл и може само да ни въвлече в големи бели. Ако той не получи развод, бракът ни няма да може да бъде разтрогнат, нито пък ще можем да живеем като женени. „Помислете — рекох — в какво положение ще се озовем и двамата, ако не успеете да се разведете.“
Накратко казано, след като изтъкнах доста аргументи, аз най-после успях да го убедя, че предложението му е безсмислено. Тогава той предложи друго нещо: да подпиша договор, с който се задължавам да се оженя за него, щом той се разведе; в случай, че не получи развод, договорът ще се счита за невалиден.
Казах му, че това предложение е по-разумно от първото, но че трябва да си помисля. Ясно ми беше, че щом предлага сериозно такива неща, той е достатъчно увлечен и затова реших да не се съгласявам веднага. Играех си с него като котка с мишка, защото виждах как здраво е захапал въдицата. Почнах да се шегувам с предложението му и накрая го отхвърлих. Рекох му, че знае прекалено малко за мене, и му препоръчах да събере сведения. Оставих го да ме придружи до къщи, но не го поканих да влезе вътре, като рекох, че това няма да е прилично.
Накратко казано, поех риска да не подпиша договор, защото дамата, която ме бе поканила да отида с нея в Ланкашир, толкова настояваше и ми обещаваше такива богатства и такива чудесни неща, че много ми се щеше да замина и да опитам късмета си. „Може би пък там да намеря голямо богатство“ — мислех си аз и без всякакво угризение на съвестта бях готова да зарежа моя почтен господин, в когото не бях чак толкова влюбена, че да не предпочета някой по-богат от него.
С две думи, не подписах никакво задължение. Казах му, че заминавам за Ланкашир, но той ще знае на кой адрес да ми пише, тъй като ще бъдем във връзка поради работата, с която го бях натоварила. Рекох, че му давам достатъчна гаранция за уважението, което храня към него, като оставям в негови ръце почти цялото си състояние. Дадох му дума, че ще дойда в Лондон, щом той ме уведоми, че е разведен, и тогава ще поговорим сериозно по въпроса.
Трябва да призная, че заминах за Ланкашир с користни намерения, по както ще видите от разказа ми, тази, която ме покани, имаше още по-долни намерения. И така, аз тръгнах с моята приятелка, както я
