Тя отговори, че наистина не съм й говорила нищо за богатството си, но съм споменавала много пъти, че сама разполагам с всичко, което притежавам.
— Това е вярно — отвърнах аз възбудено, — но никога не съм ви казала, че имам някакво богатство, нито дори, че имам сто лири или нещо, което струва сто лири. И как си обяснявате, че една жена, която има богатство, ще дойде с вас в Северна Англия, понеже вие сте я уверявали, че там животът е евтин?
При тези думи, които изрекох раздразнено и на висок глас, мъжът ми влезе в стаята. Поканих го да седне, защото имам да кажа нещо важно на него и на сестра му, което те трябва непременно да знаят.
Той изглеждаше малко обезпокоен от решителния тон, с който говорех. Затвори вратата и седна до мен. Тогава, както бях възбудена, аз се обърнах към него и казах:
— Страхувам се, мили — (на него говорех любезно), — че много са ви заблудили и са ви нанесли непоправима вреда, като са ви подвели да се ожените за мен. Във всеки случай, понеже нямам пръст в тази работа, не искам да бъда обвинявана неоснователно. Нека отговорността падне върху този, който е виновен, и върху никого другиго. Аз си измивам ръцете от цялата история.
— Но, мила, каква вреда мога да имам от това, че съм се оженил за вас? Надявам се, че нашият брак е чест за мен и е изгоден във всяко отношение.
— Ей сега ще ви обясня — рекох, — обаче се страхувам, че нямате основание да считате нашия брак изгоден за себе си. Но аз ще ви докажа, че нямам пръст в тази измама.
Сега той се изплаши и лицето му придоби зъл израз; очевидно започна да разбира накъде отива работата. Във всеки случай той само каза:
— Продължавайте, моля — и седеше мълчалив, като ме гледаше и чакаше да чуе какво ще кажа.
Аз продължих:
— Снощи ви попитах дали някога съм се хвалила пред вас със състоянието си и дали съм ви казвала, че имам пари в Банк ов Ингланд или някъде другаде. И вие признахте, че не е имало подобно нещо; това е истината. А сега ви моля да кажете тук, пред сестра си, дали някога съм ви давала основание да мислите, че съм богата, и дали сме говорили за това.
Той призна, че не е имало подобно нещо, но добави, че винаги съм правела впечатление на много богата жена, че е разчитал на това и се надява, че не се е излъгал.
— Не ви питам дали сте се излъгали — казах аз. — Страхувам се, че и вие, и аз сме се излъгали, но искам да не бъда обвинявана, че аз съм ви излъгала. Току-що питах сестра ви дали някога съм й говорила за богатство или имоти и дали някога съм й обяснявала какво е състоянието ми. Тя призна, че нищо подобно не съм й казвала. Моля, госпожо — рекох аз, като се обърнах към нея, — кажете честно, можете ли да ме обвините, че съм твърдяла някога, че имам някакво състояние? И ако бях богата, защо ще дойда с вас в този край, за да пестя, като живея евтино?
Тя не можа да отрече нито дума от това, което казах, но рече, че била чула в Лондон, че притежавам много голямо богатство и парите ми са вложени в Банк ов Ингланд.
— А сега, драги сър — казах аз, като се обърнах към новия си съпруг, — кажете ми право кой ви заблуди дотолкова, та да мислите, че имам голямо богатство? Очевидно това ви накара да ме ухажвате така упорито и да се ожените за мене.
Той не беше в състояние да каже нито дума и само посочи към нея. След като помълча малко, той изведнъж избухна и обхванат от бясна ярост, започна да я ругае, да я нарича к… и с всевъзможни обидни думи, които му дойдоха на езика. Той крещеше, че тя го е съсипала, като му е казала, че имам петнадесет хиляди лири зестра и щяла да получи от него петстотин лири, загдето е уредила женитбата. Тогава се обърна към мене и ми обясни, че тя не му е никаква сестра и две години е била негова любовница. За посредничеството си вече била получила сто лири от него.
— Ако положението ви е действително такова, каквото казвате — рече той, — и двамата сме опропастени.
В изстъплението си той й се закани, че ще я убие на място, и ние и двете страшно се изплашихме. Тя се разплака и рече, че така и били казали в къщата, където сме живели заедно. Думите й го вбесиха още повече, защото той реши, че тя се е подиграла с него, като ме е препоръчала, осланяйки се само на хорски приказки. След това отново се обърна към мен и съвсем откровено ми каза, че и двамата сме съсипани.
— Казано направо, мила моя — рече той, — аз нямам никакво състояние, а малкото, което имах, тази гад ме подведе да пропилея, за да се представя пред вас.
Тя използува момента, когато той говореше сериозно с мен, за да се измъкне от стаята, и аз повече не я видях.
Сега и аз бях смаяна като него и не знаех какво да кажа. Мислех си до този момент, че съм в по-лошо положение от него, но когато той рече, че е разорен и че няма никакво състояние, просто ми се стори, че полудявам.
— О, това е дяволска измама — извиках аз. — Ние сме се оженили, защото и двамата сме били заблудени. Вие сте разорен, тъй като надеждите ви не са се оправдали. Но ако бях богата, аз също щях да бъда излъгана, щом вие нямате нищо.
— Действително щяхте да бъдете излъгана, мила моя — рече той, — но нямаше да бъдете разорена, защото с вашите петнадесет хиляди лири щяхме да можем да живеем прекрасно в този край. Бях решил да харча всяка пара само за вас. Нямаше да ви ощетя нито с един шилинг и бях готов да платя за измамата си с обич и нежност към вас, докато съм жив.
Това беше много честно от негова страна. Действително вярвах, че говори искрено и че с характера и поведението си би ме направил по-щастлива, отколкото който и да било мъж на света. Но той нямаше пари и дори бе задлъжнял, гонейки една несъществуваща зестра, и изгледите за бъдещето бяха мрачни и тъжни.
Казах му, че съм много нещастна, загдето го загубвам, защото много ценя чувствата и добрия му характер, но виждам, че ни чака само мизерия. „За нещастие малкото, което имам — рекох, — няма да ни стигне и за една седмица.“ И аз измъкнах една банкнота от двадесет лири и единадесет гини, като му обясних, че съм ги спестила от малкия си доход и че съм се надявала да се издържам с тях три-четири години, осланяйки се на това, което онази долна жена ми беше разправила за евтиния живот в Северна Англия. Добавих, че ако му дам тези пари, просто ще трябва да живея в нищета и че той сигурно знае в какво положение изпада една жена, когато няма пари в джоба си. Казах му обаче, че ако иска, може да ги вземе.
Той ми отговори с голямо съчувствие (стори ми се, че дори се просълзи), че няма да се докосне до парите ми, тъй като било чудовищно да ме ограби по този начин и да ме остави в мизерия. Имал още петдесет гини — това било цялото му състояние — и като извади парите от джоба си, хвърли ги на масата и ми каза да ги взема, макар че оставал без пукната пара и трябвало да гладува.
Аз проявих същото съчувствие към него и му рекох, че много ме боли да го слушам да говори така и ако може да предложи някакъв изход, аз от своя страна ще направя всичко възможно, за да живея колкото мога по-скромно.
Той ме помоли да не говоря така, понеже чувствува, че ще полудее от мъка. Макар и да бил изпаднал сега, той бил от благороден род и имало само един изход, който обаче зависи от това, как ще отговоря на един негов въпрос. Рекох му, че ще отговоря честно, макар и да не зная дали това ще го задоволи, или не.
— Тогава кажи ми откровено, мила моя, бихме ли могли да живеем горе-долу прилично с това, което имаш. За мое щастие аз не бях му разказала нищо нито за себе си, нито за състоянието си; дори не му бях разкрила истинското си име. Колкото и симпатичен и почтен да ми изглеждаше той, виждах, че не мога да очаквам нищо от него и ще трябва да живеем с малкото, което имам и което скоро щеше да бъде прахосано. Затова реших да твърдя пред него, че нямам нищо друго освен банкнотата и единадесетте гини и щях да бъда много доволна да се разделя с него, като загубя само тази сума. Имах също и една банкнота от тридесет лири — това беше всичко, което бях взела със себе си, за да живея, защото не знаех как ще се развият работите, когато се установя в Ланкашир; пък и посредницата, която така измами и двама ни, ме беше накарала да повярвам, че ще се оженя за някой фантастично богат джентълмен и затова, за всеки случай, не исках да бъда без пари. Тази банкнота аз скрих и затова можех да се покажа по-щедра с другите пари; действително от сърце го жалех за положението, в което беше изпаднал.
Но нека се върна на въпроса, който той ми зададе. Рекох му, че никога не съм го мамила нарочно и
