наричах, за Ланкашир. През целия път тя външно се държеше така, сякаш изпитва към мен искрена и непресторена обич. Плащаше за всичко през време на пътуването и аз платих само мястото си в дилижанса. В Уорингтън брат й дойде да ни посрещне о каретата си и оттам най-тържествено продължихме пътя си за Ливерпул.
Три-четири дни гостувахме в дома на един ливерпулски търговец, където ни приеха много мило. Не споменавам името му поради това, което се случи по-късно. Тогава приятелката ми каза, че ще ме отведе в дома на един свой вуйчо, където ще ни приемат царски. Вуйчо и, както тя го наричаше, изпрати екипаж с четири коня да ни вземе и след като пътувахме почти четиридесет мили, пристигнахме в един замък, разположен всред голям парк, за който нямам представа къде се намираше. Там живееше един благородник с многобройното си семейство — много изтънчени хора — и всички наричаха моята приятелка братовчедка. Казах й, че щом е смятала да ме доведе в такова общество, трябваше да ми каже да си взема по-хубави дрехи. Дамите, които чуха моята забележка, ми казаха много мило, че в техния край не ценят хората по дрехите, както в Лондон, че братовчедка им вече ги е осведомила за мен и аз не се нуждая от дрехи, за да блесна.
Накратко казано, приеха ме като богата вдовица от благородно семейство, защото действително ме смятаха за такава.
Първото нещо, което открих тук, бе, че всички в семейството бяха католици. Във всеки случай те се държаха така добре и така любезно с мен, като че ли и аз бях от тяхното изповедание. Всъщност никога не съм имала някакви принципи от каквото и да било естество и затова не съм се интересувала в тънкости от религиозните въпроси. Започнах веднага да говоря много ласкаво за католическата черква и им казах, че всички несъгласия между християните в религиозно отношение се дължат според мен на предразсъдъци, втълпени чрез възпитание, и че ако се беше случило баща ми да е католик, сигурно тяхната религия щеше да ми харесва така, както моята.
С това спечелих симпатиите на всички в семейството и бях заобиколена денонощно от добра компания, в която се водеха приятни разговори. Две-три стари дами се заловиха да ме спечелят за католическата вяра. От любезност дори отидох на черква с тях и вършех всичко, което техният обред изискваше, както те ми показваха.
От друга страна, не исках да си подбия цената и затова само с общи думи им давах надежда, че мога да стана католичка, ако бъда въведена в католическата доктрина, както те се изразяваха; по този начин цялата работа остана само приказки.
Гостувах там около шест седмици, след което моята водачка ме заведе в едно село на около шест мили от Ливерпул, където нейният брат, както тя го наричаше, дойде да ме посети със собствената си карета, придружен от двама лакеи в ливреи, и веднага започна да ме ухажва. В положението, в което се намирах, човек не би могъл да помисли, че мога да бъда измамена, а и аз самата нямах никакви опасения, тъй като бях заложила в Лондон на много сигурна карта и нямах намерение да я захвърля, освен ако успея да намеря нещо много по-добро. Братът на приятелката ми изглеждаше кандидат, на който заслужава да се обърне внимание, тъй като казваха, че именията му носели най-малко хиляда лири годишно, а сестра му твърдеше, че носели хиляда и петстотин, и по-голямата част от имотите му се намирали в Ирландия.
Понеже минавах за много богата, никой не помисляше да ме попита на колко възлиза състоянието ми. Моята привидна приятелка, която беше повярвала на хорските приказки и говореше, че съм имала пет хиляди лири, сега разправяше, че зестрата ми възлизала на петнадесет хиляди. Този джентълмен, който, както разбрах, бил ирландец, просто подлудя, като чу за подобна зестра. Той ме ухажваше и ми правеше такива подаръци, че затъна до гуша в дългове. За да бъда справедлива към него, трябва да кажа, че имаше външност на крайно изтънчен джентълмен; беше висок, добре сложен и извънредно сръчен. Говореше за парка си, за конюшиите, за конете, за горите си, за горските пазачи, за изполичарите и за слугите си, сякаш живееше в някой замък и аз бях виждала всичко това наоколо си.
Той дори не ме запита колко пари и какви имоти притежавам. Уверяваше ме, че като отидем в Дъблин, ще припише на мое име добър имот, който ще ми носи шестстотин лири годишно, и че още тук ще се задължи писмено да извърши прехвърлянето.
Подобно нещо наистина никога не бях чувала и всичките ми понятия съвсем се объркаха. Освен това имах край себе си една изкусителка, която постоянно ми говореше колко богато живее брат и. Тя все ме питаше ту как искам да се боядиса и да се тапицира каретата ми, ту какви дрехи ще носи пажът ми. Казано накратко, така бях заслепена, че нямах сила да кажа „не“ и в края на краищата се съгласих да се оженя. За да бъде сватбата по-интимна, отидохме в едно още по-затънтено село, където ни венча един католически свещеник; увериха ме, че женитбата ще бъде така валидна, както ако ни беше венчал англикански свещеник.
Не мога да кажа, че не помислих за моя верен лондончанин, когото изоставих така подло и който ме обичаше толкова искрено. Той сега сигурно правеше усилия да се освободи от онази долна к…, от която бе видял толкова зло, и очакваше безкрайно щастие с тази, която бе избрал, без да подозира, че и тя се бе отдала на друг, по почти толкова долен начин, колкото и първата му жена.
Блясъкът на едно голямо имение и всички прекрасни неща, които ме чакаха, описвани ежечасно от измамения джентълмен (на чиято измама аз сега бях жертва), така бяха възбудили въображението ми, че не можех да мисля за Лондон и за никого там и още по-малко за задължението, което бях поела към един човек, който струваше много повече от сегашния ми съпруг.
Но всичко беше свършено. Аз бях в прегръдките на новия си съпруг, който продължаваше да представя, че живее не само охолно, но в разкош; действително с по-малко от хиляда лири годишен доход не би било възможно да се поддържа такава прислуга и такава кола. След като мина около месец от женитбата ни, мъжът ми започна да говори да заминем за Уест Честър, откъдето да отплуваме за Ирландия. Във всеки случай не настояваше много; останахме почти още три седмици и тогава той поръча в Честър да изпратят карета да ни вземе от Блек Рок, от другата страна на залива, точно срещу Ливерпул. Отидохме дотам с разкошна лодка с шест гребла, която тамошните хора наричат „пинъс“, а слугите, конете и багажът отплуваха със сал. Той ми се извини, че няма никакви познати в Честър, но каза, че ще отиде там преди мен, за да намери хубави стаи в някоя частна къща. На въпроса ми колко време ще останем там, той отговори, че ще преспим една-две нощи и след това ще наеме кола да ни откара до Хоулихед. Казах му, че в никой случай не бива да си дава труд да търси стаи в частна къща за една две-нощи, тъй като Честър е голям град и сигурно ще има добри странноприемници, където ще можем да се настаним. И така, преспахме в една странноприемница, близо до катедралата, не мога да си спомня името й.
Говорейки за предстоящото ни заминаване за Ирландия, съпругът ми ме попита дали нямам да уреждам някои свои работи в Лондон, преди да отплуваме. Отговорих му, че нямам нито особено, което да не може да се уреди с писма от Дъблнн.
— Мадам — каза той много почтително, — щом по-голямата част от имуществото ви, както сестра ми ме осведоми, е в пари, вложени в Банк ов Ингланд, то е напълно сигурно, но ако стане нужда да го прехвърлите или по някакъв начин да измените собствеността му, може би ще бъде необходимо да отидете до Лондон и да уредите тези неща, преди да заминем.
Престорих се на много учудена и му рекох, че не разбирам какво иска да каже; доколкото знам, нямам никакви пари в Банк ов Ингланд и, надявам се, той не може да твърди някога да съм му споменавала нещо подобно. Той рече, че наистина не съм му казвала такова нещо, но сестра му му била разправяла, че по- голямата част от състоянието ми била вложена там.
— Аз споменах за това, мила — рече той, — за да не става нужда, ако има нещо за уреждане или ако трябва да дадете някакви нареждания, да се връщаме обратно от Ирландия, като се излагаме на неудобствата и опасностите на още едно пътуване по море. — И добави, че не би искал да рискувам живота си два пъти.
Аз бях изненадана от думите му и се питах какво могат да значат те. Изведнъж ми мина през ума, че моята приятелка, която го наричаше брат, трябва да му е наприказвала разни измислици за мен. Реших, че трябва да разбера работата докрай, преди да напусна Англия, и да зная кому се доверявам, като отивам в чужда страна. На следната сутрин повиках сестра му в стаята си и като и предадох разговора между мен и брат й, я заклех да ми каже откровено какво му е говорила и на каква основа е уредила тази женитба. Тя призна, че му е казала, че съм била много богата, нещо, което била чула да се говори в Лондон.
— Да се говори? — извиках с жар. — А аз самата казвала ли съм ви нещо такова?
