макар и бавно.
Ако отношенията ни по това време не бяха наистина такива, каквито ги описвам, аз не бих се стеснявала да го кажа, както направих при другите случаи; макар че влизах в стаята му, когато той лежеше в леглото (той също влизаше при мен, преди още да бях станала), и вършех всичко, което гледането на един болен изисква, ние нищо не нарушихме границите на благоприличието, нито с думи, нито с дела. О, защо отношенията ни не останаха такива докрай!
Когато силите му се възстановиха и той започна бързо да се поправя, аз поисках да изнеса сламеника си, но той ме помоли да остана при него още известно време.
Прибрах се в стаята си едва когато той вече можеше да става без чужда помощ.
На много пъти той прояви благодарността си за нежните ми грижи, които положих за него. След оздравяването си ми подари петдесет гини за грижите ми и както се изрази, затова, че съм рискувала живота си, за да го спася.
Сега той започна тържествено да ме уверява в искрената си и трайна обич, която обаче, казваше той, с нищо не накърнявала нито моята, нито неговата добродетел. Отговорих му, че съм напълно убедена в това. Той стигна дотам да твърди, че дори ако легнел гол при мене, така свято би пазил честта ми, както би я защитил, ако някой иска да ме изнасили. Казах му, че вярвам на думите му и действително му вярвах, но това не го задоволи и той ми рече, че ще чака случай да ми докаже по несъмнен начин истинността на думите си.
Доста време след това се наложи да отида до Бристол по работа. Той ми нае карета и изяви желание да ме придружи. По време на това пътуване ние се сближихме още повече. От Бристол той ме заведе в Глостър — просто на разходка, за да подишаме чист въздух. Така се случи, че в хана имаше само една свободна стая с две легла. Съдържателят, който дойде с нас да ни я покаже, ни въведе в стаята и каза:
— Сър, не е моя работа да питам дали дамата е ваша съпруга, или не, но ако не сте женени, вие можете спокойно да спите в тези две легла като в две отделни стаи.
И той дръпна една завеса, която раздели стаята от край до край.
— О, доволни сме от тази стая — каза веднага моят приятел. — Ние сме твърде близки роднини и можем да спим заедно, макар че обикновено вземаме отделни стаи.
По този начин благоприличието бе запазено. Когато стана време за спане, той излезе от стаята, докато си легна, и след това легна в другото легло и ние дълго разговаряхме.
Най-после той пак спомена, че можел да лежи гол с мене, без да накърни честта ми, и стана от леглото си.
— Сега ще ти докажа — рече той, — че мога да се държа почтено с тебе и да държа на думата си — и се приближи до леглото ми.
Аз се противих малко, но трябва да призная, че не бих упорствувала много, дори и да не ми беше дал никакви обещания. След малка борба, аз се отпуснах на леглото и го оставих да легне при мен. Той ме прегърна и така лежахме цяла нощ, без той да направи и дори без да ми предложи нещо повече; само ме целуваше, както лежахме прегърнати, и то не през цялата нощ. На сутринта, когато стана и се облече, той ме остави така невинна, както когато си легнахме.
Негово държане бе голяма изненада за мен — вероятно и за всички, които знаят как действуват природните закони, — защото моят приятел беше здрав и темпераментен мъж. Той постъпи така не защото се ръководеше от някакви религиозни принципи, а просто от обич към мен. При това твърдеше, че макар и да съм най-желаната жена на света за него, не искал да ми нанесе тази обида, защото ме обичал.
Признавам, че принципите му бяха много възвишени, но понеже никога преди не ми се бе случвало подобно нещо, аз бях съвършено смаяна. Продължихме пътуването си по същия начин и се завърнахме в Бат, където той имаше възможност да идва в моята стая и да ми дава доказателства, че може да се владее. Така аз често лежах с него и въпреки че живеехме като съпрузи, той никога не ми предложи нещо повече и много се гордееше с това. Не твърдя обаче, че това толкова ми харесваше, както той си мислеше, защото, нека си призная, аз бях много по-развратна от него.
Така живяхме близо две години, с изключение на трите пъти, когато той отиде до Лондон, където веднаж остана четири месеца; но за да бъда справедлива, трябва да добавя, че той винаги ми оставяше достатъчно пари, за да мога да живея доста нашироко.
Признавам, че ако бяхме продължили да живеем по този начин, щяхме да имаме с какво да се гордеем; но както казват мъдреците, опасно е да стоиш на ръба на пропастта. И ние видяхме, че те са били прави. Но пак трябва да изтъкна, че първото нарушение не бе извършено от него. Една нощ, когато бяхме заедно в леглото и ни беше топло и весело — мисля, че бяхме пийнали малко повече от обикновено, макар че съвсем не бяхме пияни, — ние си позволихме някои волности, които не мога да спомена. Тогава, както лежах в прегръдките му, аз му казах (припомням си го със срам и отвращение), че го желая и го освобождавам от задължението му само за тази нощ.
Той веднага се възползува от думите ми и след това вече не можех да се противя; впрочем нямах и намерение. Това беше краят на нашите невинни отношения. Аз престанах да бъда негова приятелка и трябваше да призная пред себе си, че заслужавам да бъда наричана с неблагозвучната и груба дума к… На сутринта и двамата се разкайвахме. Аз горко плачех, а той казваше, че много съжалява за станалото; но това бе всичко, което можехме да направим. Пътят беше открит пред нас — щом веднаж гласът на добродетелта и съвестта беше заглушен, вече нямаше какво да ни спира. До края на седмицата ние се чувствувахме потиснати и разговорите ни бяха тъжни. Аз се изчервявах, когато го погледнех, и от време на време жално изхоквах:
„Ами ако съм забременяла! Какво ще стане с мен тогава?“
Той ме окуражаваше, като казваше, че докато съм му вярна, и той ще ми бъде верен и щом вече сме в такива отношения (каквито никога не е имал намерение да установява с мен), той ще поеме грижата и за мен, и за детето. Впрочем ние взаимно си дадохме кураж. Аз го уверих, че ако забременея, бих предпочела да умра, отколкото да повикам акушерка и да бъда принудена по този начин да го посоча като баща на детето; а той от своя страна ме уверяваше, че ако родя, ще ме издържа цял живот. Тези взаимни уверения ни дадоха смелост и ние започнахме да се отдаваме на греховни наслади винаги, когато изпитвахме желание. Най-после това, от което се опасявах, се случи — аз забременях.
Когато и двамата се убедихме напълно в това, почнахме да мислим какви мерки да вземем. Аз предложих да разкрием тайната на моята хазайка и да й поискаме съвет, на което той се съгласи. Оказа се, че тя била свикнала с подобни случаи и затова намери цялата работа за съвсем обикновена. Каза, че знаела, че един ден това ще ни се случи и дори много ни развесели. Както вече споменах, старицата се оказа много опитна в тия неща и се нагърби с всичко — зае се да намери акушерка и кърмачка, да даде всички сведения, които властите могат да поискат, и изобщо да запази репутацията ни; и наистина извърши всичко това много майсторски. Когато раждането наближи, тя каза на моя приятел да замине за Лондон или да даде вид, че заминава. Когато той напусна Бат, тя съобщи на общинските власти, че в нейната къща живее една жена, която ще ражда, и че тя познава много добре мъжа й, който се казвал сър Уолтър Клийв. Казала още, че той бил много почтен джентълмен, че тя ще им даде всички необходими сведения и т.н. Това веднага задоволило властите и аз родих, обкръжена с уважение, като да бях наистина лейди Клийв. При раждането ми помагаха три-четири жени, съпруги на най-видните граждани на Бат, което обаче излезе доста скъпо на моя приятел. Колчем му споменех, че съжалявам за тези допълнителни разходи, той винаги ми отговаряше, че не бива да се тревожа.
Тъй като ме беше снабдил предостатъчно с пари за извънредните разноски, всичко около раждането беше хубавичко подредено; но все пак аз не се показах много лекомислена и не харчех прекалено. Понеже познавах света и от собствен опит знаех, че това положение няма да трае вечно, аз се погрижих да туря настрана колкото мога повече пари; бели пари за черни дни, си казвах. На приятеля си обяснявах, че съм разходвала с широка ръка, за да хвърля прах в очите на хората.
И така, когато станах от леглото след раждането, с полученото от него и с това, което ми беше останало от моите собствени пари, аз имах у себе си двеста гини. Детето ми беше наистина едно прекрасно, очарователно момченце. Когато научи новината, моят приятел ми прати много мило и нежно писмо, в което ми казваше, че за мен ще бъде по-добре да замина за Лондон, щом стана от легло и се почувствувам добре.
