да го възнаградим за добрата воля да ни направи тази услуга. Той явно бе много доволен от бакшиша и ми даде уверения, че ще ми помогне.
Както ни осведоми той, капитанът бил голям добряк и много лесно щял да даде съгласието си да бъдем настанени тъй, както желаем; още при следващия прилив щял да отиде на брега да говори с него по този въпрос.
На другата сутрин се събудих по-късно от обикновено и когато излязох на палубата, видях боцмана, зает с всекидневната си работа сред екипажа. Бях леко разочарована, че го виждам там. Насочих се към него, за да го заговоря, ала той ме видя и сам се приближи. Без да му давам време да заговори пръв, казах усмихната:
— Опасявам се, господине, че сте ни забравил вече, защото, както виждам, сте много зает.
Той тутакси отвърна:
— Елате с мен и ще видите.
И ме заведе в голямата каюта. Там седеше един мъж е доста благородна външност и пишеше нещо. Пред него се намираха цял куп книжа.
Той все още продължаваше да пише, когато боцманът се обърна към него:
— Ето дамата, за която ви говори капитанът.
А на мен каза:
— Съвсем не съм ви забравил. Ходих при капитана и му предадох дословно молбата ви да бъдат създадени удобства за вас и вашия съпруг. Капитанът изпрати тук този джентълмен — помощник-капитан на кораба, — който ще ви разведе навсякъде и ще ви настани така, както пожелаете. Капитанът ми нареди да ви уверя, че с вас няма да се отнасят като към заточеници, а ще ви бъде засвидетелствувано уважението, с което се ползуват и другите пътници.
Помощник-капитанът прекъсна благодарностите ми към боцмана, потвърди казаното от него и добави, че за капитана едва ли имало по-голяма радост от тая да прояви любезност и състрадание особено към хора, сполетели от беда.
Сетне той ми показа няколко кабини, едни вградени в голямата каюта, останалите около нея, но все пак свързани с нея за удобство на пътниците. Предостави ми да избера, където ми е угодно. Избрах една кабина в третокласното помещение, която предлагаше големи удобства за нареждане на нашите сандъци и куфари и имаше маса, гдето щяхме да можем да се храним.
Помощник-капитанът ми каза, че боцманът горещо препоръчал мен и съпруга ми. Ето защо му било наредено да ни съобщи, че ако ни е удобно, можем да се храним заедно с него през време на цялото пътуване, и то при условията за редовните пътници. Можели сме също така, ако желаем, да се запасим със собствени пресни продукти или пък да получаваме храна от корабната кухня.
След прекараните лишения и бедствия тези новини ми се сториха много обнадеждващи. Поблагодарих му и казах, че капитанът трябва да ни съобщи какви са неговите условия. А сетне се сбогувах, за да отида да кажа всичко на съпруга си, който не бе много добре и още не излизаше от кабината.
Отидох при мъжа си, който просто не приличаше на себе си — толкова бе паднал духом поради унижението, на което беше подложен. Когато му разказах как ни приемат на кораба, той така се оживи, че веднага стана друг човек. Нови сили и смелост проличаха във всяка черта на лицето му.
Като се посъвзе, съпругът ми дойде с мен и благодари на помощника за проявената любезност към нас. Помоли го да предаде на капитана нашата признателност и предложението да заплатим предварително всичко, което той би поискал като такса за пътуването и за създадените ни удобства.
Помощникът каза, че капитанът щял да дойде на кораба следобед и тогава той щял да му доложи за всичко. И наистина следобед капитанът дойде. Към нас той се показа точно тъй учтив и любезен, както го беше описал боцманът. Остана толкова доволен от разговора със съпруга ми, че, накратко казано, не ни позволи да заемем избраната от нас кабина, а ни даде една от онези, които, както вече споменах, бяха свързани с голямата каюта. Той не ни поиска прекалено много, явно беше, че не е човек, който желае да използува случая, за да ни оскубе. Само с петнадесет гини ние заплащахме цялото пътуване, провизиите, храненето на капитанската маса и превъзходното обслужване.
Самият капитан се бе настанил от другата страна на голямата каюта, защото бе отстъпил кабината си в задната част на кораба на някакъв богат плантатор, който пътуваше с жена си и трите си деца. Те се хранеха отделно. Имаше и няколко обикновени пасажери, настанени в третокласните помещения. А колкото до бившите ни събратя по съдба, те бяха затворени в трюма и много рядко излизаха на палубата.
Не можех да се сдържа да не осведомя хазайката си за случилото се. Пък и справедливо бе и тя, която тъй искрено беше разтревожена за съдбата ми, да сподели радостта ми. Освен това нуждаех се от нейното съдействие, за да си набавя множество необходими вещи. Преди се страхувах да не би някой да види с какво разполагам. Но сега, когато имах кабина и място, гдето да ги наредя, поръчах множество полезни неща. Те щяха да облекчат пътуването ни: ракия, захар, лимони и пр., за да правим пунш и да черпим нашия благодетел капитана. Поръчах в изобилие съседни продукти и напитки, също така едно по-широко легло със съответен дюшек — с една дума, бяхме решили нищо да не ни липсва.
През цялото време не се бях снабдила още с нищо, което щеше да ни бъде от полза, когато пристигнехме и се заловихме с обработването на земята. Беше ми много добре известно какво е необходимо за подобен случай. На първо място бяха земеделските сечива и дюлгерските инструменти, а също и най- различни домашни потреби, които ако се купеха там, на място, сигурно щяха да струват двойно по- скъпо.
Обсъдих това положение с хазайката си. Сетне тя посетила капитана и изразила пред него надеждата, че е възможно да се намери начин злощастните й братовчеди, както ни нарекла, да възвърнат свободата си, когато пристигнат. По този начин се впуснала в обширен разговор, за който ще спомена по-подробно, когато му дойде времето. След като подпитала така капитана, тя му дала да разбере, че макар нещастни обстоятелства да са станали причина за нашето заминаване, ние не сме съвсем лишени от средства, за да започнем работа в страната. Казала му, че сме решили да се заселим там и да заживеем като плантатори.
Капитанът с готовност предложил съдействието си, обяснил й какви са първите стъпки в подобно начинание и колко лесно, колко сигурно дори било за трудолюбивите хора да възвърнат по този начин състоянието си.
— Мадам — казал той, — за никого в тая страна не е позорно, че е бил изпратен там дори и в по-тежко положение, отколкото, струва ми се, са вашите братовчеди. Достатъчно е да се заловят сериозно за работа, когато пристигнат в страната.
Сетне тя запитала какви неща ще бъде необходимо да вземем със себе си. А той като добре осведомен човек й казал следното:
— Мадам, преди всичко вашите братовчеди трябва да намерят човек, който да ги купи като слуги, съгласно условията на тяхното заточение. После от негово име те могат да отидат, където пожелаят. Могат да купят някоя разработена вече плантация или пък да закупят земя от правителството на страната и да се установят, където им се хареса — и двете неща са еднакво разумни.
Тя помолила за неговото съдействие по първия въпрос и той й обещал лично да го уреди. И наистина го изпълни честно. Колкото за останалото, обещал й да ни препоръча на хора, към които да се обръщаме за съвет, без да се опасяваме, че ще се възползуват от невежеството ни. А това бе повече, отколкото можеше да се желае. Сетне хазайката го попитала дали за попрището ни на плантатори не трябва да ни снабди с някои материали и сечива. Той отговорил: „Да, на всяка цена.“ Помолила го да й помогне, като заявила, че е готова да ни снабди с всичко, без оглед на разноските. Той й дал списък на нещата, нужни за един плантатор; по негова сметка те щели да възлязат на осемдесет или сто лири. И така, тя тъй умело се зае да ги купува, сякаш беше стара търговка от Вирджиния. Само че по мое нареждане купуваше посоченото в списъка на капитана двойно. Всичко бе натоварено на кораба на нейно име. Сетне тя прехвърли товарителниците на името на съпруга ми, а направи застраховка на свое. По този начин бяхме осигурени от всякаква случайност и злополука.
Трябва да спомена, че за тази цел съпругът ми й даде всичките си налични пари — онези сто и осем лири, които имаше в злато. Аз от моя страна й дадох една солидна сума, тъй че изобщо да не прибягва до парите, оставени от мен в нейни ръце. Въпреки всичко разполагахме още с близо двеста лири. А това бе предостатъчно за нашите намерения.
