Параходът вдигаше котва и се готвеше да тръгне. Началникът на пристанището слизаше вече по стълбата.
Тогава домакинът му каза:
— Защо не изпратиш някой моряк в комендантството да попиташ коменданта?
— Е, тогава нещата се променят, друг поема отговорността.
И прати да питат.
Оттам наредиха да ме отведат под стража.
— Хайде, слизай — каза ми той, — аз те освобождавам.
Свалих феса си и го скрих. Турците ни гледаха, че се качваме в лодката.
Слязохме срещу управлението на пристанището. Като вървяхме по кея, в „Градината“ видяхме бежанци, готови да заминат за Македония. Когато научиха историята ми, всички, мъже и жени, се вдигнаха и тръгнаха подир мен. Влязохме в едно кафене, което се изпълни с народ. Всички ме гледаха в очите и ме питаха за близките си, дано научат нещо за тях.
— Нищо не можете да научите от мен — казах им аз. — Слязох от планината, където се крих цяла година в пещерите.
След като изпих чая, с който ме почерпи придружителят ми, отидохме в комендантството.
— Добре дошъл — рече ми комендантът, като ме видя. — Седни. Откъде идваш? Къде отиваш? Къде си служил войник? Кой ти беше командир?
Разказах му всичко, както си беше.
— Има ли тук някой от Сокия, който да те познава?
— Отде да знам, аз сега дойдох — отвърнах аз.
— Не знаете ли някого вие? — попита той стражарите.
Единият каза:
— Има тук един хотелиер, мисля, че е от Сокия, господин комендант.
— Заведи го при него. И ако се познават, нека остане в хотела му. Ако не се намери никакъв познат, доведете го обратно.
Погледнах го.
— Прощавай, момчето ми — каза ми той, — но такава е службата ми.
— Имате право — отвърнах му аз, — служил съм и аз войник и знам какво е дълг.
— Вървете — рече ни той.
Когато влязохме в хотела, стражарят извика:
— Алеко, Алеко, ела, доведох ти един твой земляк!
Дойде хотелиерът.
— Какъв земляк си ми довел, бре! — каза му той. — Този е от турчата.
И ме изгледа отгоре-додолу.
— Чакай, земляк — рекох му аз, — приближи се. Няма опасност да се заразиш от турско.
Стражарят каза.
— От Айдин е, от Киркиндже.
— Я ми кажи един киркинджалия!
— Либерис — отвърнах му аз, — най-богатият в селото ни.
— Дай си ръката, бре! — каза той и плеснахме приятелски ръце.
Стражарят го попита:
— Да си вървя ли?
— Да, ще остане тази вечер при мен, аз съм насреща, а утре сутринта ела го вземи.
До среднощ говорихме за теглата си. Заспахме както си приказвахме.
На сутринта се събудих успокоен. Облякох се и отидох на църква. Запалих една свещ, коленичих и се помолих Като се върнах в хотела, стражарят беше вече там.
— Хайде, да вървим — каза ми той.
Отидохме в комендантството, а оттам в областното управление Там ми дадоха удостоверение и ме изпратиха под стража в Пирея.
Когато стигнахме на остров Хиос, гледам, на крайбрежната улица мои съселяни. Затърсих с очи сред множеството и намерих близките си, които същия ден заминаваха за Кожани.
Когато завърши разказа си, казах му: „Сложи подписа си.“
И той написа:
Информация за текста
© 1929 Стратис Дукас
© 1967 Георги Хр. Куфов, превод от гръцки
??????? ??????
??????? ???? ??????????, 1929
Сканиране разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009
Издание:
Народна култура, София, 1967
Превел от гръцки Георги Хр. Куфов
Редактор Петър Евтимов
Художник Александър Поплилов
Худ. редактор Васил Йончев
Техн. редактор Александър Димитров
Коректор Евгения Кръстанова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10541]
Последна редакция: 2009-02-21 17:57:22
1
В името на бога. — Б. пр.
2
Крайбрежната улица. — Б. пр.
