дърво и залитна зашеметен назад. Единствено безшумният смях на кафявчото и бясно туптящото му сърце смущаваха тишината.
— Насам Мегош!
Пътеката завиваше надясно по посока на смеха. Изведнъж Мегош извика от болка. В същия миг и Уилоу усети силни убождания в рамото и врата си. Дъжд от стрелички не no-големи от показалец обсипваха двамата приятели. Докато тичаха, те успяха да извадят някои от тях, но десетки други ги пробождаха, сипейки се от всички посоки. Кафявчовците стреляха хладнокръвно и методично, като маниакално дюдюкаха, крещяха и се смееха. Злите им малки лица и жлъчните им зелени очички не предвещаваха нищо добро.
Колкото no-силно Уилоу и Мегош охкаха от болка, в толкова по-голям възторг изпадаха техните нападатели.
Пътеката ги отведе към непроходима пътека от лиани и храсти. Трябваше да се върнат назад и да потърсят друга. Уилоу забеляза широка просека в листака, втурна се към нея и понечи да даде знак на Мегош, но не свари. Майсторски капан беше прокопан и замаскиран с клонки и мъх точно пред него. Докато отвори уста да каже нещо, Уилоу се намери на дъното на мрачна и дълбока яма. Мегош видя приятеля си да изчезва и в желанието си да го открие и да му помогне се затича още по-бързо. Вместо това и той се намери в калта до него.
ГЛАВА ШЕСТА
ЧАРЛИНДРЕЯ
— Аз съм Франджийн, Крал на Света!
Някой стоеше изправен на гърдите на Уилоу.
Той се опита да се помръдне, но не можа. Болеше го всяко мускулче и всяка става. Раните от стреличките горяха, а кръвта лудо пулсираше в слепоочията му.
Уилоу внимателно отвори очи и видя кафявчото, който се беше носил с орела, да размахва малко копче и да го боде по носа с него. Това доставяше огромна радост на цяло множество други кафявчовци, заети да мушкат и дърпат пръстите на ръцете и краката му. Добре омотан и вързан с въжета, прострян на земята, Уилоу едва можеше да извърти глава на една страна, дотолкова, че да види Мегош в същото безпомощно положение.
— О, Уилоу — изстена Мегош, чиято ръка изглежда беше счупена. — Ние сме обречени! Знаеш какво правят кафявчовците, нали? Сега ще ни избодат очите, а след това живи ще ни изядат, късче по късче!
— Точно така! — възкликна Франджийн. — И това е само началото. След това ще…
— Къде е детето?
— Тихо! — Франджийн перна Уилоу но носа. — Аз говоря! Аз, Кралят на Света!
— Хе, хе! — смееха се подигравателно другите кафявчовци. — Чуйте го този! Крал на Света! Летя веднъж на гърба на орел и се самозабрави.
— Тишина! Уважение! — с неочаквана ярост се развика Франджийн, но в този момент Уилоу кихна и той се преметна презглава назад и падна зашеметен върху корема му.
— Ах, ти, проклет дребосък! Аз ще…
Изведнъж цялата поляна беше обляна от особена фосфоресцираща светлина, искряща и ослепителна. Уилоу я почувства като топъл, животворен дъжд.
— Дръж се прилично, Франджийн! — прозвуча ясен и мек глас, нежен и трептящ като сребърно звънче, като едва докосващи се кристали.
— Да, разбира се, Ваше Величество!
— Франджийн, Франджийн, какъв неразбран кафявчо си ти! Пратих те да ми доведеш двамата Нелвини, наши гости, а ти какво направи? Хвърли ги в яма, бодеш ги и им се подиграваш! Хайде, отвържи ги бързо!
— Крал на Света, а? — подмятаха скупчените един в друг кафявчовци. — Кралете не се страхуват и не треперят, Франджийн!
Един от тях, доста глуповат, с отпусната челюст и големи уши, приближи Уилоу и му каза на ухото:
— Знаеш ли, коя е тя? Това е Чарлиндрея! Франджийн да му мисли сега. Всички загазихме заради теб!
— Кажи ми, коя е Чарлиндрея — примоли се Уилоу, но кафявчото не успя да отговори, защото облакът, излъчващ ярката светлина, ги обгърна и двамата.
Изненадата на Уилоу беше безкрайна, когато забеляза, че облакът се състои от хиляди мънички крилати вълшебници. По-мънички дори от най-малката пеперуда. Крилцата им блестяха като коледни играчки, а жизнерадостният им смях ласкаво и игриво галеше слуха като ромон на планински бързей. Чудният облак обви неусетно и леко Уилоу и той почувства как неприятното главоболие изчезна, а парещите рани от стреличките се успокоиха.
Уилоу се изправи и погледна към приятеля си Мегош, който също се надигаше с шинирана и бинтована от мъничките внимателни пръсти на вълшебниците ръка.
— Доведете ми двамата Нелвини — настоя приказно нежният глас.
Уилоу и Мегош бяха полека отведени към ярко осветения край на поляната. В един момент светлината стана толкова силна, че те трябваше да замижат и да прикрият лицата си с ръце.
— О, извинявайте, съжалявам! — светлината стана много по-мека и поносима. — Така по-добре ли е? — попита Чарлиндрея.
Чарлиндрея, Кралицата на вълшебниците, се носеше в целия си блясък над тях. Уилоу беше очарован и омаян от красотата й. В приказките от детството му вълшебниците орисваха за добро и помагаха на хората, но незнайно защо винаги бяха описвани като съсухрени и грозни старици.
Чарлиндрея беше млада, грациозна и усмихната, а прекрасните й свилени коси, изящната й фигурка и трептящите й крилца излъчваха изкряща светлина. До нея, върху купчинка мек горски мъх, беше сложена малката.
— Слава Богу! Детето е живо и здраво! — възкликна Уилоу и тръгна към него, но светлината изведнъж се усили и той залитна назад заслепен.
— Да, малката е добре, Уилоу Угфуд, и не след дълго ще можеш да я вземеш в ръцете си, но най-напред чуй, какво ще ти кажа!
— Н-но, откъде знаете името ми?
— Елора ми го каза. Тя ми разказа всичко за теб. Елора Данан е много необикновено дете, Уилоу. Тя е дъщеря на Слънцето и Луната, законна владетелка на всички царства.
— Значи, вие ще се грижите за нея? — попита Уилоу.
— О, да! Ние всички трябва да се грижим за нея.
— А Мегош и аз можем да си вървим у дома, нали?
— Мегош да, но ти не, Уилоу. Твоето пътуване едва-сега започва.
— Едва сега започва?! Но разберете ме, моля ви! Аз имам семейство, което много обичам и при което искам да се върна. Кайя и децата имат нужда от мен!
— Елора също има нужда от теб, Уилоу, и това е дори още по-важно. Тя е избрала теб като свой закрилник и придружител за дългото пътешествие, което й предстои.
— Избрала мен? Не може да бъде, та тя е все още бебе.
Чарлиндрея се засмя звънко.
— Едно много, много необикновено бебе — тя нежно пое детето и го постави в прегръдките на Уилоу. Тънък блестящ лъч светлина докосна Знака на мъничката ръка. — Не забравяй Знака, тя е избрана. А сега, Мегош, време е да се разделиш с твоя приятел и да тръгваш към дома. Трябва да дам на Уилоу някои напътствия и да му разкрия тайни, които никой друг не бива да чуе.
— Ще бъде ли опасно за Уилоу?
— Да, много опасно.
— Тогава защо…
