убеждавала да изостави пагубното за нея съперничество, макар добре да познавала природата и склонностите на Дайкините и да знаела, че те трудно приемат съвети. Усилията на вълшебницата дали резултат и Разиел, смълчана и примирена, обещала да я послуша. Тя щяла да получи желаната пръчица някой ден, когато Бевморда станела твърде опасна и светът трябвало да се отърве от нея. Дотогава тя трябвало да следва своя път към Великата Мистерия и да чака.
Фин Разиел изпълнила обещанието си. Тя станала възвишена и добра вълшебница, всички същества я обичали и почитали, но била тъжна и много самотна.
Бевморда се оженила за принца. Родило им се момиченце, което нарекли Сорша. Момиченцето било червенокосо като баща си и имало неговия благороден характер, но още от малко попаднало под властта на тираничния си майчин характер.
Не след дълго старият крал и неговата кралица умрели заедно. Мълвата разнасяла съмнението, че Бевморда имала пръст в тяхната неочаквана кончина.
И така, от деня, в който тя се възкачила на престола на Тир Аслийн, настанали мрачни времена. Бевморда бързо и безсрамно разкрила истинския си себичен, жлъчен, и страшен лик. Кралят се поболял, животните линеели; растенията вехнели. Старите и доверени слуги били унижавани и наказвани за дреболии. Новата кралица поставила своя стража в двореца и тя скоро се прочула със своята грубост и жестокост. С чудовищни и непознати същества населила Бевморда и крепостта, и рова около нея, че дори и близките градини и поля. Хората шепнели и се страхували да изразят открито недоволството си. Но те още не знаели за големите мъки, които ги очаквали. Кралицата решила за построи нова грамадна крепост в долината Нокмаар. Строежът причинил много страдания и отнел живота на много хора, преди да бъде завършен. Когато всичко било готово, Бевморда и ужасната й свита се преселили в новия дворец, а Тир Аслийн бил отрязан от света с непроходим лабиринт — толкова сложен и неразгадаем, че никой никога не успял да го премине. Никой не видял повече и младия крал. Сорша била отведена в Нокмаар, но по пътя толкова горко плакала, че цялата гора се смълчала и Сякаш тъгувала заедно с нея. Единствено Фин Разиел се противопоставила на Бевморда, но била сразена и заточена на един остров в едно голямо езеро на север. Там живеела тя и досега.
— Ето защо, Уилоу Угфуд, ти трябва да отнесеш вълшебната пръчица на Фин Разиел. Дойде часът да се сложи край на омразния деспотизъм и мракобесие. Бевморда трябва да бъде победена и детронирана.
— Но…, но Чарлиндрея, защо си толкова сигурна?
— Защото малката носи Знака, който Разиел предсказа. Елора е детето, което ще върне славата и величието на Тир Аслийн.
— Но защо ти не отнесеш вълшебната пръчица? Това не би трябвало да те затрудни особено.
Кралицата на вълшебниците поклати глава и тъжно се усмихна.
— Бих искала, но не мога. Моята магическа сила се простира само в границите на тази гора, освен това детето избра теб.
— Мен? Но аз съм малък дори за Нелвин. За такава трудна задача трябва боец, трябва цяла армия.
— Аз не мога да те накарам, Уилоу. Изборът е изцяло твой. Не крия, че те чакат големи опасности. Войниците на Бевморда са побеснели и търсят Елора навсякъде. Ако те хванат с нея, поне ще загинеш незабавно…
— Поне ще загина незабавно?!
— Може да ти се случи и нещо много по-лошо. Може да бъдеш подложен заедно с детето на ужасния Ритуал на унищожението.
Светлината на мъничките вълшебници помръкна и те развълнувано прошепнаха:
— Много, много по-лоша смърт.
— Ритуалът изпепелява всичко, което си бил и което си, без остатък.
Уилоу прегърна Елора силно и потрепери.
— Запомни всичко, нали? Така че, не бързай да приемаш. Вълшебната пръчица трябва да бъде отнесена до езерото на Фин Разиел и да бъде предадена лично на възвишената и изстрадала чародейка — Чарлиндрея поднесе пръчицата пред Уилоу. Той се поколеба, преглътна и с треперещи ръце я взе.
Силна и нежна светлина заля Уилоу и хиляди малки, признателни целувки го обсипаха. Чарлиндрея се засмя радостно и започна полека да изчезва, прекрасната й свилена коса се превърна в сноп искрящи лъчи.
— Не забравяй, трябва да дадеш вълшебната пръчица само на Фин Разиел.
Уилоу и Елора останаха сами в края на поляната, заобиколени от няколко мърморещи кафявчовци. Една вълшебница беше заспала на тревата, а кафявчото с големите уши, който беше говорил с Уилоу преди, припълзя до нея и я посипа със сребрист прашец от мъничка кожена торбичка.
— Руул! Какво правиш? — извика ядосано Франджийн. — Откъде взе любовния прах?
— Намерих го! Ей, там! — кафявчото посочи малка пещера в края на поляната.
— Намери го! Искаш да кажеш: „Откраднах го“! Дай ми го бързо! — Франджийн грабна торбичката и я завърза на колана си точно в момента, когато вълшебницата се събуди и го погледна влюбено. Тя протегна ръчички към него като шепнеше безспир нежности и трептеше с крилца. Руул я поля с вода, събрана в чашката на едно цвете, и това доста поохлади чувствата и възторзите й. Скоро и тя се загуби всред дърветата след другарките си.
Франджийн пристъпи напред и с престорена важност каза:
— Дребосъче, искам да кажа, господинчо, аз ще бъда вашият водач до езерото на Фин Разиел.
— Какво? Точно ти, който ме убоде няколко пъти така лошо!
— Знам, знам, господинчо — очите на Франджийн блестяха дяволито, — но тогава не знаех за важната ти мисия. Сега, след като Елора е избрала теб за свой закрилник, а Чарлиндрея мен и Руул за водачи, трябва вече да тръгваме.
— Руул?
— Аз, аз! — хилеше се глуповатият кафявчо с големите уши.
— Внимавай да не се отделяш от нас, господинчо, защото светът отвъд горите на Чарлиндрея е пълен с опасности — троли, бандити, кучета-убийци. Ще се придвижваме само нощем. Сега стига повече приказки, тръгваме.
— Но детето…
— Вълшебниците нахраниха детето, не се безпокой — Франджийн кимна и тръгнаха полека на север.
Руул го последва, като махаше за сбогом на приятелите си с две ръце.
— Сбогом, Руул — крещяха весело те. — Гледай да не загубиш пътеката и се грижи добре за Краля на Света!
Уилоу въздъхна, прибра вълшебната пръчица, погали магическите жълъди и къдриците от Кайя. След това внимателно нарами кошничката с Елора Данан и последва водачите си.
ГЛАВА СЕДМА
ХИЛДА
На разсъмване те се намираха на север от горите. Гледката във всички посоки беше най-пустата и най- неприятната, която Уилоу беше виждал някога. Бушуващи огньове бяха овъглили и опушили местността и никъде не се забелязваше свежо дърво, храст или цвете. Кафявчовците си разменяха жестове и шепот, въпреки че наблизо нямаше жива душа.
Към обяд Руул изведнъж се спря и дръпна Уилоу за крака.
— Погледни надолу — бързо каза той.
Уилоу отправи поглед към долината в краката им и видя две армии, вплетени в кърваво сражение. Долитаха далечни и приглушени викове и звън на оръжие. Той грабна Елора и се прикри в една цепнатина между скалите. След първия момент на изненада Уилоу с ужас осъзна, че стегнатата и добре въоръжена армия на Галадорн е пред разгром. Войниците отстъпваха в безпорядък, преследвани и съсичани от конниците на Нокмаар. Само Айрк Таубауер и гвардията му все още се държаха, но колкото и храбро да се биеха, техният край също се виждаше.
