Уилоу

Светлината рязко се усили и заслепи Мегош.

— Добре. Съжалявам.

Двамата приятели си стиснаха ръцете и замълчаха, после Мегош каза:

— Не мисля, че трябва да поемаш такъв голям риск, Уилоу. Великият Заклинател…

— Това е вярно, но ако аз не отида, кой ще го направи?

— Е, добре — въздъхна Мегош. — Бъди внимателен и се пази тогава.

Уилоу кимна.

— Като се върнеш, кажи на Кайя и децата, че ги обичам, кажи им, че сме прекарали добре и всичко е минало гладко и безпрепятствено. Не им казвай какво видяхме край Кръстопътя на Дайкините.

— Не се безпокой — през смях отвърна Мегош.

— Барглекат вече се е погрижил за това. Предполагам, че здравата е сгъстил боите и е нагостил цялото село с такива страхотии, че дълго ще има да се стряскат в съня си.

— Мегош, да се грижиш за семейството ми, чуваш ли.

— Добре, обещавам. Хайде сега, кажи „здрасти“.

Уилоу се поколеба за момент, после се захили като хлапе и каза „здрасти“. Детинската шега го разведри и му припомни безметежното време на отминалите момчешки години.

Мегош се отдалечи на юг към гората, съпровождан от цял облак светещи вълшебници.

— Те ще го пазят по целия път до дома, Уилоу — каза Чарлиндрея. — А сега, да поговорим за твоя път, който води на север.

— На север! Отвъд Кръстопътя на Дайкините?

— Далеч отвъд него. Трябва да отведеш Елора Данан до Тир Аслийн.

— Тир Аслийн! — Уилоу не можеше да си поеме дъх, той седна на земята, защото коленете му се подгъваха. — Тир Аслийн наистина ли съществува?

— О, да.

— Но, аз си мислех… аз си мислех…

— Мислил си си, че е само легенда, нали? Не, Уилоу, Тир Аслийн съществува и ти трябва да отведеш малката жива и здрава дотам. Ще вземеш със себе си и тази магическа пръчица.

— Но защо? — разтреперан попита Уилоу.

— А-а, ето, стигнахме до въпроса — оживено се разбъбриха кафявчовците. Те оставиха малките си стрелички и лъкове настрана, седнаха с подгънати крака и се приготвиха да чуят отговора.

— За да ти отговоря и за да разбереш какво те очаква, Уилоу, ще ти разкажа една история…

РАЗКАЗЪТ НА ЧАРЛИНДРЕЯ

Преди много много години в замъка Тир Аслийн живеел крал, който владеел и управлявал земите на юг далеч отвъд Долината на Нелвините, на изток отвъд Галадорн, а на запад чак до безбрежното море. Хората живеели свободно и щастливо без вражди, без заговори и убийства. Дайкини, вълшебници, Нелвини и кафявчовци съжителствали в хармония и времето течело неусетно — дните, месеците и сезоните се търкаляли незабелязано в дълга, несмущавана от нищо върволица.

От много поколения кралете на Тир Аслийн управлявали не със сила, а с мъдрост и разум. Ето защо, всички неразбирателства и спорове били бързо и ефикасно разрешавани. В онези времена имало и такива, които притежавали особена, тайнствена сила. Те често започвали като обикновени фокусници, правели разни номера пред приятелите си, измисляли различни скрити джобове и изчезващи предмети; единици от тях успявали да надмогнат посредствеността и да се докоснат до енергията и мощта на Великата Мистерия.

Най-младата, която изобщо някога успяла да стане истинска вълшебница и заклинателка, била Фин Разиел. Още от най-ранно детство всички забелязали нейната връзка с Мистерията, защото животните идвали без страх при нея. Елените излизали от горите по здрач и чакали в полето, за да й се поклонят, а ястребите и врабчетата кацали в мир едни до други и свирели и чуруликали весело всеки път, когато тя се покажела на прозореца. Даже саламандрите и жабите изпълзявали от блатата, за да я погледат с големите си блестящи очи.

Още докато била дете, Фин Разиел напускала дома си и се връщала след много дни. Родителите й не се страхували, защото знаели, че тя следва повика на сърцето си и защото били убедени, че нищо и никой не може да й навреди. Къде ходела или какво правела и виждала, те никога не разбрали. Някои казвали, че на пет години тя вече била летяла с орли из висините, а преди да навърши десет, опознала всички най-далечни краища на кралството, дори вечно забулените в мъгли Западни острови.

В своите пътешествия тя се срещала с жреците на кафявчовците, с господарите на горските духове и кралиците на вълшебниците — нейни истински наставници и покровители, които я водели по пътя на великите чародеи.

Дните минавали незабелязано и малката и жизнерадостна Фин се превърнала в прекрасна и загадъчна жена, която както всички Дайкини, била подвластна на страстта и прищевките. Макар и възвишена и недосегаема като вълшебница, тя се оказала ранима и чувствителна като всеки човек — влюбила се отчаяно и силно.

Младежът бил красивият и благороден принц на Тир Аслийн. Смелостта, щедростта и умът му били ненадминати. Имал огненочервена коса, с каквато се отличавало цялото кралско семейство. Често яздел белия си жребец и обичал веселието и игрите. Принцът бил олицетворение на младостта и силата и спонтанната любов на Фин Разиел към него била съвсем обяснима.

С настъпването на есента тя все по-рядко отвръщала на призивите на своите покровители и с нарастващо нежелание следвала техните напътствия. Ставала все по-потайна и затворена, докато най- накрая съвсем изоставила чародейството.

Един ден радостна новина се разнесла из всички земи на Дайкините. Техният прекрасен принц си намерил годеница, която не му отстъпвала по красота и достойнство. Хората празнували и се радвали от сърце. Замъкът и всички къщи били украсени с цветя и разноцветни знамена, пратеници от далечни царства пристигнали, за да поднесат даровете си, но… сватбата, уви, не се състояла.

В долината Тир Аслийн живеела и една друга млада вълшебница — Бевморда. Вълшебствата й също били многообещаващи. Бухалите, козодоите, нощните чапли и всички останали нощни животни се събрали край люлката й в деня на нейното раждане. Бевморда също била закриляна и обучавана от жреците, вълшебниците и чародеите, включително и от нея, Чарлиндрея. Но как горчиво съжалили те, когато нейната магическа сила се насочила към тъмните и неконтролируеми области на тайното познание.

Великата Мистерия е вечна и необозрима и всеки, който се насочи към нея, без значение дали е Дайкини, или не, трябва да се владее отлично и ясно да различава доброто от злото. Макар и рядко, някои обаче изгубват този толкова важен контрол и се отдават изцяло на жаждата за власт, без да избират средствата за нейното постигане. Една от тях била Бевморда. Нейният егоизъм и необуздани страсти взели връх над всичко. Освен това тя така добре се прикривала, че дори учителите й не разбирали накъде се е насочила. Когато, все пак, един ден те открили истинската й цел, вече било твърде късно. Бевморда притежавала огромно и страшно могъщество и никой не можел да я спре.

Физически тя не се променила, дори напротив, станала още по-красива и чаровна. Естествено, когато тя насочила вниманието и страстта си към принца на Тир Аслийн, той се оказал напълно беззащитен; бързо забравил прекрасната Фин Разиел и се влюбил лудо в нейната съперница.

Бевморда и принцът се разхождали с дни из горите и се любели в тайни кътчета и пещери, които само Магьосницата знаела. Съвсем за кратко той бил напълно обсебен от нея. Съдбата на кралството Тир Аслийн била решена. Бедната Разиел! Тя също твърде късно осъзнала какво става. Хвърлила се да търси помощ от вълшебниците и чародеите, но те били безсилни, а и не искали да се впускат в една разгорещена борба на страсти.

Най-накрая Фин Разиел се обърнала за помощ към Чарлиндрея. Молела я горещо да й даде нейната магическа пръчица, за да се изправи срещу Бевморда и когато вълшебницата й отказала, тя така горчиво и безутешно заплакала, че се успокоила едва на следващия ден. Чарлиндрея дълго, откровено и вещо я