Малкото човече изпъна ръце, сграбчило здраво вълшебната пръчица на Чарлиндрея, изпъна гърди, затвори очи и насочи цялото си внимание към метаморфозата. Първо каза вълшебните думи, а после промълви:
— О, части на вечността, вие, които сте горе и долу, вие, които балансирате света, нека огънят се превърне в сняг!
Вълшебната пръчица затрепери. Козият образ на Фин Разиел започна да се изменя.
— Не се предавай, Уилоу! Смелост! — гласът, й звучеше далечен и глух, сякаш долитащ от далечната и отминала младост. Уилоу се съсредоточи и вля в пръчицата цялата сила, която му бе останала.
— Локтвар даналора луата дану, туата, туата, хокс дану…
Коленете на Уилоу се подгънаха, но той все още беше съсредоточен и в ясно съзнание. Ако очите му бяха отворени, щеше да види, как Разиел се измени многократно през това време. От коза тя се превърна в безформена пихтиеста маса — нито растение, нито животно, но все пак живо същество; после стана величествен елен, а след това човек — дете, момиче, красива млада жена…
С отварянето на очите си Уилоу видя Разиел такава, каквато е била през онези отдавна изминали години, когато заедно с Бевморда и кралят са били млади и способни. За няколко секунди тя остана такава, като се усмихваше очарователно и кимаше, сякаш искаше да проговори. После започна бавно да се изменя и се превърна в старица. Светлорусата й коса стана ослепително бяла, раменете й се превиха, лицето й се съсухри и се покри с бръчки; гърдите и коремът й, някога изпълнени и заоблени, хлътнаха старчески.
Уилоу я покри с една риза.
— О, Разиел…
Тя наведе тъжно очи към кокалестите си ръце и подутите си крака.
— Беше толкова отдавна…
После се съсредоточи с втренчени в една точка очи.
— Дай ми вълшебната пръчица. Ще трябва да развалим магията на Бевморда, а времето е малко! Хайде, бързо! И тихо!
Уилоу я съпътстваше през цялото време, докато тя се провираше между прасетата в тъмнината, докосваше с пръчицата всяко по зурлата и шепнейки заклинанието, разваляше магията на Бевморда.
— Туата фарен хнокс, у фоел фамай…
Едно след друго прасетата съвсем без болка отново придобиха човешки образ. Те се сгушваха на малки групички и гледаха страхливо зъберите на Нокмаар.
— Целият лагер е деморализиран — каза Айрк, след като се събраха в палатката му — никога няма да минем през портите на Нокмаар с такива войници!
— Тя не може да ви омагьоса втори път — рече твърдо Разиел. — Моята магия ще ви предпази.
Айрк се взря скептично в мрака и стелещите се пушеци и поклати глава:
— Прекалено добре са защитени. Разумно би било, ако се оттеглим, Мадмардиган, и ги обсадим някой друг ден. Някой друг ден, като прегрупираме и попълним войската си.
От върха на кулата проблесна ярка светлина, удар на гонг проехтя из долината и един слаб писък достигна до ушите им, писъкът на едно дете в мъчения и смъртен ужас.
Уилоу простена.
— Трябва да атакуваме тази нощ — промълви Сорша, — иначе утре ще бъде прекалено късно.
Лицето на Разиел бе бледо, но решително.
— Тя е права. Бевморда е започнала ритуала. Ако не спасим Елора, тя ще бъде заличена, когато гонгът удари за тринайсети път.
— Тогава трябва да се бием — каза Мадмардиган. — Разиел, можем ли да разчитаме на вълшебната ти сила за влизането в крепостта?
— Не.
— Тогава е безнадеждно — обади се Айрк. — Ние нямаме нито хора, нито снаряжение, за да атакуваме тези стени.
Уилоу се въртеше на едно място, хапеше устни и удряше с юмрук по дланта си. В момента, когато обърна поглед към Нокмаар и околностите, погледът му светна:
— Чакайте за момент! В нашия край имаме много таралежи.
Мадмардиган и Айрк се спогледаха.
— Уилоу — рече Мадмардиган, — това е битка, а не селско стопанство.
— Знам, знам! Но имам идея как може да влезем в двореца. Слушайте!
Докато Уилоу изложи накратко плана си, странната светлина на кулата на Бевморда проблесна отново и гонгът удари втори път.
— Невъзможно, малки приятелю — каза Айрк, когато Уилоу свърши. — Прекалено много работа, за да я свършим до зори.
— Освен това — поклати глава Сорша, — Каел никога не би се излъгал!
Гонгът прозвуча отново.
— Мадмардиган, кажи им! Елора има нужда от нас!
— Нямаме големи шансове, Уилоу.
— Но поне е нещо!
— Той е прав — Разиел обиколи с поглед групата. — Ако детето умре, всякаква надежда за бъдещето е загубена. Вероятността е минимална, но трябва да опитаме. В противен случай…
Отново блесна сребриста светлина и четвъртият удар на гонга проехтя над каменните хълмове на Нокмаар.
— Аз ще се бия — заяви Уилоу.
Айрк тъжно му се усмихна, но Мадмардиган сложи ръка върху рамото на Нелвина:
— Време е да решим, кой ще се бие и кой ще си ходи.
В кулата в заклинателната зала Ритуалът по Унищожаването беше започнал. Щом видяха, че Каел се втурна в двора, вдигнал Елора Данан триумфално над главата си, тримата жреци започнаха да се подготвят и извикаха стражата да почисти. Тролите бяха изхвърлени по стълбите, въпреки яростните им протести и ругатни. Бяха пуснати нощните чапли, които излязоха през отвора на тавана, направиха един кръг и доволни се насочиха към блатата на Галадорн. Друидите приготвиха олтара от светъл камък, украсен с кървавочервени рубини, произнесоха над него заклинанието и оставиха кожените ремъци; подготвиха големия жертвеник и почистиха около него; хвърлиха черепите и остатъците от предишни магии в една кошница в нишата, която служеше за костница, защото не искаха нищо да им пречи и да разсейва кралицата, в предстоящото тайнство с подобаваща тържественост напълниха купа с кръв от една метална кана и сложиха пет малки съда върху поставките. После почистиха при огъня големия щит на кралицата и го лъскаха, докато гръмотевицата върху него засия. Сетне произнесоха заклинанието и, когато вратите на тайните покои се отвориха, друидите изнесоха бронзовия гонг и го поставиха на определеното място. Жреците запалиха факлите и свещниците по стените, а след това приготвиха тринайсетте свещи. Кралицата бе известена, когато всичко беше готово.
Бевморда излезе сама от стаята си. Пак сама тя се изкачи по стълбите на кулата и застана пред олтара, плътно завита в одеждите си. Друидите донесоха детето и после запечатаха вратата на залата. Бевморда кимна към олтара и заклинателят, който държеше Елора, положи детето на камъка и го върза с ремъците. То изпищя, а старият магьосник потрепери импулсивно за момент.
— Ваше Височество…
— Тихо! Отдръпни се!
Ритуалът започна.
— Елате, черни сили — прошепна кралицата, извади ръце из под плаща си и ги протегна към отвора в масивния гранитен таван, — елате Светкавици, елате гръмотевици!
Проблесна слаба светкавица и заля с гибелна светлина магьосницата и детето. Елора изпищя отново, борейки се безпомощно с ремъците.
Гонгът удари веднъж — фитилът на първата свещ пламна. Когато восъкът започна да гори, разнесе се сладникава, задушлива миризма на мърша.
Бевморда се усмихна:
— Черни магии, черни сили! Слейте в едно и свържете завинаги тази нощ в Нокмаар с Нощта на
